ПРЕДГОВОР

Нравственото възпитание на детето става в семейсвото, което е самостоятелен духовен и физически организъм. Поради това наистина е трудно да се преоцени значението, което има в този процес примерът на родителите. „Крушата не пада далеч от дървото", справедливостта на тази поговорка отново и отново се потвърждава: детето от люлката в много неща повтаря своите майка и баща. И благо е, ако родителите живеят благочестиво - това е големият залог, че детето, наблюдавайки живота им ден след ден, подражавайки им, също ще привикне към благо¬честие и ще живее духовен живот.

Православното семейство е наречено „домашна Църква". В нея по примера на Църквата има своя, домашна иерархия: бащата се покорява на Бога, майката - на бащата, децата - на бащата и майката. Такова е правилно растящото житейско семейно дърво, със здрави корени и зелени клони. За крайъгълен камък на семейните отношения трябва да бъде поставен духът на взаимно разбиране и любов, който Църквата проповядва и израз на който е външният църковен живот. В отношенията между родители и деца не бива да има недоверие, лъжа, недоброжелателство. Но доверието и любовта не изключват ни най-малко принципа на послушанието и дисциплината - здравата основа на възпитанието.

В наши дни в светското семейно възпитание господства друг принцип - демократическият принцип на равенството на родителите и децата. Битува мнението, дошло у нас от т.нар. „свободни страни", че детето е саморазвиваща се личност, която трябва да расте „разкрепостена", без да среща в развитието си никакви „прегради". На детето, което бива възпитавано по тази система, всичко е позволено, всичките му прищевки и желания веднага биват задоволени. Така, някои родители проявяват любовта към децата си, като им разрешават всичко - с часове да гледат телевизия, да се разхождат (по-точно да се скитат) по улицата колкото искат, въобще, да правят всичко, каквото им дойде на ум.

Православната Църква категорично не приема такава постановка. Нашата културна традиция на възпитание, заложена в продължение на векове, спомага за развитието на личността на детето не по пътя на всепозволението и извънмерното развитие на неговото его, а въпреки тях, по пътя на обучението във въздържание.

Главното, ако накратко определим същността на православната система на възпитание - това е стремежът да бъде въведено детето в зрелия, бъдещия живот през тясната врата на послушанието и въздържанието, които впоследствие ще му дадат възможност самостоятелно да противостои на злото вътре и вън от него. Само такова възпитание може да научи детето правилно да се ориентира в света, да изгражда правилни отношения с хората и може би ще го защити и от психически сривове и болести.

Модната днес всепозволеност и т. нар. „свободно възпитание" водят преди всичко до това, че се нарушават правилните йерархични отношения в семейството, детето напълно престава да уважава родителите си, започва да говори с тях с пренебрежение, позволява си да унижава достойнството им, а в подрастващата възраст просто се отвръща от тях.

Защо подрастващите се откъсват от домашното огнище? Отново по силата на това, че развратени от всепозволеността, те се стремят към все нови и нови наслаждения, към нови, неизпитани още усещания. В подрастващата възраст в тях все по-силно действат страстите, с които те не са свикнали да се борят.

Възпитавайки детето, родителите волно или неволно - с думи, дела, със своя пример - формират у него система от идеали и авторитети. Възпитанието в църковното семейство довежда детето до висшия идеал - до Христа, и ако детето усвоява този идеал, то всички други ценностни системи отстъпват пред него в детската душа, защото не издържат на никакво сравнение с него. А главен авторитет за детето трябва да бъдат неговите родители, бащата и майката - иначе мястото им неизбежно ще бъде заето от други хора.

В книгата „Какво трябва да знае всяко момче" е направен опит да се разкаже за семейство, в което цари дух на любов и доверие и в същото време децата се възпитават в послушание към родителите си. Бащата на момчето се явява за него и главен авторитет, и приятел, с който може откровено да се обсъдят най-сложните и даже „неприлични" въпроси, вълнуващи подрастващия. Възможно е не всички належащи проблеми на възпитанието да са намерили своето осветляване в кни¬гата, но все пак мислим, че за мнозина тя ще се окаже полезна и интересна.

 

Свещеник Алексей Грачов

лекар педиатър

 

ЧАСТ ПЪРВА

Стремежът детето да бъде въведено в зрелия, бъдещ живот през тесните врати на послушанието и въздържанието, които впоследствие ще му дадат възможност самостоятелно да противостои на злото вътре и вън от него, е същността на православното възпитание.

 

Само такова възпитание може да научи детето правилно да се ориентира в света, правилно да изгражда отношенията си с хората и може би ще го запази и от психически сривове и заболявания.

 

Свещеник Алексей Грачов, педиатър

ЗА ПЪРВИ ПЪТ в своя живот Надето се разделяше с майка си. Цели две седмици тя бе на гости при баба и много й бе домъчняло за вкъщи. През последните няколко дни дори по телефона не бе чувала любимия мамин глас. Къде е тя! Възрастните отговаряха, че майка й е болна, но че скоро ще оздравее... Накрая за Надя пристигна баща й.

-        А къде е мама? - попита момичето.

-        Вкъщи. Чака те и ти е приготвила изненада...

Майка й ги посрещна на прага. Изглеждаше малко изморена, но сияеше от радост. „Слава Богу, пристигнахте!", каза тя и прегърна Надя. След това сложи пръст на устните, давайки знак да пази тишина и я поведе след себе си в спалнята. Надя се досещаше, че там я чака обещаната изненада...

Две седмици тя не бе виждала тази стая и сега не можеше да я познае. В стаята цареше полумрак: щорите бяха пуснати и пламъчето на кандилцето ярко светеше пред иконата. Мебелите бяха подредени по друг начин... Големият гардероб стоеше напряко и отделяше един кът. А главното - в ъгъла до стената имаше малко дървено креватче с преградка, същото, каквото преди беше Надиното. Защо ли е тук? Сърцето на Надя затупка, предчувствайки нещо необикновено; тя се приближи и видя... мъничко, червено и набръчкано личице със затворени очички.

-        Детенце! - удиви се тя. - На кого ли е?

-        Наше. Това е твоето братче.

-        Братче ли? Откъде се е взело? Кой го донесе? И защо е такова... грозничко?

-        А според мен то е много хубавичко - с усмивка отговори майката. - Дори ми се струва, че на света никога не е имало толкова хубавичко детенце! Освен едно - момиченцето Надя...

-        Как? И аз ли приличах на него?

-        Разбира се, вие сте брат и сестра. Почакай: той ще порасне и ще стане по-хубав. Но ние и сега го обичаме, нали?

Но Надя никак не можеше да разбере какво се е случило.

-        Значи то ще остане при нас? А откъде се е взело?

-        Разбира се, че ще остане при нас. Даде ни го Господ, за да може всички -  и аз, и татко, и ти - да го обичаме, да се грижим за него и да го възпитаваме.

-        Даде ни го Господ? А как се казва?

-        За сега още няма име. Име се дава при кръщението, в чест на някой светец. А твоето братче още не е кръстено. Заедно ще му изберем име и след известно време ще идем на църква, за да го кръсти свещеникът.

-        Значи и то като мен ще ходи на църква и ще се причастява?

-        Разбира се, че ще се причастява. Само че то още съвсем не може да ходи. Ние ще го возим на църква с количката. А откъде се е взело, ще ти разкажа следващия път. Сега върви се преоблечи, измий си ръцете и сядай да вечеряш.Но Надето я безпокоеше още една мисъл.

-        Мамо - попита тя нерешително, - а сега ти мен по-малко ли ще ме обичаш?Майка й отново силно я прегърна и я целуна:

-        Какво говориш! Как мога да те обичам по-малко? Та ти си моето първородно дете. Моята главна помощничка. Ние заедно ще се грижим за твоето братче и ще сме винаги неразделни.Изминаха още две седмици, и още две... Братчето на Надя го кръстиха с името Сергей в чест на преподобния Сергей Радонежки. Надя се учудваше: то нищо не яде, освен мляко от мама, а расте не с дни, а с часове. И става такова хубавичко! Креватчето му още стоеше в спалнята на родителите, а Надя спеше и играеше в своята малка детска стаичка.

И макар че мама често бе заета със Серьожка, намираше време и за своята дъщеричка. Понякога, след като приспи малкия и притвори вратата на спалнята, тя идваше в детската - и започваше дълъг разговор...

ПЪРВИ РАЗГОВОР

Хората се раждат от хора. Как живеят и се размножават растенията. Бъдещото растение е скрито в семето. Защо е важно човек да знае свойствата на растенията. Коприва вместо моркови. Хората могат да подобряват видовете растения.

-        ПОМНИШ ЛИ, Надя, като видя за пръв път нашия Серьожа, ти все ме питаше: „Откъде се е взел Кой го донесе?" Ако някой го е донесъл отнякъде,значи той е бил някъде по-рано. Някои деца точно така

мислят: че има специален магазин, от който може да се купи детенце... Те, разбира се, грешат. Работата е там, че нашия Серьожа преди никъде не го е имало!

-        Никъде не го е имало... - повтори Надя.

-        Разбираш ли? Нито у баба, нито у други хора,нито в друг град. Никъде не го е имало, а след това се е появил - родил се е. А какво значи „родил се е"? Това е истинско Божие чудо - раждането на нов човек, такъв като нашия Серьожа, или като тебе и въобще като всеки човек.Всички хора, които сега живеят на света, са били някога деца, също такива слаби и безпомощни, какъвто е сега Серьожка. Децата са пораснали, станали са големи хора. Много от тях имат свои деца, които след време също ще бъдат възрастни хора и на свой ред ще станат бащи и майки. Този ред е установен от Бога от далечни времена, когато Той сътворил първите хора, Адам и Ева. Те си родили деца, техните деца родили свои деца и така до наши дни... За да ти разкрия поне мъничко тайната на рождението, ще започна отдалече.

Помниш ли, наблюдавахме в нашия парк как дърветата се променят през годината? Есента листата им окапват, те стоят печални и като че не живи... Но през пролетта пак се възраждат. Гледаш през май те пак са зелени, като че ли не е имало зима. Защо е така? Защо всяко растение дава своите плодове? Защо на мястото на старите, увехнали растения се появяват също такива, но млади, нови?

Наденцето мълчеше: тя не знаеше, защо става така, но много й се искаше да узнае.

- Затова, защото - отвърна майката на своя въпрос - цялата природа е сътворена от премъдрия и всесъвършен Бог. Помниш ли, ние четохме как Бог е сътворил света? Било достатъчно Той да рече дума -и всичко в природата се образувало по най-добър и най-разумен начин. Така, Бог рекъл: „Да произведе земя-та злак, трева, която дава семе по свой род и подобие, и плодно дърво, което дава на земята плод, чието семе си е в него според рода му." Така и станало.

Да, Надя, никой не може да нарушава дадения от Бога закон: всички растения принасят плод и семена -според рода си и от тези семена се появяват нови, също такива растения. Оттук е произлязла и думата „порода".Ето, вие с татко толкова обичате печени семки. Това са семената на слънчогледа, едно прекрасно и много полезно растение. Ако посадим такова семенце в земята, от него ще израсне слънчоглед с високо стъбло и голямо, кръгло цвете.

А има и семена, къде-къде по-мънички: семената на мака, семената на ряпата! Те са като малки черни точки. И в такава „точка" се съдържа цялото бъдещо растение: листата, корените, плодът. Тази способност на растенията да се появяват от семенце се нарича сила за възпроизвеждане - т.е. да произвеждат подобни на себе си.Разбра ли, Надя, откъде се появяват растенията: и високите дървета, и малките тревички, и домашните цветя?

-        Да. Те порастват от семенцата на същите растения. А първите растения е сътворил Господ. От първите растения и техните семена са пораствали нови и нови.

-        Браво, слушаш внимателно.  А сега ще ти разкажа как става това. Помниш ли приказката за дядо и ряпа. „Посадил дядо ряпа. Пораснала ряпата голяма-преголяма"... Често ти я четях преди. Ти как си представяше това: „Посадил дядо ряпа"? Как я е посадил?

Надя помълча и си спомни.

-        Аз, струва ми се, мислех, че той просто е взел и посадил в земята вече готова ряпа, само че мъничка.Но той значи е посадил семенце, което прилича на черна точка, така ли?

-        Да. Той взел мъничко-мъничко черничко семенце от ряпа, направил дупчица в земята и го сложил там,после засипал с пръст и полял с водица. И започнал да чака... Когато семето попадне в земята, то оживява,започва да се   храни от земята и по малко да расте,

превръща се в мъничък кълн, после в голямо растение. Част от своята храна то преработва, за да изгради стъбълцето си, листата си, част - преработва в плодове; в тези плодове ще бъдат новите семена, в които се съдържа животът на следващите поколения растения.Новото растение винаги ще прилича на старото: от жълъда на стария дъб ще израсне младо дъбче, от житното зрънце ще израсне нов житен клас, а от семето на ряпата - ряпа.

Това свойство на растенията е важно за нас. Ако то не съществуваше, щеше да бъде лошо за всички нас!

Представи си, че отиваме в магазина за сортови семена и казваме: „Дайте ни, моля, семена, искаме да посадим моркови и магданоз." А продавачката ни отговаря: „Ето семената, вземете. Може би ще пораснат..." Ние ги купуваме, посаждаме и започваме да чакаме какво ще порасне. И изведнъж пред очите НЕ от земята порастват репеи и коприва!

Надя погледна недоверчиво: вместо моркови -жареща коприва!

-        Как така? Нали сме посадили добри, полезни семена...

-        Само исках да си представиш, какво би било,ако семената можеха да „грешат". Земеделецът, като сади семената в земята, нямаше да знае каква реколта предстои да събира. Но, слава Богу, че това не е така.Като садим овес или ръж, или картофи, ние знаем, че ще пораснат именно овес и ръж, и картофи. И ако изведнъж по някаква причина се случи друго нещо, ние веднага разбираме, че сами сме объркали семената. Семето не може да „греши" - такова го е създал Бог, то винаги изпълнява природния закон, даден от Бога.

Човечеството - от Адам и Ева до наши дни - съществува няколко хиляди години. През това време хората добре са изучили растенията. Те знаят кога какво семе най-добре се прихваща в земята и най-бързо започва да расте. Знаят в кои страни могат да зреят ябълки, а в кои - банани. Наблюдавайки природата, опознавайки законите й, човек умело използва необходимите му от всяко растение свойства.

-        За храна ли?

-        Не само за храна. Също за удобство и за красота. Например дъбът е твърдо дърво, здраво. А на хората е много необходим такъв материал. И най-важното, че всеки дъб има свойството здравина. Когато слагахме кръст на гроба на дядо, нас с татко ти ни посъветваха: „Поставете дъбов кръст. Той ще издържи дълго-дълго!" Но в работилницата тогава нямаше дъб и ние си помислихме: „Не е ли все едно..." И какво? Минаха няколко години и - ти сама видя: кръстът на гроба се изкриви, защото основата му изгни от влагата. Ако кръстът беше дъбов, нямаше да стане така.Ето колко е важно да знаем и използваме характерните свойства на растенията! А понякога човекът, като знае законите на природата, сам формира такива свойства у растенията, каквито са му необходими.

Надя много се учуди:

-        Как така „сам формира"? Та нали Бог е създал растенията и всичко, което има в тях?

-        Разбира се, Наденце, Бог ги е създал. Но Той не е забранил хората да подобряват породите на растенията. Напротив, Той е заселил първия човек, Адам, в рая, т. е. в прекрасна градина, за да може Адам да я обработва и облагородява.

-        Но може ли човек да направи по-добро онова,което Бог вече е направил? - недоумяваше Надя.

-        Та нали човек прави всичко с Божия помощ! Без Бога той наистина може само да разваля. Господ ни е позволил да „помагаме" на природата не защото на него, на Твореца, Му е нужна нашата помощ - нали Той е всемогъщ! А за да се трудим ние, да опознаваме природата и да се обръщаме към Него за помощ.

- А ако сбъркаме нещо и не се получи добре?

-        Даже и ако не се получи добре, Господ пак ни позволява да правим всичко по своему, да се учим от собствените си грешки и да придобиваме нужния опит.Преди всичко, като ни убеждава, че без Него нищо не можем да направим добре. Това е много полезно, защото човек престава да се гордее, смирява се. Знаеш ли колко важно е за християнина смирението? Нали ние с теб, Наденце, сме християнки.

Помниш ли, как пекохме пирожки за имения ден на татко? Ти искаше обезателно сама, без моя помощ, да ги оформяш от тестото, сама да им слагаш пълнежа. И аз ти разреших да опиташ. Какво стана?

Надя със смущение си спомни своите пирожки -криви, безформени, с изтекъл пълнеж. А до тях мамините: зачервени и еднакви, сякаш сами те молеха да ги опиташ! Сега й стана срамно. Но майка й весело се усмихваше и на момичето му стана смешно: колко упорита беше, всичко искаше да прави сама!

- Не ти се сърдех ни най-малко - продължаваше майката - и не ти пречих. Само ми се искаше по-внимателно да гледаш какво правя аз, да питаш какво и как се прави по-нататък и понякога да ме молиш за помощ. Но днес с теб имаме такъв сериозен разговор и аз искам да ти призная нещо: по-лесно щеше да ми е да направя всичко сама. Само че как тогава ти ще се научиш да печеш пирожки? А нали си ми помощничка и за много неща вече можеш съвсем добре да ме отменяш.Ето така и Господ дава на хората възможност като че да участват в Неговите дела и да изменят породите на растенията. И когато се трудим със смирение, със страх Божий, всичко се получава много добре! Например розата произлиза от обикновената дива шипка, която расте по пътя до вилата ни. Цели четиридесет години хората се трудили над семената на шипката, изучавали я, грижели се за нея. И в резултат

получили не един, не два, а три различни сорта рози -от най-малките до най-големите, от белите и бледорозовите до пурпурните и даже черните! Или да вземем например ябълките. Дивите ябълки са дребни, твърди и кисели. Ти изобщо не би ги яла! Но ето че от тази дребна, невкусна дивачка човекът успял да направи множество сортове едри, ароматни и вкусни градински ябълки.

Обаче на тебе, дъщеричке, очичките ти вече сами се затварят. Хайде да продължим друг път, когато имаме време. Лека нощ! Господ да те пази!

Майката прекръсти Надя и излезе от детската стая.

ВТОРИ РАЗГОВОР

След един месец. Красотата на Божия свят. Как е устроено растението. цветето: предназначение и устройство. За да може семето да расте. „Семейството на цветята". Как става оплождането на семената на различни растения.

Измина месец. Братчето на Надя растеше не с дни, а с часове. То ангажираше все повече и повече мами¬ното внимание. Серьожа често се будеше нощем и майка му стоеше будна заедно с него. И татко, и Надя й помагаха с каквото можеха. Надя винаги следеше в стаята, където живее братчето й да няма прах и всеки ден изтриваше мебелите с влажно парцалче. Тя следеше котката да не влезе неочаквано в спалнята и да изплаши бебето. Поливаше всички цветя. Изтриваше

съдовете. Но въпреки това на майка й съвсем не й оста¬ваше време за вечерните задушевни беседи с дъщеря¬та: успяваше само да надникне при нея за минутка, за да я прекръсти и да я целуне...

Накрая времето се стопли и семейството замина извън града, на вилата. През горещите дни след обяд децата заедно с майка си почиваха направо на двора. Серьожка, след като се напиеше с мляко, спеше в ко¬личката си, Надя се разполагаше на надуваемо дюше-че, а майката сядаше до нея с плетка в ръка. Котката дремеше в сянката на къщата, чиято стена беше пок¬рита с буйнорастящи фунийки. Изглеждаше не като къща, а като обрасло със зеленина възвишение.

Тук в тихите следобедни часове се подновиха доверителните разговори.

За какво така тихо си говорят майка и дъщеря, разглеждайки бледорозовото цветче на фунийката?...

-        Мамичко, а в рая същите цветя ли растат?

-        Не знам, миличко. Там, навярно, растат дивни цветя и дървета, само че не знам какви. Никога не сме ги виждали, не сме ги чували и не можем да си представим какво има в рая. Светците, които приживе са

виждали рая, казват, че там е такава красота, каквато на земята не съществува!

-        Там толкова ли е красиво като в нашата градина?

-        Там е много, много по-красиво! За съжаление тук растенията увяхват и загиват, а там всичко е вечно. Но и тази красота, която ни заобикаля, Господ е създал, за да не забравяме рая и като се възхищаваме на Божиите творения, да си спомняме винаги за Твореца.

Погледни, каква красота! Простичко цветенце, скромно, светличко; днес цъфти, а утре ще увехне. Но колко прекрасна е формата му, колко меки, топли са багрите му, какви жилчици, какъв чуден, тънък аромат, каква нежност във всичко! Човекът, колкото и да се старае, никога не може да направи такова - няма на света нито плат, нито камък, нито метал, такова вещество, от което да се направи това цвете. Но дори и да се получи нещо, което да прилича, то няма да е живо! От него няма да може да произлезе ново такова цвете. А от това - може. Нашата фунийка е жива: виждаш ли, тя расте, издига се към слънцето. С всяка изминала година тя все по-гъсто ще покрива нашата къща: значи, от земята се появяват все нови и нови филизи - „дечица". Да ти разкажа ли, как се „раждат"?

-        Разкажи ми!

Надето блаженства: топло й е, уютно, спокойно, наоколо всичко е красиво; майка й е до нея... Тя сяда по-удобно и слуша.

-        Ти знаеш, че растенията са творения органически, тъй като те имат отделни органи или членове,необходими им, за да живеят. Корените, стъблата,листата се наричат органи за хранене; цветята, плодовете и семената са органи за възпроизводство.Надя въпросително погледна майка си и тя поясни:

-        Може би не си забравила, че да се възпроизвеждаш, значи да произвеждаш потомство. Та ето, органите за възпроизводство служат да може всяко дърво, всяка тревичка, преди да увехне, да даде живот на ново също такова растение. Кажи ми, цветето веднага ли се появява на растението, след като то започне да расте?

-        Не, отначало то расте, расте, после се появява цветната пъпчица и накрая цветето.

-        А за какво е нужно цветето, как мислиш? Момичето повдигна рамене.

-        Може би, за красота? - предположи то.Майката се усмихна:

-        Така си и знаех. И аз бих отговорила същото.Обаче в     действителност не е така. Идва време, когато растението трябва да се погрижи да остави след себе си младо поколение и тогава то произвежда цвят. Неговото предназначение е да произведе семе, което

ще носи в себе си живота на следващото поколение.Погледни още веднъж цвета на фунийката: той е устроен много интересно. Красивите листенца всички заедно се наричат венче, т.е. малък венец.  Като отворим листенцата на венчето, ще видим там пет тънки пръчици, прираснали към венчето - те се наричат тичинки. На края на всяка тичинка има малка кутийка и ако я отворим, в нея ще намерим жълт прах, който се нарича прашец.

Това стъбълце в центъра се нарича близалце, а широката му част на дъното на чашката - яйчник.

-        Яйчник? - удиви се Надя. - В него, какво, яйца ли има?

-        Именно. Семената на растенията - това са същите яйчица, от които по-късно се появяват новите растения. Но за това ще говорим после.И така, в яйчника се намират семенцата или яйчицата. Когато семенцето узрее, то става твърдо и черно. Ако го посадим в земята, то ще започне да попива влагата и да расте.

Момичето слушаше, внимателно разглеждайки цветето...

-        И това ли е всичко? - попита то.

-        Не, не е всичко. Най-интересното още предстои.Семето не може да расте, ако преди това не е било оплодено. Необходимо е прашецът от тичинките да попадне върху близалцето, да премине по тръбичката в яйчника, където са семенцата-яйчица и тук да се докосне до тях. Само тогава в тях може да се роди живот.Всичко това беше много интересно и Надето искаше да узнае каква връзка има то с хората и по-конкретно с малкото й братче.

-        А при хората... - започна тя.

Но майка й отгатна нейния въпрос и се усмихна:

-        Хората, разбира се, нямат тичинки и близалца,по ние все пак по нещичко си приличаме с растенията.Например растенията също имат татко и мама.

-        Растенията? Имат татко и мама?!

-        Погледни ето този младичък филиз на фунийката: той е още съвсем мъничък, слабичък. Като детенце, нали? Ето, значи, ако смятаме, че това е детенцето, то близалцето ще бъде неговата майка, тичинката - бащата, а цялото цветенце на фунийката ще бъде къщата на това „семейство". Само че „родителите" на нашия млад филиз се намират в друго цветче, което вече не съществува. То е изпълнило своята задача, произвело е потомство, млади кълнове, и е увяхнало. Още се казва „прецъфтяло".

-        Значи това представлява раждането?

-        Не съвсем. Говорейки за растенията, по-добре е да казваме „възпроизвеждане". Всички растения се възпроизвеждат еднакво; но не на всички „бащата" и „майката" се намират на едно и също цветче, както при фунийката. При някои близалцето се намира на един цвят, а тичинките - на друг. Нито един от тези цветове сам по себе си не може да даде нито плод,нито семе. Ако прашецът от едното цветче не попад¬

не върху семенцето-яйчице на другото цветче, от тях нищо няма и да порасне.

-        Даже и ако ги посадим в земята?

-        Даже и ако ги посадим, топлим и поливаме. А още бива и така, че цветовете с тичинките растат на едно дърво или храст, а цветовете с близалцата - на друго. Между тях може да има растояние даже до ня¬

колко километра. Помага им вятърът, а още повече пчелите и другите насекоми. Има едно много старо детско стихче:

Пчеличка лети закачливо

в полето от цветец на цветец.

За зимата сбира грижливо

вкусен и сладък медец.

Пчеличката работничка, събирайки мед, дори и не мисли, че носи живот за ново поколение растения; а междувременно, когато влиза в чашките на цветовете, по мъхнатите й крачка се полепва прашец от тичинките и тя го пренася върху другите цветове, където е яйчникът. Там прашецът ще свърши своята рабо¬та и ще даде живот на семенцата.

-        Наденце! Виж кой идва при нас по пътечката.

-        Татко си дойде! - високо завика Надя.Серьожа отвори очички и заплака. Наложи се,разбира се, за днес да приключат беседата.

ТРЕТИ РАЗГОВОР

Жизнената сила на растенията. С какво животните се различават от хората и от растенията. Животните се появяват от яйца. Как се появяват на света рибките. „Изоставените дечица".

-        ЕТО защо, Наденце - започна майка й следващия път, - всяка пролет природата оживява, всичко се раззеленява. Слънцето свети все по-силно, снегът се топи, водата попада в затоплената земя, а в земята

лежат... какво лежи там?

-        Семената на растенията.

-        Да. Такива семена, в които дреме животът. Те само и чакат пролетната топлина и влага, за да се пробудят и започнат да растат, да се вдигат към слънцето. Господ е дал на растенията способност да се възпроизвеждат и голяма жизнена сила. Помниш ли, ние с теб видяхме една тъничка, слаба на глед тревичка,която, за да расте, беше пробила асфалта и се издигаше към светлината от пукнатината!

Тя расте, расте, после започва да цъфти и в цвета дава живот на ново поколение също такава трева. Как става това вече ти разказах. Говорейки за растенията, употребяваме думата „възпроизвеждане". Казваме „растението се възпроизвежда в ново поколение". А за животните вече няма да кажем така. За тях казваме: „раждат", „раждат се". Също както и за хората.

-        Хората приличат ли на животните?

-        Приличат само отчасти, по външния строеж на тялото, макар при човека то да е значително по-сложно и по-съвършено. Но между тях има огромна разлика и ти знаеш каква. Какво има човекът, което жи¬

вотните не притежават? Момичето се замисли и мълчеше. Тя знаеше, че човекът има душа, която живее в тялото му, а когато човекът умира, както умря нейният дядо, душата му се разделя с тялото. Тялото заравят в земята, а душата излиза от него и отива при Бога. Надя знаеше, че когато дойде краят на света и Страшният съд, всички души отново ще се съединят с телата си и всички умрели ще възкръснат. Дали това отличава човека от животните?... Тъкмо Надя искаше да заговори, и майка й я изпревари:

- Е, добре, виждам, че знаеш. На човека Бог е дал безсмъртна душа и той живее на земята не за тялото, а за душата. Животните се ръководят от инстинкти - такива способности правилно да се държиш, за да оживееш. Те са заложени от Бога: инстинкт за самосъхранение и инстинкт за продължаване на рода.Затова нашата котка например, когато е гладна, с всички сили ще се стреми да си добие храна, ще я иска от мас, ще мяука досадно и няма да се успокои, докато не похапне. А човекът? Той, знаеш, може заради ползата на душата и да се откаже от храна, както това се случва по време на пост. Човекът дори е способен да пожертва живота си, за да спаси душата. Така християнските мъченици в древността отказвали да се поклонят на езическите богове бесове и за това са били убивани. А те с радост отивали на смърт, защото знаели: Господ ще ги приеме в Царството Небесно, т.е. в рая.

Но за хората ще ти разкажа друг път. Сега ще си поговорим за животните. Те са по-нисши творения в сравнение с човека и по-висши по отношение на растенията. Нисшата, растителната форма на живот, е възникнала по Божия заповед на третия ден от сътворението. По-късно, на петия ден, по думата Божия, во¬дата произвела земноводните (т.е. пълзящите) животни и риби, а над земята полетели птици. А на шестия, последния ден на творението, Бог заповядал на земята да произведе животни, които обитават сушата - добитък и зверове.

Растенията живеят, растат, възпроизвеждат се и умират. Но те не се грижат за своето потомство, нямат сетива и не могат да се придвижват. Животните и приличат, и не приличат на тях.Приличат, на първо място, по това, че също се появяват от яйца.Може да се каже, че семената - това са яйцата на растенията, а яйцата - това са семената на животните. От семето произлиза детето растение, а от яйцето - детето животно.Ето че стигнахме с теб до яйцето. Кажи ми, Наденце, знаеш ли, какво представлява яйцето?

-        Разбира се - отвърна Надя. Тя прекрасно познаваше беличките или леко жълтеникави кокоши яйца,които като счупиш черупката, се ядат с чаена лъжичка. Повече от всичко на нея й харесваха боядисаните великденски яйца.Майката разбра, за какво мисли момичето.

-        А знаеш ли, че яйцата биват много различни?

Например хайверът на рибата ~ това също са яйца; от всяко яйчице може да се „излюпи" рибка, както пиленцето от кокошето яйце. Откъде се взима хайверът на рибата?

Почти цяла година рибата майка живее в море¬то, но през пролетта, когато тялото й е пълно с яйца, от морските дълбини тя отива към брега в плитчините, влиза в реките и даже преминава по тях стотици километри само за да намери подходящо място, където да „снесе" яйчицата.

-        Като кокошка ли?

-        Не съвсем. Слушай по-нататък. Бащата риба плува заедно с майката. Когато те намерят удобно местенце, самката избутва яйцата от тялото си и те остават да плуват във водата. Тя е свършила своята

работа. Обаче, ако яйчицата останат неоплодени, от тях никога няма да произлязат малки рибки. Точно както от семенцето никога няма да излезе растение, ако то

преди това не е оплодено с прашец. За това таткото риба плува над яйцата и изпуска върху тях от тялото си специална течност, която съдържа жизнено начало. Влизайки в яйчицата, тя им дава възможност да се развият и да станат малки рибки. Надя беше потресена:

-        Но как рибите разбират всичко това? Та те са глупави!

-        Наденце, сами по себе си, те може и да са глупави, но във всичките им действия се отразява Божията премъдрост. Рибите, както и всички Божии твари,са надарени с особен дар, за който вече ти говорих -инстинкт. На този свой инстинкт те се подчиняват във всичко. Виждаш ли, сякаш някой ги командва: „Плувай, плувай... стоп! Тук може да хвърляш хайвера..." Ръководи ги инстинкт, чрез който действа волята на техния Творец, на Бога...Е, какво? Знаеш ли сега как се раждат рибките?

-        Значи и рибките си имат мама и тате?

-        Разбира се. Щом дори растенията си имат родители, то рибките още повече. Но тези малки деца рибки никога не се запознават със своите родители.След като хвърлят хайвера, рибите ще отплуват и ни¬

кога повече няма да видят децата си. А ако ги видят,няма да ги познаят. От яйчицата, които остават в топлата вода, след няколко дни ще се появят рибки и ще започнат самостоятелен живот.Надя се натъжи: беше й мъчно за малките беззащитни деца рибки, които са се излюпили от зрънцата на хайвера някъде далеч от дома, в чужд край, без мама и тате и никой няма да се грижи за тях, да ги храни, да ги обича!

За да утеши момичето, майка му му разреши да свали сандалите и да походи босо по топлата земя.

ЧЕТВЪРТИ РАЗГОВОР

Историята на трите стърчиопашки. Птиците притежават родителски инстинкт. Как става оплождането на птичето яйце. От какво яйце се появяват бозайниците. Колкото по-сложен е организмът, толкова по-дълго се развива и зависи от родителите си.

На другия ден валеше дъжд и майката и дъщерята прекарваха следобеда на терасата. Серьожа тихо спеше в къщата в креватчето си. Надя седеше на дивана до майка си и внимателно слушаше.

- Помниш ли, миналата пролет наблюдавахме как две стърчиопашки вият гнездо под покрива на нашата къща. От сутрин до вечер птичките бяха усърдно заети с работа. А когато гнездото беше готово, една от тях снесе яйца и седна върху тях, за да бъдат постоянно топли. Това беше майката стърчиопашка. Другата птица, бащата, през цялото време летеше наоколо, донасяше червейчета, мухи и друга храна, пееше песни, за да развлича своята другарка. Птицата майка понякога излиташе от гнездото, а бащата сядаше на нейното място, за да бъдат яйцата през цялото време топли. След известно време в гнездото се появиха малките пиленца, а майката и бащата ги пазеха и им носеха крана. Ти все искаше да се качиш на стола и да ги галиш, но аз не ти разреших: от това птичките можеха да загинат. И родителите стърчиопашки щяха много да страдат и да се тревожат за своите пиленца, забелязвайки, че човек пипа гнездото им.

Както виждаш, птиците са по-грижовни родители от рибите, а и пиленцата са добри, послушни дечица: непрекъснато са до мама и татко, поне докато се научат да летят. А после малките стърчиопашки отлитат и бащата и майката вероятно никога повече не ги виждат.

-        А ако се срещнат някъде в градината или в гората, ще се познаят ли?

-        Не. Родителският инстинкт е свършил своята работа, той повече не е нужен на птичката - до следващата пролет, когато тя ще измъти нови пиленца от нови яйчица.

Птичите яйца се развиват в тялото на майката, в яйчника. Но от тях няма да се излюпят пиленца, ако не са оплодени от специално вещество от тялото на бащата, още когато се намират в тялото на майката. След това майката-стърчиопашка снесе яйцата, те прекараха три седмици на топло и от тях се излюпиха малките птички, които толкова ти харесаха.В това време скръцна вратата - на терасата излезе котката.

-        Аха! - каза майката. - Навреме се появяваш. Тъкмо исках да разкажа за теб.

-        За котката?

-        И за котката, и за другите й събратя - висшите видове животни, които хранят децата си с мляко. Тези животни се наричат бозайници. Ти познаваш добре много от тях: котки, кучета, коне, крави. Случвало ти се е да видиш как котката кърми своите котенца: малките животни лежат до майка си и сучат мляко от гърдите й.

-        Да, знам. Но котетата не се появяват от яйце!

-        Грешиш. И при бозайниците животът също започва в яйцето, само че то не е голямо, не е покрито с твърда черупка и майката не го мъти в гнездото, както   правят птиците. Яйцето през цялото време остава в тялото на майката: то е толкова мъничко, че не може да се види без микроскоп и ако не е оплодено от бащата, от него никога няма да се развие ново живо същество. В тялото на майката в специална торбичка то расте и се развива. Кръвта на майката го храни, дишането на майката му доставя необходимия въздух, докато не дойде време да започне свой собствен, самостоятелен от майката живот. Тогава то се появява на бял свят или, както се казва, се ражда. Но и след раждане¬

то животът на новороденото животно е тясно зависим от майката, защото от гърдите й то получава храна,има нужда от нейната закрила и само след няколко седмици и даже месеци ще стане напълно независимо.А при нас, хората, децата още по-дълго се нуждаят от майчини грижи - даже и след като ги отбият от кърменето и им поникнат първите зъбки.По-рано се учудвах защо Господ така е устроил нещата? А след това разбрах - колкото по-висше и по-съвършено е живото същество, толкова по-безпомощно бива то в детството си.

На теб ти беше жал за малките рибки, за които никой не се грижи. А на тях това не им е и нужно. Те сами се грижат прекрасно за себе си.

Животните, които се хранят с мляко, стоят много по-високо от тях. В началото на своя живот те се хранят с майчино мляко и не могат да храносмилат другата храна, годна за възрастните животни. Затова те не се отделят от майката, докато не пораснат толкова, че да се хранят със същото, с което се храни и майка им. Тогава майката престава да ги кърми с мляко и вече не се грижи за тях.

Човекът заема най-високото място сред живите същества и неговите деца са най-безпомощни. Започвайки своя живот, те абсолютно нищо не могат да правят самостоятелно.Наблюдавай например нашия Серьожка. Ти ще узнаеш, че малкото детенце отначало съвсем не може още да си вдигне главата, макар вече да я обръща от една страна на друга и мъничко шава с ръчички и краченца. После ще започне да си вдига главичката, а после ще свикне да стои изправено и ще се опитва да подскача в скута на мама. След няколко месеца ще се опита да се вдигне на крака, а когато стане на около годинка, вероятно и ще проходи.Виждаш, колко време минава, докато то се изправи на крака. А жребчето се научава да бяга само няколко часа след своето раждане.

Животът на животното не е сложен. Не му е нужно много време, за да стане онова, което Господ го е предназначил да бъде. Но на човека, за да се развие напълно, му е нужно много повече време. Твърде бавно той се научава да разбира, да мисли, да преценява и действа. А когато се развият всички органи и способности, дадени му от Бога, той още трябва да се учи да различава кое е добро и кое зло.

Ето, ти скоро ще станеш на шест години. Ако се бе родила не човек, а куче или конче, ти щеше вече да си зряло животно и щеше да имаш поколение. Но ти си човек и на твоите ненавършени шест години ти тъкмо-тъкмо започваш да опознаваш живота...

От вътрешността на къщата се чу детски плач. Майката погали Надя по бузата и стана.

ПЕТИ РАЗГОВОР

Откъде все пак се появяват децата. Как са произлезли първите хора и как са напълнили земята. Децата също се появяват от яйце! Животът на детето в майчиното тяло. „Ти кога вече знаеше за мен?" Начинът на живот на бъдещата майка. Защо е нужно пъпчето. Раждането. Страданията и радостта на майката. Детето е част от своята майка и своя баща. Детеродните органи на тялото. А откъде се взима душата? любовта на родителите към своите деца. Децата ги дава Господ на хората.

Времето изглежда се развали задълго. Надя почти не излизаше в градината и по цели дни се въртеше около майка си. Стараеше се да й помогне в грижите за Серьожка и не й напомняше за продължението на разказа. Тя знаеше, че майка й е стигнала до най-интересното и когато остане по-свободна, сама ще започне разговора. Така и стана.

Веднъж, след като сложи сина си да спи и изми съдовете, тя уморено се отпусна на дивана и с усмивка примами към себе си Надя:

-        Сядай. Да поговорим, искаш ли? Днес аз най-накрая ще мога да ти отговоря на въпроса „откъде се появяват децата".За какво ли само не говорихме с теб! И за тревичката, и за дъба, и за фунийката, и за рибките, и за стърчиопашките, и за котката... Но всичко това е, за да може да ти стане по-разбираемо как се ражда човекът - висшето Божие творение.

-        Първия човек го е създал Сам Бог - вметна Надя. - От пръст. И вдъхнал в него безсмъртна душа.

-        Да. Никого повече Бог не е създал така - само човека. Всички следващи поколения обаче са се раждали вече от самите хора.

Майката стана и взе от масата кутия кибрит. Тя извади три клечки и ги сложи на дивана - една по-нагоре, две по-надолу.

-        Гледай - каза тя. - Дядо ти е имал двама синове - твоят татко и чичо Валери. Татко ти има две деца- ти и Серьожа. Ето, слагам под тази клечка още две.Чичо Валери има три дъщери. Слагаме още три клечки. Е, всички вие ще пораснете, ще си имате свои дечица - кой две, кой три, а може и повече. Слагаме още клечки.

-        А те ще си имат ли дечица? - На Надя й се искаше да продължи - скоро целият диван щеше да е зает от клечки.

-        Ще си имат. Но ти нали разбра? Ето как расте човечеството и хората изпълват земята.Откъде все пак се появяват децата? Веднага искам да ти кажа нещо, което много-много ще те изненада: децата при човека също се появяват от яйце. Не голямо яйце с черупка като на кокошката, а от същото такова мъничко яйчице като при бозайниците.

В тялото на майката се намира яйчник и в него -яйце. То може да излезе оттам и никой да не узнае това. Но ако яйцето е оплодено, то ще остане в тялото на майката и ще расте там почти година - цели девет месеца.

Удивително, как от миниатюрно яйчице, което дори е трудно да се види, малко по малко се развива детенце, което тежи 3-4 килограма! И цялата тая промяна се извършва в тялото на майката. Там детето лежи защитено от всяка опасност. И майката знае това и вече обича своето дете, преди да го е видяла.Виждаш ли, какво се получава - всеки човек е бил някога част от своята майка.Момичето напрегнато слушаше.

- Представяш ли си - продължаваше майката, -ти някога си била малка прашинка, точица, по-мъничка дори от върха на игла?Когато твоят живот е започнал, е можело да те разгледат само с микроскоп. Докато си била толкова мъничка, лесно е можело да те загубим. И наистина това би могло да се случи, ако Господ не се бе погрижил за теб. Той така е създал тялото на майката, че за децата в него има една специална „стаичка", където детето остава скрито от всяка опасност, докато не порасне толкова, че да се появи на Божия свят и да заживее свой отделен живот.

-        А ти знаеше ли за мен, когато още бях като точица?

-        Аз се надявах, че ти вече живееш в мен, а твърдо се уверих в това по-късно, когато ти започна да растеш. Докторът ме прегледа, направи изследвания и каза: „Да, няма съмнение, ще имате детенце."

На Надя беше интересно, какви са били тогава отношенията с майка й.

-        Ти зарадва ли се?

-        Много! А веднъж усетих леко движение отвътре, сякаш ти почука с мъничка ръчичка по стената на твоята стаичка и каза: „Мамо, аз съм тук!" Стори ми се, че беше точно така. И аз се опитвах да си предста¬

вя каква ще бъдеш, когато те видя.Девет месеца ти живееше в своята стаичка в моето тяло и растеше с всеки изминал ден. Искаше ми се да бъдеш щастлива и затова и аз самата се опитвах да бъда доволна и щастлива.

-        А татко? Той също ли знаеше за мен?

-        Татко те чакаше още повече! Той всеки ден слагаше ухото си на моя корем, където живееше ти,и слушаше: как е там нашето малко човече? Всички ли е наред? Надя щастливо се засмя.

-        Разкажи ми още! - помоли тя.

-        Аз ти избирах проста и добра храна, за да бъдеш здрава. Татко се грижеше за мен: купуваше пресни плодове, в които има много витамини, водеше ме под ръка на разходка, за да дишам по-често чист въздух.Ние знаехме, че всичко това - и витамините, и чистият въздух - ще бъдат и за тебе...И за душата си се грижех. Стараех се да бъда добра, нежна, търпелива, сдържана, в нищо да не съгрешавам - въобще, да бъда такава, каквато ми се искаше да видя теб: нали всичко, което правех през това време, добро или лошо, щеше да се отрази и на теб.И още аз почти всяка седмица ходех на църква, изповядвах се при свещеника и се причастявах със Светите Христови Тайни. Аз знаех, че така и до теб се докосва Благодатта Божия!

-        А как се хранех?

-        Помниш ли, ти все ме питаше, защо е нужно пъпчето? Ето защо: през него ти се съединяваше с моето тяло и се хранеше, когато живееше в мен. Преди да се родиш, на мястото на пъпчето кожата ти завършваше с дълга тръбичка, другия край на която беше прикрепен към моето тяло. По същата тази тръбичка моята кръв и хранителните вещества идваха при тебе.Когато дойде време да се появиш на света и да заживееш отделно от мен, трябваше да излезеш от твоята „стаичка". Татко ме закара в болницата, къде го докторите ти помогнаха да излезеш. Всяка майка страда, когато ражда детето си. Това страдание е дадено от Бога след грехопадението на Адам и Ева. Помниш ли, Господ казал на Ева: „В мъки ще раждаш децата си?"

Но, знаеш ли, Наденце, всички мъки се забравят, когато детето се появи на света! Като видиш за първи път своето дете, вече нищо не си спомняш и не усещаш, освен радост!

И тъй, ти излезе на Божия свят или, както се казва, се роди. Тогава лекарят отряза тръбичката, която те свързваше с мен. После това място зарасна и така се появи твоето пъпче. Когато за пръв път в живота пое въздух с твоите гърдички, ти силно заплака. По този плач аз разбрах, че си жива и здрава. Обзе ме радост и аз попитах: „Момче ли е или момиче?"

-        А нима ти още по-рано не знаеше, че съм момиче?

-        Аз се надявах, мечтаех и се молех на Бога: „Господи, прати ми дъщеря!" Но не знаех точно, докато ти не се роди. За бебетата момичета се приготвя всичко в розово, а за момчетата - в синьо. Има такъв обичай. За момчето - сини шапчици, ризки, одеалце. А за

момичето - всичко в розово. И макар да не бях сигурна, че ще се родиш ти, все пак предварително из-плетох розова блузка и чорапки, които ти носеше и които пазя до сега...

-        И какво стана после?

-        После? Изкъпаха те и те повиха в пеленки, а след това те донесоха и дадоха да те взема на ръце. И тогава за първи път видях личицето на малкото детенце, което толкова отдавна обичах. Сега разбираш, защо си ми толкова скъпа... и защо въобще майката толкова обича своите деца. Те са част от нея самата.Но в същото време детето е част и от бащата. От яйцето не би излязнало дете, точно така, както от семенцето не би се развило ново растение, ако не бяха оплодени. Това се извършва от бащата. Жизненото начало се съдържа в яйцето, но то никога не би се пробудило, ако не бъде докоснато от специална жизнена сила, която може да даде само бащата.

Човекът няма близалце и тичинки, както при растенията. Но той има специални органи на тялото, които се наричат детеродни. Хората никога не ги по¬казват пред външни хора, покриват ги с дрехи и даже съвсем мъничките дечица се къпят в реката с гащички. Хората пазят тези органи, съхраняват тяхната чистота, не ги докосват без нужда, защото всеки иска да роди някога хубаво, здраво детенце! Ето, понякога ти вечер не искаш да се миеш преди лягане, бързаш по-скоро в леглото и се налага да бъда строга. Сега разбра ли, защо е толкова важно да се пази чистота и да не те домързява?

-        Разбрах, за да мога, когато порасна, да родя здраво детенце... Разказвай по-нататък!

-        Аз вече всичко ти разказах - усмихна се майката... - Разбираш ли сега какви удивителни отношения съществуват между бащата и майката и защо те толкова много обичат своите деца?Но на Наденцето не всичко й беше ясно. Яйцето получава живот от бащата, развива се в тялото на майката, в него се оформя тялото на детето. Това е ясно. Но как се получава човекът? Човекът, който обича, радва се или тъгува, вярва в Бога? От какво се състои тялото, е ясно. А душата? Откъде се взима душата, която отличава човека от растенията, рибите, птиците м животните?

-        Мамичко, а откъде идва душата? Нали се ражда само тялото? А кога в него се заселва душата? Майката не очакваше този въпрос, той се оказа сложен дори и за нея.

-        Душата? Тя е от Бога. Четох някъде, че Господ изпраща душата в детското тяло тъкмо тогава, когато яйцето в майчиното тяло получава първия тласък за развитието на живота. И, разбира се, ражда се младенец вече с безсмъртна душа. Но за това разпитай по-добре татко.

Ти разбра ли сега, че животните, както и хората, също имат родителска привързаност към своето поколение? Но все пак това не е любов в смисъла, в който ние, хората я разбираме. Това е родителски инстинкт, Истинска любов има само при хората. И бащата, и майката, дълго още преди да се появи детето, мислят и се грижат за него, а когато се роди, нежно го предпазват и дълги години го възпитават и обичат така, както никога и никого повече. Детето е част от тях двамата. Бащата и майката са му дали живот.

Но всичко това се извършва само по Божия воля. Има хора, които нямат деца. Помниш ли, в приказките често се казва: „Имало едно време дядо и баба, и те си нямали деца... Нямали, защото Бог не им е дал. А има и такива, които, обратно, имат твърде много деца. Господ по-добре от нас знае, кое е полезно за нас. На нас с татко Той ни е дарил дъщеря и син. Какво щастие!

- Мамичко! Сега разбирам, защо толкова те обичам - повече от всички на света! И Наденцето силно прегърна своята майка.

СЛЕДВА

НАЧАЛО