ЧУЙТЕ ПРИКАЗКАТА

Тази история не си я спомня никой чо­век. А и как ли би могъл - та тогава на света не е имало хора. Нямало, защото Бог още не ги бил сътворил. И защо ще по­пита някой? Ами навярно, защото още не им било дошло времето.

Когато се случила нашата история, Бог бил сътворил небето. Само че не това небе, което ние виждаме, когато излезем на ули­цата - такова още нямало. Небето, което Бог сътворил, всъщност представлявало един удивителен, невидим за нашите очи свят. И този свят Бог населил с разумни ду­ховни същества - ангели. Ангелите прили­чат на нас, хората, само че нямат тела, зато­ва и се наричат безтелесни духове. Те обаче се виждат един другиго отлично, а колко по- добре ги вижда сам Бог, Който, трябва да отбележим, вижда всичко. Затова и се нари­ча Всевиждащ.

Ангелите умеели много неща, но повече от всичко обичали да пеят. Песните си съчинявали в движение. В тях те прославяли своя Творец, Бога, и прекрасния свят, който Той устроил. Ангелите обичали да пеят събрани заедно и така се получавал ангелски хор. Понякога обаче в особени случаи всички ангелски хорове се събирали в един голям хор. И тогава ангелските песни изпълвали цялата вселена.

Бог продължавал да твори света под звуците на радостното и тържествено ангелско пение. Химните те пеели в осем различни съзвучия или както ги наричали, осем гласа. По тази причина ангелите били разделени на осем големи хора и начело на всеки един от тях бил поставен началник. „Архи“ означава начало и затова ангелите, които управлявали хоровете, били наречени архангели. За да може другите ангели веднага да ги различават, Бог надарил архангелите с особено сияние. Като получил от Бог такова особено сияние, един от архангелите, като отишъл при своите събратя, решил да им се покаже. Той се прикрил с ангелски плащ и по време на пението неочаквано разгърнал плаща и от него се разляла ярка светлина.

- Ти си подобен на деница! - възкликнали ангелите.

На ангелски език „деница“ означавало утринна звезда. Оттогава така и започнали да наричат архангела - Деница. Понравило се на архангела това име. Той си рекъл:

- Навярно аз съм по-добър от всички.

Когато всичките осем ангелски гласа се обединили в общ хор, то всички си помисли­ли, че ще ги управлява сам Бог. Но Създате­лят поставил начело на общия ангелски хор един от архангелите. Затова всички започ­нали да го наричат Михаил, което означава „кой е като Бог“. Това много обидило архангел Деница, тъй като според него начело на всички анге­ли трябвало да поставят самия него.

- Бог сигурно не е забелязал, че аз съм най-добрият от всички - помислил си Де­ница.

И решил да направи всичко, за да може Бог да го забележи и да поправи грешката Си. Затова, докато пеели ангелските химни, Деница се стараел да пее по-силно от всич­ки. Няколко ангели забелязали това и взели да хвалят Деница.

- Ти пееш по-силно от всички нас! - казвали те.

Харесвало му на Деница, че го хвалят, но очаквал похвала от самия Бог, а тя все не идвала. Станало му много неприятно, заде­то Бог не го чува, и пеел още по-силно. Раз­бира се, Бог чувал всичко, но не можел да похвали Деница, защото в хора никой не бива

да се отделя от другите. Хор, който се състои от много гласове, трябва да звучи като един. Така възниква хармонията. Скоро гласът на Деница започнал да наподобява повече кря­сък, отколкото пеене. Архангел Михаил направил забележка на Деница и го помо­лил да спре да крещи. Тогава той не се сдър­жал и се развикал:

- Какво си позволяваш? - възнегодувал Деница. - И аз съм архангел също като теб! Ах ти, користолюбец такъв! Аз съм по- добър от теб! Ти ли ще ми правиш забележ­ка? На мен само Създателят може да ми прави забележки!

- Ах, така ли било? - окончателно се възмутил Деница. - Тогава си пейте сами, да видим какво ще правите без мен! Повече в хора няма да стъпя! Ще си направя свой, където всеки ще може да се прояви в пъл­ния си блясък и да прави каквото поиска. Кой иска да пее свободно? - обърнал се той към ангелите. - Елате с мен!

Деница презрително погледнал архангел Михаил и на тръгване добавил:

Името ти значи „Кой е като Бог“? Но твоят Бог е несправедлив, щом не забелязва най-добрите, а иска всички да бъдат равни.

Вместо да служа на такъв Бог, по-добре аз сам да бъда бог. Тръгнал си Деница, а с него тръгнали и няколко ангели, онези, които го хвалели. Те с възхищение говорели: „Какъв е смел на­шият Деница, не се побоя да каже истината дори за самия Творец“. След като Деница си отишъл, ангелски­ят хор започнал отново да пее в хармония. Но, когато хорът, оглавяван от Деница, за­пял (или по-скоро закрещял) на различни гласове, в света изчезнала всяка хармония. Да се твори хармоничен свят под звуците на такова пеене било невъзможно. И Бог запо­вядал на архангел Михаил да прогони Дени­ца от Царството небесно. Но Деница не искал да си отиде доброволно. Събрал всичките си привърженици и тръгнал с цялата тази войска срещу ангелите Божии. И се разра­зила страшна битка. Но не съумял Деница да устои против ангелското войнство, възг­лавявано от архангел Михаил, и паднал от небесните висини право в мрачната бездна. Колкото повече се отдалечавал от Бога, тол­кова повече гаснела светлината му. Защото все пак ангелите сияят само защото отразя­ват Божествената светлина. И накрая от све­тъл ангел Деница се превърнал в мрачен и тъмен демон - сатана. А всичките му после­дователи станали злобни бесове.