ЧУЙТЕ ПРИКАЗКАТА

Живял някога в малко селце един старец. Той се молел на Бога и изпълнявал волята Му. Помагал на бедните хора, изпаднали в неволя. За стареца се знаело, че има кротко и милостиво сърце, затова и много хора идвали при него за съвет и помощ.

Отишъл веднъж при него и един богат княз и започнал да го пита:

-    Чувал съм, че при тебе идват да се каят. Истина ли е това, или не?

-    Истина е - отговорил старецът.

-    Е, и аз съм дошъл затова - рекъл князът и се засмял. - Искам да ти разкажа с какво съм прогневил Бога, а ти ще ме благословиш и ще ме научиш как да изкупя вината си.

Но този княз живеел толкова неправедно, че повече нямало накъде. Издевателствал над подчинения народ, взимал и последния имот, а тези, които му се противели, нареждал да бият с камшици, гледал през прозореца и току отпивал вино от златната си чаша. А когато яздел на лов, тъпчел селските поля или просто така, за забава, подпалвал селата и се любувал на бедните колибки, лумнали в пламъци.

Ето какъв бил князът. Той дошъл при стареца не за да проси прошка от Бога, а за да се посмее - да разкаже за своите страшни дела и да види какво ще каже кроткият и добър старец, когато чуе за жестоките княжески забавления.

Привършил князът разказа за своя живот и попитал през смях:

-     Е, отче, какво да сторя, за да ми прости Бог?

Старецът спокойно му отвърнал:

-   Вземи тази бъчвичка и я напълни с вода. Щом се напълни до самия ръб, всичките ти грехове ще се простят.

Засмял се князът и си рекъл: „Интересно старче. Досетил се е, че му описах греховете си за забавление и ето, измисли ми и забавна задача“.

Отишъл той на реката. Натопил бъчвата и поискал да я напълни, но това не се оказало толкова лесно. Не искала да влиза водата в бъчвата, отивала настрани, все едно че отгоре имало капак. Удивил се князът и решил да потърси друга река. Вървял, вървял и намерил един извор сред горските скали. Сложил бъчвата под водната струя, но отново не сполучил. Водата се плискала на всички страни, а в бъчвата - нито капка.

Разгневил се князът, че не може да изпълни такава проста задача, но решил да не отстъпва.

-  Ще намеря такава вода, която да влезе в тая глупава бъчва!

Започнал да обикаля от река на река, от езеро на езеро, спирал се пред всяка локва, как ли не опитвал да налее вода, но бъчвата даже не се и намокряла.

Уплашил се князът. Ами нали ако не успее да напълни бъчвата с вода, Бог няма да му прости и така ще си умре, непомилван. Спомнил си колко хора бил затворил в плен, колко много хора е погубил и колко имоти е отнел. Срамно му станало за делата му. Превил се на две под тежестта на греховете си, брадата му пораснала дълга-дълга, а очите му хлътнали като на болник. Срещнел ли го някой познат, трудно можел да отгатне, че това е същият онзи княз - толкова силно се изменил.

След година князът се върнал при светия старец, но този път без смях, без дързост.

-      Е, какво стана? - попитал го старецът. - Изпълни ли заръката?

-      Не - отвърнал князът. - Не можах.

Оставил празната бъчва на земята и навел глава. Спомнил си как искал да се надсмее над старика, а сам се оказал толкова глупав и нищожен пред него. И осъзнал колко слаб е човек пред Бога и колко старшно е да се върви против Божията воля. И в миг гордостта на княза рухнала. Тежко и болно му станало заради живота му - толкова болно, че сълзи оросили очите му. Една гореща сълза паднала в празната бъчва. И в този миг станало чудо - бъчвата се напълнила до самия ръб! Тогава старецът благословил княза и ласкаво рекъл:

-     Виждаш ли колко много значи пред Бога дори една сълза от чисто сърце? Всичките ти грехове ще бъдат простени, ако плачеш заради тях. Поклонил се князът на светия старец, върнал се у дома и заживял съвсем друг живот.