ЧУЙТЕ ПРИКАЗКАТА

Било зима. По земята се стелел бял, пухкав килим. Снегът приятно хруптял под обувките, по него блещукали разноцветни искри, а във въздуха сякаш някой невидимо пощипвал нослетата, бузките и ушичките на децата. До една пряспа недалеко от пътечката стояло едно синигерче. Скрило глава под крилото си, с настръхнала перушинка, то не спирало да трепери. Шега работа ли е да седиш в снега на студено? Така можеш бързо-бързо да измръзнеш. Толкова му било студено, че бедничкото даже и не забелязало как до него застанал един селянин с торбичка на гръб. Той се навел и взел птичето в ръце.

„Ех... явно някой го е ранил“ - казал си той, скрил го в пазвата и продължил по пътя си.

Стигнал до една малка къщичка и отворил вратата.

- Татко си дойде! - с радостни викове тутакси го посрещнали децата му.

-   Защо така се забави, да не се е случило нещо? - побързала да попита жена му.

-    Не, нищо не се е случило. Просто ви нося нещо - казал той и извадил от пазвата си синигерчето.

-    Ама то живо ли е? - попитал най-големият син, Митко.

-    Как иначе! - отвърнал бащата и внимателно положил птичето в дланите му.

-    А ти, Ефросиния - обърнал се той към жена си, - добре се грижи за птицата. Полекувай я.

Митко започнал да храни синигерчето. Хранел го и с просо, и с овес, и с какви ли не семенца. С една скътана паричка даже купил и меденка.

-    Дай Боже до Благовещение да оздравее, че да го пуснем на свобода - казала майката.

Ден след ден те се грижели за птичето, намерили му даже топло местенце близо до печката; превързвали болното крилце и лека-полека синигерчето започнало да оздравява. Само след месец то вече хвърчало из къщичката. Честичко обаче кацвало до прозореца и гледало прелитащите покрай него птици. Искало му се да иде с тях. Започвало да размахва крилца и да удря с човчицата си по стъклото. Но ятата отлитали надалече и синигерчето отново започвало да чака.

-    Тягостно му е - казвала майката. - Трябва да го пуснем.

-    Аз не давам - заинатил се Митко.

-    Ако не го пуснеш, ще започне да линее. Нищо, че е хладно навън, птичето иска свобода!

-    Не давам!

-    Е, както искаш. Само дето грях ще си вземеш на душата.

Но ето че дошъл празникът Благовещение. Когато се върнали от празничната служба в храма, из къщичката се разнесъл аромат на рибена чорбица и гъби. Майката се суетяла около печката, а децата усърдно ѝ помагали. Само Митко бил мрачен и замислен.

-    Защо си така опечален? - попитал го баща му.

-    Ами просто така... - уклончиво отговорило момчето.

-    Днес е велик празник - Благовещение! А ти си се намръщил като буреносен облак. Днес е ден за радост!

Митко се позамислил за миг, а после се приближил до синигерчето, внимателно го поел в длани и излязъл от къщурката.

Като предчувствало свободата, птичето затреперило от вълнение, а сърчицето му взело да тупти все по-бързо и по-бързо. Митко го целунал и го подхвърлил във въздуха.

Синигерчето запърхало с крилца и като се почувствало достатъчно силно, се зареяло из висините и само след минута се изгубило от погледа.

Стоял Митко и гледал. И тъга, и радост едновременно преизпълвали сърцето му. Щом черната точица съвсем се изгубила в необятната синева, той изтрил сълзите от очичките си и се върнал у дома. От този ден нататък всеки път, когато видел птица да прелита край него, с вълнение и радост си спомнял за своето синигерче.

* * *

Добре постъпил Митко, като пуснал синигерчето, нали? Колко хубаво е да видиш как птица, която до вчера е била затворена и е тъгувала, сега лети на свобода. Душата ти ликува заедно с нея. Полетът на птиците ни напомня за стремежа на човешката душа да се съедини с небето.

На празника Благовещение Архангел Гавриил възвестил на Богородица, че чрез нея в света ще дойде Спасител, който на всеки човек ще донесе освобождение от греховете. Затова по традиция на този празничен ден хората пускат птици на свобода. Техният полет сякаш възвестява и на нас за свободата, която Господ ни дарява.