ЧУЙТЕ ПРИКАЗКАТА

Имало някога един мъдрец. Той имал ученик. Отишъл веднъж ученикът при своя наставник и му казал:

- Една мисъл не ми дава покой: защо на този свят има толкова много несправедливости? Защо злите хора живеят доволно и щастливо, а добрите - често в мизерия, горчилка и мъка?

Мъдрецът внимателно изслушал ученика си и отговорил:

- Ех, момче... Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Ти обаче няма да повярваш, докато сам не видиш това.

И така, мъдрецът и неговият ученик се отправили на път. Дълго вървели и когато слънцето почти залязвало, видели пред себе си едно село. В самия му край се издигал богат дом. Спрели пътниците пред него и помолили стопанина да ги остави да пренощуват там. В отговор на молбата им обаче той отсякъл:

-  У нас място няма! - позамислил се малко и продължил. - И все пак заповядайте. Не мисля, че ще пречите на някого, ако се настаните в мазето.

На странниците изобщо не предложили вечеря, а вместо постеля им нахвърляли на пода разни парцали. Пътниците поблагода-рили на домакина си, задето ги подслонил, и легнали да спят.

Тежка нощ изкарали те в мазето на богаташа. Там било влажно и студено, чували се разни шумове, които цяла нощ не им дали да спят. На сутринта ученикът се събудил от неспокойния си сън и с изумление видял, че наставникът му запълва някаква дупка в стената на мазето.

-    Ама какво правиш? - възмутил се младежът.

-    Видях, че в стената има голяма пукнатина. Не бива да се оставя така.

-   А защо да се запълва дупка в стената на мазето, така или иначе онези вътре в къщата не я виждат?

Мъдрецът отговорил с едва доловима усмивка, а после загадъчно казал:

-    Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.

На следващия ден двамата продължили по пътя си. Този път решили да пренощуват в дома на един бедняк. Домакинът, без да се помайва, ги приел в дома си, нахранил ги скромно, но от сърце, а накрая им казал:

-   Ето постелята ви. Уморени сте от дългия път и трябва да отдъхнете. Пък ние с жената не придиряме, можем и на пода да полегнем.

Нощта минала спокойно. На сутринта обаче пътниците намерили стопаните на дома обляни в сълзи.

-    Ах, беда, как ще преживеем сега без нашата кравичка? Кой ще ни храни? Ох, ох, ох!

-    Какво се е случило, добри хора? -втурнал се към тях ученикът.

Тогава стопаните разказали как през нощта им умряла единствената крава, без която нямало как да се препитават.

Странниците изразили съчувствие, утешили мъката им, колкото могли, и отново се отправили на път.

-   Учителю - обърнал се младежът към мъдреца, когато вече доста се отдалечили от дома, - разреши недоумението ми. Не е ли истина, че онзи богаташ се радваше на изобилие, но въпреки това не пожела да подели с нас даже топлината на своя дом и ни изпрати да нощуваме в студеното мазе. А ти му помогна - запълни дупката в стената! Онези нещастни хора пък нищичко си нямаха, но се показаха така добри и гостоприемни! Аз знам, че Бог чува молитвите ти. Защо не измоли от Господа да не взима на тия бедняци единствената кравичка?

- Ех, момче... Слушай ме сега. В онази дупка в стената намерих съкровище - цяло гърне със злато. Помолих се на Бога и Той ме вразуми да закопая дупката, така че никой никога да не намери съкровището. А снощи, когато удобно се настанихме на кревата на онзи добър човек, аз започнах да се моля за него. И Бог ми откри, че жена му трябва да умре. Тогава започнах усърдно да се моля тази добра женица да живее, а смъртта да вземе някой друг. И ето - вместо жената умря кравата. Затова запомни: нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.