Неделя, 2017-06-25, 10:03 AM
ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ
Главная | КЪМ УЧИТЕЛЯ ПО РЕЛИГИЯ
МЕНЮ
Generated image
Статистика
сподели

                               
Всеки педагог се уподобява на Твореца и носи изключителна отговорност. Ако това важи за учителите въобще, с колко по-голяма сила то се отнася за тези, които се докосват до най-съкровеното в детските души, до все още неразтворилия се цвят на понятията за Бога, за доброто и злото, за праведността и греха, за красивото и грозното, за любовта и верността...

Без да противоречи на личностното развитие на детето, педагогът трябва да провокира в него доброто и да организира християнизацията на личността му. А това е дейност глъбинна, създаваща нов, вътрешно преобразен човек, при която естествените пориви на чистата детска натура към красота и добро се превръщат в осъзнат и целенасочен стремеж. Защото истинска личност човек става не когато в него се появят понятията за добро и зло, а когато те са двигател на избора му, проява са на твърда и свободна воля.

Това изисква преподаващите да подчинят дейността си с децата на следните принципи:

Любов и уважение към човека.
Неизменно в процеса на обучение да се внушава уважение към човека и човешкото достойнство. Бихме могли да осъждаме и заклеймяваме греха, но никога — извършителя му. Погрешно е да се държим като съдници, непрестанно укоряващи и назидаващи учениците.

Лична причастност и пример.
Да се преподава религия означава да се проповядва Любовта, да се оделотворява Писанието, Благовестието. Без собствена убеденост и без лична любов резултат не е възможен. Не е достатъчно учителят да обясни и да посочи пътя. Той трябва да даде пример със своето поведение и мирогледни позиции. Организирайки прояви на милосърдие, той би могъл да въвлича децата в християнски живот.

Постъпателност в преподаването.
Сам Христос не е разкрил пред учениците Си всичко наведнъж. Той постоянно отчитал възможността да бъде разбиран. Мярата на словото е не онова, което се изрича, а онова, което се чува и възприема.

Неприкосновеност на духовния живот на детето.
Учителят не трябва да навлиза в духовните изживявания на. детето. Той не бива да е посредник между него и Бога, подменящ духовника. Духовният опит е личен и се постига различно. Педагогът е призван да подготви условията за осмисляне на личния духовен опит.

Ненасилие в преподаването. Наблюдение и точен анализ на възприятието.
За да е ефективен, урокът трябва да се разгърне като съвместно свободно движение. Пренебрегването на детския интерес означава насилие над децата. После дълго може да говорим за хуманност, а опитът на агресията да е вече внедрен.

Съвместно движение с децата. Възможност за тяхна изява.
Да не задушаваме порива у децата, да не ги лишаваме от възможност да чувстват и мислят сами. Живият поток на енергията на познанието не бива да бъде преграждан. Ако ли не, задействат се само паметовите връзки, но те не влияят върху нравствеността.

Евристичен подход.
Урокът трябва да се построи така, че целеният извод сам да намери място в детските ум и сърце. Самостоятелно откритото се възприема като свое. Когато се разискват нравствени проблеми, активността трябва да се предоставя на учениците, а преподаващият незабелязано да ги ръководи чрез сократовски тип въпроси*. Със своя въпрос учителят следва да подпомогне ученика сам да "роди" отговора. Така наученото ще попадне на добра почва и ще остави и интелектуална, и емоционална следа. Ако децата навеждат контрадоводи, бихме могли да им отговорим веднага, но по-добре е да включим проблемите в общия план на разискването. Нека не се плашим от провокацията на децата. Да сме готови за нея и сами да я предизвикваме.

Зрително и слухово онагледяване.
Когато енергията на словото се изчерпи, на помощ може да дойде нагледният образ. Като ангажира нови сетива, той удължава впечатлението. Абстракцията на словото се свързва с образното възприятие. Постига се достъпност и се създават паметови връзки от зрителен тип.
Богатството на църковната музика позволява илюстриране на почти всяка тема. Включването й в обучението въздейства емоционално и естетически на децата.

Благочестив език. Точен изказ.
Речта на преподаващия трябва да разкрива страхопочтително и благоговейно отношение към преподаваното. За всичко може да се говори на всякаква възраст. Няма забранени теми. Има само проблеми, към чието осветляване не подхождаме правилно. Точните думи ще ни помогнат тогава, когато навлизаме в сфери, в които децата не разполагат със зрелост и опитност. Християнството съдържа най-възвишеното учение за тялото като храм на Божия Дух. Изхождайки от това, безопасно можем да разясняваме по християнски даже на малки деца проблеми, свързани с греховете срещу целомъдрието.

Отговорност в личен и обществен план.
Този, който поставя проблемите на духовното, въпросите за смисъла на живота, за човека и Бога, за тялото и душата, за спасението и осъждането, не работи в една ограничена сфера. Той прониква глъбинно в същността на човека, в неговата нравствена нагласа, в понятията му за добро и зло. Затова и отговорността му е огромна.

Като помним това, нека сме усърдни труженици, издържали проверка според думите на апостола:"...на всекиго делото ще стане явно. И ако някому делото... устои, той ще получи награда" (I Кор. 3:13,14) Амин.



* Някога Сократ чрез въпроси подбуждал своите събеседници с цялото си същество да възжелаят истината.
ТЪРСЕНЕ В САЙТА
ФЕЙСБУК СТРАНИЦА
БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"

ДАРЕНИЕ ЗА САЙТА
Generated image
ДРУГИ МОИ САЙТОВЕ
       
ПРАВОСЛАВНИ ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ

Обръщам се към посетителите, ако нещо от библиотеката ви хареса и решите да го препубликувате, да го копирате в блога си, във форум, или по някакъв друг начин в интернет, моля, цитирайте автора и източника- БИБЛИОТЕКА"ПРАВОСЛАВНО ХРИСТИЯНЧЕ"
http://hristianche.ucoz.com
Мини-чат
100