ЧУЙТЕ ПРИКАЗКАТА

Живели някога в едно българско селце двама братя. Всеки от тях си имал свое домакинство. Единият бил богат, а другият - беден. Беднякът много пъти молил богатия да му даде пари за едно или за друго.

-    Ще ти дам, то се знае. Но защо така ти никога в нищо не сполучваш?

-    Ти ми дай, пък ще видим.

-    Е, добре тогава. Ето ти пари и нека Бог да ти помага.

-    Та за какво ми е да ми помага? Аз и сам ще се справя.

Давал богатият брат пари на бедния, но последният така и не можел в нищо да сполучи. Веднъж отново отишъл бедният за пари, а онзи го пита:

-    А ти молиш ли се, преди да започнеш да правиш нещо с парите?

-    Че защо ми е? Аз и сам се справям.

-    А изобщо молиш ли се преди коя да е работа?

-    Не. На мен това не ми е нужно.

-    А сутрин? Вечер?

-    Ама какво приказваш? Аз по цял ден работя само и само да припечеля нещо и пак не успявам. Кога да се моля? На мене Бог ми е в душата - Той и сам знае какво ми е нужно.

Поклатил глава брат му и казал:

-    Аз сам ще ти донеса пари.

Тръгнал си по-младият. На другия ден по-старият напълнил една чанта с жълтици и я сложил на моста, по който трябвало да мине брат му. Така решил: „Нека брат ми да намери тези пари и да въздаде благодарност на Бога. Може пък, като се обърне с молитва към Господа, Той да му дари мъничко разум“. Скрил се по-старият брат под моста и зачакал. Дошъл и беднякът. Спрял той пред моста и си казал:

-    Я да си изпитам аз късмета. Ще затворя очи и така ще мина по моста. Ами ако някога ослепея? Трябва да знам мога ли, не мога ли...

И така, той минал по моста със затворени очи и не видял торбата. Щом стъпил на отсрещната страна, брат му извикал:

-    Ей, братко, обърни се! Заради тебе сложих на моста торба с жълтици, а ти мина покрай нея със затворени очи! Ако се молиш на Господа, Той сам ще ти сочи пътя. А

така в нищо не ти върви!

Поблагодарил по-младият брат, но се обидил, задето попаднал в такова неловко положение, и решил да провери наистина ли в нищо не му върви.

Не бил стигнал още дома си, когато го спрели турските заптиета и го претърсили. Като видели в торбата такова богатство, ония започнали да го заплашват, че ще го заведат при съдията, за да разбере откъде има той толкова много пари. Наложило му се да ги подкупи - дал им четвърт от всичките жълтици.

Върнал се вкъщи нямало работа и реколта нямало на полето. Докато седял така и бездействал, изхарчил половината пари за храна. Тогава решил да купи от един човек овце и да ги продаде в Цариград. Докато ги купи и докато стигне дотам, половината овце измрели от разни болести, а другата половина откраднали другарите му. Върнал се вкъщи с празни ръце. А там дошли и разбойници и му взели всички останали пари.

Разбрал тогава бедният брат, че сам Бог го вразумява. Започнал да се моли, да ходи на църква. Не след дълго се появила и работа, и пари.

Затова народът е казал: И да е юначага, и да е смелчага, нищо не става, ако Бог не помага.