ИНТЕРЕСНИ
ДИДАКТИЧНИ ИГРИ ПО РЕЛИГИЯ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА ВЪЗРАСТ
ОТ ПРОТОИЕРЕЙ ЗАХАРИЙ ДЕЧЕВ
МЕТОДИЧЕСКО ПОСОБИЕ
ДИДАКТИЧНАТА ИГРА
В ДОУЧИЛИЩНАТА И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ ПРИ ОБУЧЕНИЕТО ПО РЕЛИГИЯ
Въпросът за религиозното възпитание на подрастващите е твърде актуален днес. Детето със своята любознателност и постоянно разширяващ се кръг на познавателната дейност, започва да се интересува от всички отвлечени въпроси. онова, което е посято в най-ранна възраст, остава през целия живот в душата на човека. Детската възраст е най-благоприятна за възпитание чрез вярата. Тя има тази способност -искрено, с увлечение и чистота да решава основните въпроси на живота.
Религиозното чувство у децата се пробужда твърде рано. Те умеят дълбоко и искрено да вярват, което благоприятства за възпитанието им чрез обучението по религия. Религиозното чувство обаче се пробужда твърде рано само при благоприятни условия. Децата нерядко се молят така, както не умеят възрастните. Именно тяхното чисто сърце им открива Бога. Това е интуитивен, но понякога и съзнателен стремеж, който ни напомня за Божието присъствие и Божественото дихание у човека. Това се забелязва също и в творчеството на децата, в детските игри. Човек се ражда не само с потенциална възможност да чувства стремеж към Бога, но и да търси начини да се приобщи към Него.
В човешкото сърце се таи вроден стремеж към Бога и от педагогическите умения на възрастните зависи какви форми на въздействие ще се използват, за да се насадят в детската душа християнските добродетели любов, милост, вяра, кротост. Какви ще бъдат начините за осияване на ума с огъня на промяната и преображението, захранването на детския ум с Божието слово (11,119) зависи от характера на педагогическото взаимодействие между учител и ученик в предучилищната и начална училищна възраст. Това налага да се търсят съответни технологии за овладяване от подрастващите на знанията за Православната вяра. Да се търсят начини за взаимодействие с цел „промяна или усъвършенстване на личността" (5,80). Прилагането на някои педагогически технологии при взаимодействието между учител и ученик при обучението по религия предполага и съответни предпоставки:
- Божествена вроденост в душата на детето и развитие на религиозното чувство;
- религиозна потребност за общуване с Бога;
- духовна красота и радост в душата от общението му с Бога и
светиите;
- възрастови и индивидуални качества на подрастващите.
Бог е поставил в душата на детето духовни сили - заложби, които трябва да се развиват и усъвършенстват. От педагога се изисква да подпомогне развитието на добрите заложби, чрез различни средства и методи. Това е не само важна и необходима част от религиозното възпитание и обучение, но и възвишена и свята задача, как да изваем скъпия образ на Спасителя Христос в душите на децата? Труден и сложен процес. В системата на ефективните форми за осъществяване на взаимодействието дете и Бог, играта заема едно от водещите места в цялостния педагогически процес. Тя е с най-широк диапазон на въздействие и развитие, с най-широко приложение в педагогическата практика.
Същностната характеристика на играта е проблем, който е обект на проучване още от древността. Според теорията на играта (9, 224) същността й лежи не в резултата, а в процеса и съдържанието на самото действие. Играта заема своето особено и подобаващо място при религиозното обучение на малките и големите деца. Чрез нея те се приобщават към дейността на възрастните, заимстват техните мотиви, спазват правила на поведение, бихме казали, че формират и основни нравствени качества. Игровата дейност е свързана с психическите процеси - налице са качествени изменения в детската личност според възрастовите особености.
Играта е регламентирано дидактическо средство за обучение. В този аспект тя се разглежда от различни страни. Един от най-значимите аспекти на дидактичната игра е възпитателната й роля при развитието на подрастващите. „Педагогиката свързва дидактичната игра предимно с поставяне пред децата на задачи от умствен характер, които изискват за своето разрешение различни интелектуални операции. Същевременно те имат забавен характер и се играят с нестихващ интерес"(3,3)- Заедно с т.нар. „интелектуални операции" и забавен характер, дидактичните игри имат и благотворно въздействие: те дават възможност за духовно развитие и нравствено усъвършенстване на децата - проблем, който е малко дискутиран в съвременната педагогика.
Дидактичните игри се наричат още игри по правила. Самата им същност дава възможност за различното им наименование като познавателни и интелектуални. Познавателната им стойност се осъществява в усвояването на различни знания и умения в една или друга игрова област. Интелектуалните игри решават преки задачи на умственото възпитание, като формират предпоставки за религиозно възпитание и мироглед, определящи детската индивидуалност. Възпитанието на децата, според Й. Песталоци (10,16), е преди всичко недопускане на вреда върху религиозното, умственото и общото им развитие. Образователното и възпитателното съдържание на дидактичната игра дава възможност тя да са включи и в преподаването на предмета РЕЛИГИЯ.
„Игрите по правила определят постигането на специфичната игрова цел - победата. В тях е налице сблъсък най-малко между двама играчи или два отбора по повод на решаването на игровата задача или сблъсък на играещото дете с познавателното съдържание" (2,83). Спазването на правила, според Е. Петрова осигурява проявата на автодидактизъм и самостоятелно мислене на децата (9,260). Целта при дидактичната игра с религиозно-познавателно съдържание трябва да се измерва от гледище на това, какъв религиозно-познавателен опит се активизира, какъв дух и характер се създава и какви налични знания се затвърдяват у децата. Конфликтната ситуация в структурата на игрите по правила е много желана и интересна за съвременните ученици, но в теоретичен план е нежелана при игрите с религиозно-педагогическо въздействие. Според правилата победител и победени ще има, но при победените трябва да се активизира такъв дух на кротост и смирение, че разочарованието да не присъства, а да се развие силата на любовта и благородството.
Според Е. Георгиева, отсъствието на конфликтна ситуация при дидактичните игри са преднамерени ситуации, осъществени посредством ръководството на възрастните (3,5). Тук игровият компонент изпълнява функцията игрови похват в обучението, а заедно с дидактичната игра в същото упражнение изпълнява вече и функцията на метод на обучение (3,6). Специфичното при игровото упражнение е, че е открита игровата задача. „В практиката игровото упражнение се нарича дидактична игра" (5,6). Тук игрите по правила с религиозен елемент в тях и с различни религиозно-дидактични задачи и игрово съдържание са средство за обучение и възпитание. Като метод за обучение всички дидактични игри се използват в ситуациите, като форма за провеждане на организиран учебен процес.
Играта по правила изпълнява важни религиозно-педагогически функции, особено когато целесъобразно е включена в цялостния учебно-възпитателен процес. Според Н. Витанова, две са страните на дидактичната игра, които се открояват в обучението: „развитие на действията и операциите; усвояване и затвърдяване на знанията. Тези две страни са неразделно свързани." Но да се усвояват и затвърдяват знанията зависи от „равнището на развитие на действията и операциите", които в същото време „влияят върху възприемането и разбирането на новите знания и използването им в нови ситуации" (1,97).
Дидактичните задачи при игровата ситуация с религиозно съдържание имат своите особени компоненти, които са предварително фиксирани и са във взаимовръзка с познавателната дейност. Водещото и актуалното при специализираната игрова ситуация, която ще бъде реализирана, се заключава в основните религиозно-дидактични и религиозно-възпитателни задачи:
- да се просвети ума в крехката детска възраст с религиозно-
нравствени истини; децата, да познаят по-добре и по-пълно Христос
Спасителя и да се стремят към Неговото съвършенство;
- да се разбият нужните религиозни ценности в детската душа и
да се утвърди в сърцето им любов към Бога, която да бъде основата на
тяхното лично и свободно отношение към Истината;
- да се вдъхне у възпитаниците персонална любов към Божията
Майка - света Богородица и към Светиите;
- децата да се запознаят и приобщят към християнската обредност
и практика;
- да се усили у тях чувството на благоговение към Бога и християнско милосърдие.
Вторият компонент, който е във връзка с горепосочените задачи, е нравствено-етичният. Трябва да се води волята на подрастващия свободно по пътя на нравственото съвършенство, начертан от Божията воля и заповеди. Да се усвоят основните нравствени норми на Православната вяра. И не на последно място - да се освещава живота на възпитаниците (ум, сърце, воля) чрез благодатта на Св. Дух, един от основните фактори на религиозното възпитание.
Третият компонент е общо дидактичният, който трябва да бъде съобразен с целите на глобалното обучение и възпитание. По този начин дидактичната игра ще спомогне да се извикат към живот у децата непознати по-рано духовни сили, като се подпомогне душата и силите на сърцето да се стремят към Бога и вечността и свободно да намерят пътя на своето духовно развитие.
Психолого-педагогическите условия на дидактичната задача с религиозен компонент биват външни и вътрешни.
Външните условия включват в себе си трите компонента на дидактическата задача и взаимоотношението между възпитаник и възпитател, който се явява като партньор, подпомагащ ориентацията в игровата ситуация, и възпитаникът като развиващ и усъвършенстващ уменията и знанията си в поднесения познавателен материал.
Вътрешните се свеждат до вяра във възможностите на възпитаника да открие верния отговор, да се постигне игровото решение, да се стимулира индивидуалната вътрешна способност за овладяване на нова информация в тази област, за да се постигнат не само игрови, но и определени, специализирани и конкретни религиозно-учебни и възпитателни резултати.
Правилното решаване на дидактичната задача при игрите по правила зависи изключително много от единството и сплотеността на всички структурни компоненти, които определят игровата характеристика на дидактичната игра.
В основната си част ИГРОВИЯТ ЗАМИСЪЛ на тези игри трябва да наблегне на полагането и затвърдяването на елементарни знания, опериране с обобщени понятия, развиване на психичната активност, която възпитаниците трябва да проявяват по време на конкретната игра.Игровият замисъл на игрите по правила в предучилищна възраст предполага опростени по своята структура умствено-познавателни действия и представи, които в по-късно време (училищна възраст) могат да бъдат използвани като умствено-интелектуални операции в игри с усложнен игрови замисъл.
Игровият замисъл в началната училищна възраст има вече по-усложнен интелектуален и религиозно-познавателен характер. Учениците, благодарение на натрупаните знания и умения от предучилищна възраст, са в състояние да играят дидактични игри, чийто замисъл предполага конкретизиране и осъществяване на връзката между различните сфери на религиозното познание. Опериране с по-голям обем знания и понятия, разширяване, затвърдяване и обобщаване на усвоените умствени и нравствено-етични действия и по-активната изява на мисленето и нравствено-интелектуални форми на поведение.
ИГРОВОТО СЪДЪРЖАНИЕ се гради и от натрупаните и усвоени интелектуално и религиозно-познавателни действия и операции, необходими за постигане на необходимия резултат.
Игровото съдържание на дидактичните игри с религиозен елемент и съдържание е комплексно. То включва също в себе си онези компоненти, които са необходими за осъществяване на игровия замисъл, но е възможно да се обединят и знания от различни области, които са във връзка помежду си и имат интегрираща дейност.
РЕЛИГИОЗНО-ПОЗНАВАТЕЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ е онази база информация в сферата на църковно-религиозното познание, която е необходимо да бъде овладяна от възпитаниците, за да могат успешно да се справят с дидактичната задача.
ПРОБЛЕМНОТО СЪДЪРЖАНИЕ е една от щекотливите страни на дидактичната игра и има особен ефект за развитието на религиозните познания и ценности за детската душа и усвояване на нравствените норми. Поставени в ситуацията на интелектуално затруднение, у подрастващите се активизира познавателната дейност, да се ориентират в поставения проблем и разкриването на основния игров мотив, който е неизвестен в случая.
ИГРОВИТЕ ДЕЙСТВИЯ И ОТНОШЕНИЯ са онези средства, с които се реализират игровият замисъл и съдържанието на дидактичната игра. Това са всички операции на откриване, подреждане, съединяване, обграждане, назоваване, класифициране, мисловни и умствени действия, за да се разгърне по-добре игровият замисъл и процес. Децата от предучилищна възраст се увличат от игровия процес, в който преобладават практическите действия, които не изискват сложна последователност от операции. Интересното при учениците от начална училищна възраст пък е това, че игровите действия за тях остават на по-заден план. Превес взема игровият резултат, който е показателен за диагностициране на знанията и постигане на определен учебно-възпитателен резултат.
ИГРОВИТЕ СРЕДСТВА (МАТЕРИАЛИ) при игрите с дидактичен характер са нагледни и словесни. Нагледни са иконите, картинките,пъзелите, мозайките, снимките, ребусите и др. Словесните са думи, изрази, словосъчетания, стихотворения, забавни нравоучения, кратки религиозни текстове и т.н., в които са заложени обучаващото и игровото начало.Игровите средства улесняват участниците в играта, правят я интересна и занимателна, спомагат в игровото действие за постигане на верен резултат.
ИГРОВИТЕ ПРАВИЛА се откриват при дидактичната игра пред участниците и те сами осъзнават връзката между правилата в играта и самите игрови задачи. Игровите правила осигуряват нормалното протичане на играта и улесняват игровия процес, те конструират технологичния й цикъл. Те са предварително формулирани и уточнени от съставящия играта и са общозадължителни за всички участници. Чрез тях се осъществява самоконтрол върху външното игрово поведение на възпитаниците, което им помага за развитието на християнско поведение и религиозно възпитание, да не се превъзнасят от показаните положителни резултати или да презират другите около себе си. Игровите правила спомагат да се усили чувството за християнско благочестие и християнска любов към другите и добри взаимоотношения между подрастващите.. Много важно условие е игровите правила при дидактичната игра да не се нарушат и игровата специфика да се превърне в дидактично упражнение.
Добре е дидактичните игри в предучилищната и началната училищна възраст да се предлагат в система, която да не се разбива в посока на отделните раздели на обучение и възпитание. Систематизирането на игрите не трябва да бъде насочено само към индивидуалните особености на обучаващите, а да се изисква постигане на поставените и обосновани цели на обучението и възпитанието. Непринудеността, занимателността и привлекателността на играта са способ за учебно-религиозно възпитателно взаимодействие между възпитател и възпитаник. Това дава възможност и игрите с дидактичен характер да бъдат използвани като ФОРМА НА СПЕЦИАЛИЗИРАНО ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ. Активността и общуването между възпитател и възпитаник се осъществява чрез игровата дидактична ситуация. В организирания процес на играта учителят трябва да повлияе върху някои специфични форми на познавателно, нравствено, волево и етично поведение на възпитаниците си и да затвърди това поведение и умение, което прави дидактичната игра годна да бъде използвана и като форма на дидактично взаимодействие.
Особеността и специфичността на дидактичната игра е, че познавателната задача или дидактичната игрова ситуация се решават в занимателна и игрова форма, при определени игрови правила. След многократни повторения на игровите действия, играта по правила дава възможност и за усложняване и затвърдяване на поставените и определени религиозно-нравствени дидактични задачи с определен ход на конкретната игрова цел и замисъл. Чрез тези повторяеми и дидактични игрови действия възпитаниците получават нова информация, разширяват своя религиозно-познавателен опит и затвърдяват съществуващите вече познания.
Дидактичната игра, използвана с такова намерение, се явява и като МЕТОД за религиозно и нравствено-дидактическо взаимодействие.
Както казахме, игрите по правила са подходящи според възрастовата особеност за усвояване, формиране и развитие на определени знания и умения и обобщаване на представите, с помощта на които децата да се ориентират в сложния свят на религията и специализираното им обучение. Играта като метод стимулира стремежа на децата към познание и засилва връзката с Бога. Така се поставя и първоначалната и основна понятийна система на възпитаниците в Православната вяра. Важното е да се постигне една от основните степени на възпитание и развитие на религиозно-познавателно и организирано християнско поведение, което е предпоставка в ранната възраст за нравствената чистота на подрастващите. „Тази именно възраст предимно има НУЖДА от такива уроци. В нежна възраст човек скоро усвоява това, което му говорят и подобно на печата върху восъка и в душата на детето се отпечатва това, което те чуват. А в това време и животът им вече започва да се наклонява към порока или към добродетелта. Затова, ако в самото начало, и така да се каже, в преддверието те се отклонят от порока и се насочат в добрия път, то в бъдеще това ще им стане някак втора природа и те вече не така лесно и произволно ще се отклонят към злото, тъй като навикът ще ги привлича към добрите дела" (7,10).
Голяма е ролята на дидактичните игри не само за развитието на характерните особености на християнското поведение и култура, а и спецификата на речника на възпитаниците. Чрез запознаването с църковно-религиозната лексика децата обогатяват, семантизират и активизират речниковия си фонд. Освен това тя спомага за облагородяване и естетизиране на употребяваната лексика, както за
променяне и обогатяване културата на речевото общуване, поведение и дисциплина. Дидактичните игри имат значение при затвърдяването на знанията, речника и културата на речевото общуване. Така при общуването те изработват умението за бързо намиране и възпроизвеждане на дадена дума при комуникация. Всички отделни страни при религиозното и нравственото възпитание при културата на речта са взаимно свързани и обусловени като компоненти на едно и също понятие и се осъществяват винаги в единство.
Важно условие за всеки учител при работа с дидактични игри е да не ги превръща в сухи дидактични упражнения, които да бъдат отегчителни, а да ги ръководи така, че игровата и занимателната дейност да се запазят. Според Г. Галчев „независимо, че в игрите с дидактичен характер действията носят учебно-познавателен смисъл, то същественото в тях е, че те трябва да остават игри в пълния смисъл на думата" (2,85).
От педагога се изисква да има предвид двете страни на игровия замисъл при придобиване на нови или използване на стари знания. Той трябва да отчита и обратната връзка между осъзнатото и неосъзнатото (8,10) усвояване и възпроизвеждане на определена информация, диагностициране на знанията и уменията, придобити в часовете по религия. Диагностиката с дидактичните игри дава възможност за коригиране на пропуските (дейност, поведение, знания) и своевременното им отстраняване при интелектуално-личностния (4, 4-26), т.е. индивидуалния подход с учащия се.
Създадените и разработени игри по правила с религиозно съдържание реализират определен умствен потенциал, активизират волята на детето, неговите чувства, развиват логическото мислене и насочват към навици за духовен християнски живот. „Дидактичните игри са основа за организиране на живота на децата и за даване на знания, които се усвояват лесно и трайно в хода на игровото действие" (6,3). Затова те имат голямо значение за духовното, религиозното и нравственото развитие и контрол върху постъпките и действията на децата от предучилищна и начална училищна възраст.
Дидактичните игри могат да намерят своето подобаващо място чрез възпитателната цел, която носят, в православното и християнското семейство. Методическата цел и средствата на отношенията учител-дете, родител-дете е да се формират и развият не само структурните
компоненти на играта, но и нравствените взаимоотношения между играещите. За да се получи този добър резултат, трябва да се спазва нещо много важно: Връзката между пребилата, игровия замисъл и игровото действие, структурната характеристика на дидактичната задача да има целенасоченост към религиозно-познавателното съдържание, което да бъде предпоставка за мисленето и християнското поведение на възпитаниците, за да се формират и нравствено волевите качества. Дидактичната игра трябва да носи удовлетворение и да насочва към добротворство и религиозна поука. Игрите могат да направят тези дни и часове радостни и щастливи. Чрез тях може да се постигне по-тясно, живо общение и педагогическо взаимодействие в организирания педагогически процес. Тези игри трябва да задълбочат и засилят още повече съзнанието за християнско единство и общуване. И от ден на ден възпитаниците ще растат духовно и все повече ще се приближават до посочената по-горе методично-психологическа цел в религиозното възпитание.
Предложените дидактични игри са насочени към децата от предучилищната и начална училищна възраст. Преобладаващата част от тях имат по-широко въздействие и съдействат не само за усвояване на някои изходни, първоначални знания по религия, но и насочват и развиват умствените, емоционалните и волеви способности у подрастващите. Дидактичните игри акцентират върху първоначалното религиозно-християнско ограмотяване в съответната възраст и са един малък опит на автора в религиозното възпитание и обучение, което може да намери своето място и чрез дидактичната игра. Специални указания за адресата според възрастта не посочваме, учителят следва сам да се съобрази с нивото на своите възпитаници. Някои от дидактичните игри са авторки, други са разработени по идеи и модификации на други автори. Но важното тук е предложените дидактични игри да насочат вниманието на педагозите към това и те сами да създадат игри с различни дидактични задачи и игрово съдържание.
