ИНТЕРЕСНИ

ЗАНИМАТЕЛНИ ИГРИ СТАР ЗАВЕТ    ЗАНИМАТЕЛНИ ИГРИ НОВ ЗАВЕТ

І. Задачи:

1.        Чрез играта да се вникне в същността и смисъла на Божите заповеди!

2.        Акцентирайте върху религиозно-нравствените добродетели!

3.        Да се развие творческото въображение!

ІІ. Правила:

Учителят разделя класа на три групи. Всяка група разиграва пантомимна сценка (ситуация),  в която някои от героите нарушават илиизпълняват някоя Божия заповед. Останалите два отбора трябва да познаят показаната ситуация. Печели играта този отбор, който е измислил и представил най-оригинална, интересна и поучителна ситуация.

ІІІ. Съдържание:

Учителят разяснява накратко, какво е играта пантомима (игра без говор). В сценката (ситуацията) участват всички от групата.

І. Задачи:

1.        Да се научат децата да различават вещите и предметите,

намиращи се в църква, в училище и в дома!

2.        Да се насочи вниманието на децата към някои предмети на

църковната утвар!

II.        Правила:

Играят два отбора. Влакчето ще тръгне, ако учениците са натоварили правилно вагоните. Печели играта този, който най-бързо натовари влакчето.

III.        Съдържание:

Пред децата е спряло влакче. На всеки вагон има поставена рисунка: на църква, училище и дом. Пред влакчето са разпръснати образци. Децата трябва да съобразят как да натоварят вагоните, като свържат със стрелка всеки образец с определен вагон.

І. Задачи:

1.        Да се акцентира върху религиозно-нравствените и християнските

добродетели!

2.        Да се вникне в смисъла и съдържанието на сложните думи и да

се изгради представа за морално-етичния им смисъл!

3.        Да се обогати речника на учениците чрез самостоятелно

съставяне на сложни думи по аналогия!

ІІ. Правила:

Учениците се разделят на два отбора. Всеки отбор си определя капитан. Той ще определи кой ще играе първи, втори, трети и т.н. Капитаните сами се разбират кой отбор ще бъде пръв. С това си решение капитанът може да покаже на съучениците си начина на поведение чрез религиозно-нравствените си добродетели - смирение и кротост, които притежава.

От словосъчетанията, дадени от учителя, ученикът съставя сложна дума и съставя изречение с нея. При неуспех отговаря другият отбор.

ІІІ. Съдържание.

Играта започва след обясняване правилата, излъчване на капитани на отборите и определяне поредността на играчите. Учителят съобщава поредността на думите за участниците и отчита с точка правилното изпълнение на задачата.

 

Образец за учителя:

Сам се хвали - самохвалко.

 

Словосъчетания за участниците:

добра душа чисто сърце зъл нрав кораво сърце добри дела

любов към брата любов към словото любов към знанието

І. Задачи:

1.        Да се разкрие силата на молитвата, отправяна към светиите!

2.        Да се изгради най-обща представа у децата за празниците в чест на светиите чрез стихотворна форма!

3.        Да се акцентира върху значимостта и особеностите на

празнуваното събитие чрез битовия фолклор!

4.        Да се обогати речника на учениците с думи и изрази с църковно

съдържание!

ІІ. Правила:

В играта участват два отбора. Учителят определя поредността на отборите чрез въпрос. Най-бързо и правилно отговорилият отбор започва пръв играта.

Чрез стихотворение или част от стихотворение учителят поставя задача да се открие за кой празник или за името на кой светия се говори в творбата. При неправилен отговор се дава ред на следващия отбор.

ІІІ. Съдържание:

Учителят разяснява играта и нейните принципи. започва отборът, който даде пръв отговор на въпроса: „Кой е покръстителят на българския народ?" Отговор: „Св. цар Борис". Учителят прочита литературната творба или откъс от нея. Преброяват се правилните отговори на двата отбора и се излъчва победител.

Образец:

„Трепкат златни треперушки. Заловени за ръце, лазарки засмени дружки залюляли са хорце. И се Весели сърцето вяра в него че гори. Боже Светли от небето с колко радост ни дари."

/Лазаровден/

 

„Пролет из градини шета. Буди нарциси, иглики, и зюмбюли, и лалета, теменужки ведролики. И благовестят камбани:- С китка цвете във ръцете в Божи храмове събрани, Богу днес се помолете."

/Цветница/

 

„Птички хвъркат по небето, по небето, по полето, и си кацат по нивята, на момците по ралата: да поръчат на момците да не орат таз неделя, таз неделя тодоришка. Таз неделя не се тъче, ни се тъче, ни се преде, че момите болни лежат, становете им пустеят."

/Тодоровден/

 

„Грее на небето коледна звездица бял снежец земята тихо е покрил. Край елхите пеят, радват се дечица. В нощ такава, свята, Бог се е родил."

/Рождество/

 

„Ех, какъв тържествен ден! Свода в слънце озарен. Бият празнично камбани. Идва батко и ме кани да се чукнем от сърце с червено яйчице,"/Великден/

 

„Цъфнало е люляково клонче. Светецът яхнал врано конче. Конче мята буйна, златна грива и обхожда вретенила нива. Всеки с вяра, с обич най-гореща Светецът в този ден посреща. Че където днес той мина ще е спорна, весела година."

/Гергьовден/

 

„Енъовче цвете във гора цъфти. Сребърна роса по него блести. Свети Иван му сили дарява, на болни здраве и лек да дава. Днес в зори станете. В гори зелени билки берете. И свети Иван всеки да слави, че той ни дава сили и здраве."/Еньовден/

 

„По море ходи, гемия води, във гемията отбор юнаци: смели рибари, храбри моряци. Рибари му се доземи кланят и го със шаран опечен канят. Чест му отдават храбри моряци, че той закриля клети сираци. Ръка му всички целуват свята, че той обича много децата."

/Никулден/

 

„С димитровче ще накича твоята икона свята, Светецо, ти, обичан, покровител на земята. Земеделец в златна есен с Божи дарове събрани, с благодарност и със песен на софра те пълна кани."

/Димитровден/

 

„Трепна и във бряста скри се гургулица,        „Свята вечер наближава.

че от гръм и огън се тресе полето,        Баба в сито брашънце пресява.

че свети Илия в златна колесница       Че омеси питка боговица,

със коне крилати шета по небето.        сложи в нея сребърна парица,

После той дъждеца с бъкълче изпрати,        на жарава питката опече

ниви и ливади да полей с водица.        и на млада Бога я обрече."

Лятото да сбира плодове богати,        /Бъдни вечер/

да разцъфнат билки, да расте тревица."

/Илинден/

І. Задачи:

1.        Да се изгради умение у учениците за съставяне на свързано

изложение!

2.        Да се допълни представата им за църковен празник, който

познават! '

ІІ. Правила:

В играта вземат участие ученици, които желаят да разкажат описателно най-интересното и характерното за даден християнски празник. Учениците трябва да познаят кой е празникът и през кой сезон го празнуваме. Подарък - икона или книжка.

ІІІ. Съдържание:

Учителят приканва учениците за участие и обяснява правилата. Един ученик излиза и започва да обяснява и описва празника, според личните си познания, без да споменава името му и през кой сезон го празнуваме. Учителят изисква повече изречения и повече факти от ученика. При непълно или неясно описание ученикът се приканва да седне и след малко да вземе участие отново, но с друго описание. В края на играта децата биват отличени с подарък икона, а тези с най-добри описания - с   книжка.

I. Задачи:

1.        Да се разбие абстрактното мислене у учениците и умението да

римуват думи!

2.        Да обогатят речника си с думи и изрази, които имат преносно

значение!

3.        Да се разкрие религиозно-нравствения смисъл в забавните

нравоучения!

ІІ. Правила:

Вземат участие два отбора. За правилен или най-точен отговор отборът получава награда - звездичка. Побеждава отборът с най-много събрани награди (звездички).

III. Съдържание:

Учителят прочита стиховете, а учениците трябва да открият най-точната дума, за да се продължи римата и завърши нравоучението.

 

Образец:

„Искайте, деца, от мравката поука,

че трудът най-висша е наука!

Вижте, тя със ведро е чело,

Всякога учтива, не обижда.

А пък бръмбарът все мисли зло,

другите вини, а себе си не вижда.

На презрение самичък се обрича.

Кой..........обича?"

/ленивеца/

 

„Като тез врабчета две игриви,

Вий, деца, бъдете милостиви!

Винаги със весели лица и с добри сърца,

леки като врабчови перца,

тичайте! Добри бъдете!

На стари хора........окажете!"

/помощ/

 

„Различни Бог създал е всички.

Я вижте малките деца!

Различни те дори са по лица.

Но щом са умни и добрички,

избягват завистта,

защото тя убива......!"

/радостта/

 

„Глиганът малък не е прав! Защо ще внася смут в гората? О, колко повече възпитан нрав е нужен при децата. животът дружен е красив! Но, който е с характер

недружелюбив,

като глиганчето е.......!

/див/

 

„Чаровна красота усмивката придава

на всяко детско личице!

До себе си тя приближава

дори най-лошото сърце.

Дете усмихнато кой не обича?

То с ведрината си......"

/привлича/

 

„Човек, без вяра в мъдрия Творец, кат червей жалък си загива. А умното дете като мъдрец показва вяра жива. Потребност то изпитва

за утринна........"

/молитва/

 

„Не се връща дума лоша!

Хвърляй я направо в коша,

щом ти дойде във главата!

С нея не трови играта!

Мръсен лошият е епитет

като уличната......."

/смет/

 

„Който сърди се без нужда,

лошо настроение събужда.

Без причина често страда,

бързо във беди изпада.

Нрав сърдит е много лош.

Отсечи го с остър.....       

/нож/

 

„Тоз, който хвали се в самозабрава,

постига петльовата слава!

С хвалбите само себе си обижда.

О, колко смешно е това!

Помни, че всичко тук се вижда!

Нима са хората без ум в........!"

/глава/

 

„Но, най-печално е, когато

човек допусне този лош порок!

Душа, по-скъпа и от злато,

затуй ли подарил му Бог?

Деца, пазете се от малки!

Пиянството ще ви направи жалки!

Деца, от присмехулство се пазете!

Човека прави то.......!

/глупак/

 

„Виж, ЛЮБОЗНАНИЕ е друго нещо! Към знание полезно то е интерес. С безделието няма нищо общо. На учените деца то прави чест. Към него се стремете вий! От извора му който пий до школото напразно път.....!"

/не бий/

 

„От мързел лекомислено аз знам, човек как прави същото без срам. Постъпка лоша! Колко недостойно! Как тъй по негова вина спокойно, когато ближния се мъчи, ще лежи! А който ВЯРНА ДУМА удържи,

като човек.......!" 

/тежи/

 

„Гледат много хора тъй скептично

на проблема на духа дълбок.

Те живеят в слепота, себично,

като тоз нещастен тлъст Жабок.

Към наслади земни тичат,

висши ценности отричат.

А духът печален, клет,

всред суетна зимна смет,

тръпне гладен и във......"

/лед/

І. Задачи:

1.        Да се изградят умения у децата за правилно съставяне на въпроси!

2.        Да се разбие логическото мислене у тях за осмисляне същността на греха и последиците от него!

3.        Да се вникне в смисъла на нравствения образ на човека,поставен в позицията „Ти си..."!

4.        Да се възпита у учениците културата на речевото поведение при общуване!

ІІ. Правила:

Играе се от три групи. Учителят определя поредността на отборите I, II,  ІІІ- отляво надясно. Групите сами определят и отделят по един свой участник - общо трима. Определеният участник по поредността на отборите сяда пред всички и прави сам своя избор за това, какъв е той или тя, или пък грехът, който си е намислил. Участниците в групите чрез въпроси към него трябва да открият какъв е той или тя, или какъв е грехът. Въпросите се задават по поредността на отборите (не повече от два). Запитаният отговаря само с „да" или „не". След това се продължава с участника на следващия отбор.

ІІІ. Съдържание:

След обясняване на правилата от учителя, започва играта с участника от групата с номер първи. Въпросите задават двама от участниците в групата, определени с номер първи, докато се изредят и трите отбора. Следващите въпроси задават други двама участници от групата с номер първи и т.н. Участникът, определен да отговаря на въпросите с „да" или „не" може да сподели с учителя отговора. Учителят може да подпомага отборите да зададат правилно своите въпроси. Той отчита с точка групата, познала отговора и справила се най-добре със задачата.

I. Задачи:

1.        Да се изгради у децата умение в групово съставяне на разказ и

развитие на свързана реч!

2.        Да свикнат да използват задължителни опорни думи в разказа!

3.        Да разбият логическото си мислене за праведен и добродетелен

живот!

4.        Да се акцентира върху християнските добродетели, насочващи

децата към милосърдна (социална) дейност!

II. Правила:

Играе се от три отбора с точно определен брой участници (примерно 4 или 5). Съставя се жури с нечетен брой ученици и председател - учителят, които ще оценяват разказите на отборите. За определяне поредността на отборите се подрежда пъзел-икона. Който отбор пръв подреди частите на иконата и определи изобразеното на нея, получава правото да даде заглавие на разказа. По това заглавие ще разказват и трите отбора. Разказът се оценява колективно и се разказва последователно от всички участници в отбора, без прекъсване на речта и използване на най-много от предложените опорни думи. побеждава отборът с най-оригинален и нравоучителен разказ, изпълнил всички правила, отговарящ на съдържанието и заглавието.

ІІІ. Материали

Части от пъзела: Икона по избор на учителя - може да се използва: Нахранването на народа с хляб и риба, Изцеляване на разслабения, на слепородения и т.н.

Опорни думи: милост, Спасител, вяра, помощ, любов, милосърдни, малкият Христос, надежда, духовна просвета, закрила, Божия помощ, Дух Свети, състрадание, добродетели, дух извисен, добро.

ІV. Съдьржание:

На отборите се раздава по един комплект икона-пъзел. На дъската предварително се изписват опорните думи, които трябва да включват в разказа, за да се ориентират за заглавието. започва отборът, който е готов с разказа. След три или петминутно събеседване другите отбори нямат право да използват части от чутия разказ на съседния отбор. Разказва се колективно. Журито оценява след кратко събеседване разказаното и определя победителя.

І. Задачи:

1.        Да се въведе в употреба понятието „Божия заповед"!

2.        Да се вникне в смисъла на нравствения избор и свободата на

човека, поставен в позиция „ако"!

3.        Да се възстанови споменът у децата за допуснати грешки или

грехове към близки или към самия себе си!

ІІ. Правила:

Участват всички ученици. Те имат право на един от три възможни избора. Ограждат с кръг рисунката, която, според тях, отговаря на представите им за бъдещето на персонажа.

Победители са тези, които са застанали зад избора на детето към дядото и неговите нравоучения.

ІІІ. Материали:

Картонче с рисунка на дядо (старец), купчина пари и деца-приятели.

IV. Съдържание.

Да се прочете разказа от учителя.

 

СЪВЕТЪТ НА ДЯДО ДРАГАН

 

Дядо Драган беше овчар. Но какъв овчар! Да ти е драго да го гледаш като поведе сутрин стадото на паша. Обличаше се в по-дебели дрехи, че понякога задухваше силен вятър, друг път заваляваше дъжд, но ризата му беше неизменно бяла и чиста. Личеше, че има добра стопанка, но не беше само това. Той обичаше реда и чистотата.

Малкият Драганчо беше много привързан към дядо си. Чакаше го с нетърпение да се зададе привечер. Особено през пролетта беше много забавно. Агънцата блееха с тънки гласчета и подскачаха, а той тичаше край тях и се опитваше да подскача като тях.

Веднъж му разрешиха да прекара цял ден с дядо си. Облече се като малко овчарче, взе една малка гегичка, майсторски нашарена от дядо му и закрачи с него пред стадото. Колко е весело! Нямаше търпение да отиде горе в планината, за да види водопада, да чуе как птичките пеят в хор, а може да види и лисица, заек, дива коза. Само да не е мечка. Дядо му беше срещал мечка, но той е голям, силен, смел.

Подтичваше Драганчо нетърпеливо напред, връщаше се пак, тръгваше редом с дядо си. Изведнъж се спря изненадан.

-        Дядо, дядо! виж нещо лъскаво! Как свети на слънцето!

Загледа се дядо Драган и на горския път видя малко сгъваемо

ножче, съвсем новичко.

-        Някой пътник преди нас го е изгубил.

-        Дядо, да го вземем. То ще ръждяса тук от дъждовете, от росата.

-        Не! Не се докосвай до чужда вещ!

Зачуди се много малкият Драганчо на отговора, но не посмя да противоречи. Думите на дядо му бяха мъдри и тежки и лесно можеше човек да ги промени.

На обед запладниха стадото. Хапнаха хляб със сирене и плодове. Студената вода от горското изворче приятно утоляваше жаждата. Полегнаха да си починат. Една мисъл не даваше спокойствие на малкото овчарче.

-        Дядо, защо не бива да се докосваме до чуждото?

-        Грях е, чедо! А всеки грях се наказва. Ако взема чуждо, то Бог

ще ни отнеме моето и то по-скъпото. Не пипам аз чуждо. Проверил съм.

От опит го зная. Ще взема днес едно ножче, утре ще изгубя най-

хубавата овца. Чуждото си е чуждо! Така ме учеше моят дядо, който

беше най-мъдрият човек в селото.

-        Как така бе, дядо? Бог не се вижда! Има ли Той ръце, за да ти

вземе твоето?

-        Я вземи шишето с вода! Така. Отвори го! Наведи го сега да видим

какво ще стане!

Драганчо изпълни всичко и водата започна къл-къл-къл да се излива.

-        Дядо, ще останем без вода.

-        Ще останем я. Ха, спри я да тече и да те видя, след като си навел шишето. Не можеш. Има си закон, ред в природата. Нарушиш ли го,нарушава се всичко. Губиш.. Има, внучето ми, и друг ред, който се

отнася до мислите и постъпките на хората. Ако го нарушиш, разваля

се редът. Губиш. Тъй става и с присвояване на чужда вещ. Щещ, не

щеш, така е. Не може иначе.

Много се чудеше на тази мъдрост Драганчо, толкова сложна за малкия му ум, но я прие, защото всичко, каквото кажеше дядо му, беше мъдро и разумно. Но пак си позволи да го попита:

-        Дядо, как Бог вижда? Може ли всичко да види? Толкова е голяма

земята и толкова много хора има по нея!

-        Той вижда дори и на тъмно. Той е създал света и хората, че как

няма да може да ги вижда. Ти си бодеш очите да нашариш ей тази

пръчица, а как може да не я виждаш?

Чудни му се виждаха тези мисли на Драганчо, но той се пазеше и когато е сам и на тъмно, да не пипа чужда вещ.

Мина време. Той стана ученик. Другаруваше с Иван, с когото седеше на един чин. Свърза ги много веселата игра на улицата и на малката детска площадка. Веднъж забелязаха на земята една химикалка, но много хубава. Като звезда грееше в тревата, яркочервена. Спусна се Иван и я взе.

-        Не пипай! - отсъди строго Иван. - Чужда вещ не се присвоява!

Учуди се Иван.

-        Че защо? Да я оставим тук да се зарие в пясъка ли?

-        Казвам ти, не пипай! Остави я ей тука! Който я е изгубил, ще

дойде да си я потърси. Не се докосвай до нея, защото ще изгубиш нещо

по-скъпо!

Изсмя се Иван и я сложи в джоба си. Това му се хареса."

 

След запознаване със съдържанието на разказа, учителят предлага на децата играта „Мъдрият съвет", раздава картончета на всеки участник и обяснява: „Ученикът има възможност на три варианта за избор на своето бъдеще като православен християнин и вярващо в Бога дете. Като се поставите на мястото на детето, какъв избор бихте направили:

 

-        „Да послушам и запомня думите на дядо си, че Бог всичко вижда

и всеки е получил заслуженото си за извършените грехове и нарушаване на Божиите заповеди."

-        „Купчина с пари-с кражба лесно може да се забогатее и няма да съм притеснен за бъдещето си".

-        „Да живея със съвета на приятелите си, защото от приятелите няма по-верни другари или че човек винаги трябва да е самонадеян и да разчита на собствения си късмет".

След това учителят предлага на всеки ученик да загради с кръгче избора си. След коментар върху избора на по-голямата група ученици, спечелила играта, се обобщават резултатите и се довършва разказът. Поуката, която трябва да се изведе е, че „когато човек върши грехове, винаги му се отнема нещо много по-скъпо".

„На другия ден, без да го видят, взе скъп цветен молив от чантата на другарчето си. Само Драганчо забеляза, защото следеше постъпките му.

-        Не пипай, Иване! Ще изгубиш. Бог ще ти отнеме нещо по-скъпо

за тебе.

-Ха-ха~ха... Какво ще ми отнеме? Пък и да ми отнеме, мама. пак ще ми купи, каквото ми липсва.

-        Аз се пазя, а ти както искаш.

Иван започна да краде. Един, два, три пъти. Хванаха го. Баща му го наби жестоко, но той вече беше свикнал с това. А за оня закон, който Бог бил наредил за постъпките на хората, не искаше да знае, дори и да мисли. Смееше се на тази Драганчова философия и го подиграваше, че е наивен.

Но стана истински крадец. Като порасна, сдружи се с лоши другари и направиха една голяма кражба. Хванаха ги и ги осъдиха на дългогодишен затвор.

В затвора Иван изглеждаше много жалък. Почти отчаян, той седеше в един ъгъл на мрачната килия. Как беше погрознял! Очите му гледаха в пода разсеяно, без капка радост.

За първи път се замисли за постъпките си. Как тъй, откъде започна всичко? Тръгна той с мислите си назад и стигна до детството. Изтръпна, като си спомни за яркочервената химикалка. Спомни си и думите на Драганчо: „Не пипай! Ще изгубиш нещо по-скъпо!". И почти на глас Иван каза на себе си в пълно отчаяние: „ИЗГУБИХ НАЙ-СКЪПОТО: СВОБОДАТА, РАДОСТТА И ЧЕСТТА СИ".

А навън ухаеше ведра пролет. Цветята се усмихваха, птичките пееха. Драганчо се радваше с чиста душа на красотата, която добрият Бог беше разлял по земята."

 

(по монахиня Валентина)

НАЧАЛО

ДИДАКТИЧНИ ИГРИ