ЧУЙТЕ ПРИКАЗКАТА

(българска приказка)

Имало едно време един ленив човек, който никак не искал да захваща работа. По цял ден се излежавал под ябълковите дървета и чакал да мине някой, за да има с кого да поговори. Докато имал още от бащиното си наследство, той се издържал с парите от него, а когато похарчил и последното петаче, започнал да взима назаем от познати. Но понеже не връщал нищо на никого, хората скоро престанали да му помагат.

Тежък станал животът. Никой не му давал нито стотинка. Да работи го мързяло, но и да не работи не можело, нали трябва да се яде. И така, отишъл той веднъж при един свой стар познат да опита да му иска в заем.

-    Ех, брате, не подобава да живееш така като просяк - отговорил приятелят му. Трудът е нещо дивно, а мързелът - противно.

... Read more »

ЧУЙТЕ ПРИКАЗКАТА

Това се случило много, много отдавна. На север сред величествени и стари колкото света планини, сред зелени хълмове и долини, сред вековни гори и реки имало чудна страна.

Кралят, който я управлявал, имал син. Той бил прекрасно дете, радост за баща си. Но един ден с него се случило нещастие. Паднал от коня си и така силно си ударил крака, че за цял живот останал куц.

С времето единият му крак станал по-къс от другия и затова той започнал много да куца. Връстниците му често му се присмивали и даже го наричали Куцук. Момчето давало вид, че изобщо не обръща внимание на подигравките, но в действителност обидата се загнездила в сърцето му и започнала да расте. И колкото по-голям ставал, толкова по-често започнал да избягва хората. Предпочитал да се учи на военни дела. От сутрин до здрач или се упражнявал в стрелба с лък, езда, фехтовка, или разигравал сложни сражения с оловни войничета.

... Read more »