1.
- Слава Богу, - казал Ежко, утъпквайки сеното в ъгъла на старата барака. - Ксения и Любочка ни отредиха хубаво местенце.
- Да, да, - отговорил Щуреца Богомол, - Ето тук долу е паднало парченце от дъската и се е получило кръгло прозорче. И което е удивително - право на изток... Виж, Ежко, как всичко се вижда добре през него: и полето, и гората...
Щуреца прилегнал и въздъхнал:
- Знаеш ли, Ежко, аз нещо съм изморен... Вероятно, скоро ще умра. Есента е в разгара си, - става все по-хладно и по-хладно.
- Какво говориш, Богомол! - възкликнал Ежко. - Току-що се сприятелихме с теб, току-що започнах да се уча от теб на всичко добро, как така вече да се разделяме?
- Но, разбира се, не в този момент!... Аз ще поживея, може би, още две-три седмици... А ти си отиди у дома и помоли своята добра майка да те пусне за това време тук, да поживееш с мен.
Ежко излязал от плевника и бързо побягнал към къщи, в родната падинка. Тя била недалече.
2.
Колко много се зарадвала майката на Ежко, че той вече се е върнал от пътешествието! Тя му казала да се измие, сложила му да яде и му давала ту орехи, ту горски плодове, ту сладки ябълки. Той ядял и разказвал на майка си за чудесното пътешествие по река Жиздра, а тя го слушала и се удивлявала на всичко... Но ето че Ежко свършил разказа си и заплакал.
- Какво се е случило, синко? - възкликнала Таралежка. - Здрав ли си? Някой да не те е обидил?
- Не, - казал Ежко и престанал да плаче. - Никой не ме е обидил. Но старият Богомол е болен и се готви да умре.
- Това е много тъжно, - казала майката. - той е нашият най-голям молитвеник... Колко добро е донесъл той на нашата околност! Но какво да се прави, явно времето му е дошло. Ето така някога ще дойде и нашето време...
- Мога ли да поживея с него? - попитал Ежко.
- Разбира се. Вземи ябълки, ядки и сушени плодове... И го слушай за всичко! А от мене му предай поклон.
Вечерта Ежко се върнал в плевнята, където около прозорчето лежал на сеното Щуреца Богомол. Като гледал залязващото слънце, той тихо шептял:
- Слава Богу!... Слава Богу!... Слава Богу!...
3.
На сутринта Щуреца погледнал през прозореца и казал:
- Дните вече не са така ясни... Виж и дъждец вали! Треперя... А ти как мислиш, Ежко, какво сме длъжни да направим в първия ден от своето гостуване при Любочка и Ксения?
- Да се държим добре и да бъдем тихи?
- Да, разбира се, но сме длъжни още да им изразим своята благодарност, - и да направим за тях нещо приятно.
- Какво? Нищо не мога да измисля, - казал Ежко. - Но ако ти, Щурец, ми кажеш какво е необходимо да се направи, аз ще положа всички сили.
- Отиди в къщата, и там, може би ще ти се удаде да разбереш с какво можем да услужим на Любочка и Ксения.
След два часа Ежко се върнал.
- Слава Богу! - казал той. Има някои полезни неща, които бихме могли да направим!
- Какво разбра?
- Аз отидох на терасата и там Любочка и Ксения тъкмо обядваха с майка си и баба си. На мен ми сложиха на пода чинийка с млекце, аз поблагодарих и започнах да пия по малко... А междувременно слушах разговорите им. Аз почти нищо не разбрах от тях, само някои полезни за нас неща.
- Браво, Ежко. И какви са те?
- Например: Мишката е прогризала обувките на Ксения и е направила дупка... И защо? Трябва да поговорим с нея сериозно. Вечер комарите нападат Любочка, не й дават спокойно да се полюбува на залеза... що за кръвожадност! А бабата много обича малките полски теменужки, но те почти са прецъфтели, макар и още да се срещат... Но нима тя може сама да ги намери? Ще трябва да помогнем...
До късно вечерта говорили за това старият Богомол и малкият Ежко.
4.
На следващия ден след утринната молитва Щуреца Богомол извикал през прозорчето прелитаща наблизо муха.
- Слушай, майчице, - казал той. Ако намериш минутка, извикай да дойде при мене атамана на всички паликски комари. Не се бой, той няма да те докосне, само му, кажи, че аз те изпращам. Аз и сам бих отишъл, но краката ме болят.
След минутка в бараката долетял атаманът на всички паликски комари. Независимо от своя свиреп вид и червен нос, той се държал доста сдържано и даже се поклонил на Богомол. "Как иначе! - мислел атаманът. - Богомол е направил толкова добро за цялото ни царство! Всички го обичат и уважават, даже най-непоправимите разбойници".
- Друже мой Комар! - казал Щуреца. - Не искам за нищо да те обвинявам, тъй като всички ние сме несъвършени... Но мога ли да те помоля за една услуга?
- Всичко ще изпълня! - с готовност отговорил атаманът.
- Не закачайте повече Любочка и Ксения, не ги хапете вечер, нека те спокойно се любуват на красивите залези... Още повече, че те скоро ще трябва да се връщат в Москва.
Атаманът, независимо от своята готовност да направи добро, никак не очаквал подобна молба. "Ах, - помислил той, - колко жалко! Любочка и Ксения са толкова сладки, нали ядат много бонбони..." Но на глас казал:
- Радвам се да ти услужа Щурец Богомол! Отсега нататък моята войска няма да прелита до този дом. Давам ти моята твърда атаманска дума.И отлетял.
5.
Старият Богомол възкликнал:
- Слава Богу! Ето че първото добро дело е направено.
- Слава Богу! - подхванал Ежко. - Толкова бързо уговори такъв страшен разбойник!
- Та това е само защото е заради Бога... А сега трябва нещо да направим с Мишката. Ти не знаеш ли къде живее?
- Вероятно под къщата.
- Да отидем при нея заедно. Подай ми ето тази пръчица, ще се опирам на нея и на тебе. Те обходили цялата къща и накрая видели неголяма вратичка под терасата. Почукали.
- Кой е там? Чул се тъничък гласец.
- Щуреца Богомол и Ежко.
- А-а! Влизайте... - Мишката отворила вратата. - Аз тъкмо приготвих самовара... Седнете, бъдете ми гости. Чувала съм за вас.
Мишката имала под терасата лятна кухня. През зимата тя живеела под самата къща, където постелята й била до печката. В различни тъмни ъгли на мазето тя съхранявала запаси от храна едва ли не за три години...
- И всичко това е крадено! - помислил си Ежко, но Богомол веднага, като че ли прочитайки мисълта му, го погледнал с упрек:
- Да не започваме разговорът с осъждане, - казал той тихо. - Седни, Ежко, почети стопанката. Слава Богу!... Слава Богу!... Слава Богу!...
На масата имало чай, налят в пластмасови напръстници и няколко ментови бонбона с прилепнали сламчици.
Щуреца заговорил отдалече. Той разказал за това, как атаманът на всички комари, разбойник и базпощаден кръвопиец се съгласил да не напада момичетата Ксения и Любочка.
- Никой не трябва никого да огорчава, - казал Богомол и се обърнал към Мишката.
- Кажи, Ксения и Любочка направили ли са ти нещо лошо?
- Не, - отговорила тя.
- А не знаеш ли ти кой прогриза дупчица в новата обувка на Ксения? Който и да е той, трябва, първо, да се разкае и повече да не прави така, а , второ, да поправи своята постъпка, както му се отдаде...
Засрамила се Мишката и попитала така, като че ли не ставало дума за нея:
- А с какво добро дело ти би посъветвал да се заеме този оскърбител на момичето?
- Аз бих искал, - казал Щуреца, като настойчиво я гледал в очите, - това дело да го измислиш ти.
Мишката помислила и казала:
- Навярно, отначало трябва да се поправят обувките.
- Правилно... А изобщо?
- Е... да не пробива пакетите с брашно и булгур... Да не се качва върху масата... Да събира трохичи само от пода...
- Браво! - възкликнал Ежко. - И така...
- ... И въобще да не краде, - завършила Мишката.
- Слава Богу! - казали заедно старият Богомол и Ежко.
А старият Богомол прибавил още:
- Аз така си и мислех, майчице, че в тебе има много добро.
Те се разделили много топло. Мишката се запалила от стремеж да прави добри дела и решила да започне да живее по-новому.
6.
На сутринта отново нямало слънце, но не валял и дъжд. След закуска Ежко казал:
- Сега ще отида да потърся полски теменужки.
- Жалко, че не мога да дойда и аз, - казал Богомол. - Ще те чакам и ще се моля за тебе. Ако ти се случи нещо, изпрати ми някоя Муха с известие за себе си.
Ежко тръгнал към полето, а Щуреца го гледал през своето кръгло прозорче до тогава, докато не се скрил от погледа му.
Минал цял ден, след това настъпила нощта, а Ежко все не се завръщал. На разсъмване на следващия ден на прозорчето се появила голяма зелена Муха. Измореният от безсънната нощ Богомол изтръпнал:
- Ежко ли те изпраща, майчице?
- Да.
- Е, разказвай, какво става с него.
- Ще ти обясня всичко с две думи. Летя си аз из полето, изведнъж виждам, че блести чиста вода в една дупка... Хайде, мисля си, ще пия... Водицата се оказа вкусна! Забелязах храстчето, което беше наблизо, за да я намеря, когато пак ми се прииска да пия...
- А за Ежко какво?
- Аз, да... е, слушай... Летя си, без сама да зная накъде, изведнъж чувам глас: "Майчице Муха! Почакай!" Кацнах на едно клонче, гледам, чудно нещо: седи в тревата под дървото Филин, цял покрит с листа от репей, а Ежко се грижи за него. "Лети, - казва ми той, - в Палики, в бараката при стария Богомол, кажи му, че ще се върна чак утре. Ето виж, по време на бурята се откършил голям клон, паднал право върху Филин, който седял на прага на своята хралупа и го ударил лошо. Сега вече му е по-добре. Когато той успее да се пренесе в дупката, аз ще го запася с ябълки и веднага ще се върна".
- Ах, Ежко, Ежко! - просълзил се старият Богомол. - Не бих могъл нищо друго да очаквам от тебе! Вярно, ти не си намерил теменужки, но твоите добри дела благоухаят по-силно от цветя!
7.
- Е, как се чувстваш там? - попитал Ежко, като помогнал на Филин да се качи в хралупата.
- Слава Богу, - отговорил той, като се нагласил по-удобно.
- Хапни си ябълка! Да не паднеш! Скоро ще те навестя.
И Ежко поел по обратния път. Изведнъж си спомнил за теменужките и се огледал наоколо. Трева, храсти, множество пожълтели листа... Не се виждали никакви цветя. "Как ще се върна без обещаните теменужки? - си помислил Ежко. - С какво още ние с Богомол можем да зарадваме бабата на Любочка и Ксения?" Опитал се още да потърси. Тичал, тичал по полето и се изморил. Седнал и тъжно се замислил. Изведнъж чул над себе си:
- Гра-а-а!... Гра-а-а!...
Това била Враната. Тя наблюдавала, как Ежко се грижил за Филин и се учудвала: Филин е разбойник! Защо Ежко му помага? Мислила тя, мислила и решила, че навярно, Ежко прави добро на всички - и на добри и на лоши. "Ако ми се случи нещо, - решила тя, - Ежко и на мене ще помогне".
- Защо седиш тук, Ежко?
- Не мога да измисля какво да направя. Бабата на Ксения и Любочка обича най-много от всички цветя полските теменужки, те са много малки, но са красиви... Но очевидно вече са прецъфтели.
- Ще ти помогна, Ежко, - казала Враната. - Ти стой тук, а аз бързо ще прелетя над полето. Ако все още има някъде теменужки, ще ти ги донеса. Почакай.
- Дълго седял Ежко. Започнало да се стъмва. Появили се сиви облаци. Започнало леко да вали... но ето че се чул шум на криле и около него седнала Враната, изморена и задъхана. В клюна си държала пет малки свежи теменужки.
- Ето, Ежко, вземи тези цветенца и ги отнеси на бабата на момичетата.
Ежко дори подскочил от радост:
- Благодаря ти, майчице Врана! Ти много ми помогна.
И побегнал Ежко с цветенцата за Палики, като мислено си повтарял: "Слава Богу!... Слава Богу!... Слава Богу!..."
На следващото утро бабата излязла на терасата да сложи масата за закуска и видяла в чашката пет свежи теменужки.
- Ксения! Любочка! - радостно възкликнала тя. - вие ли намерихте тези теменужки? И къде? И кога успяхте?
А Ксения и Любочка току-що се били събудили и нищо не могли да разберат от думите на бабата, - какви са тези теменужки?...
Ежко бил на терасата. Той скромно седял до паничката с мляко и си мълчал.
Ксения взела обувките си, но изведнъж забелязала, че дупката, която била в една от тях, вече я нямало, тя била умело поправена. "Вероятно, - помислила си тя, - баба я е поправила, докато сме спали".
В това време под масата блеснали като мъниста малки очички. Мишката, която седяла там в очакване на трохички, се спогледала с Ежко, - и те се разбрали без думи.
8.
Веднъж се случил топъл есенен ден. Богомол взел своя бастун и казал на Ежко:
- Сега са последните хубави дни. Трябва да отидем да се поразходим.
Те отишли при малкия ручей, през който бил прехвърлен мост от брезови летвички. По-нататък продължавала пътечка в полето. Ежко и Богомол седнали на едно сухо възвишение.
- Слава Богу, - казал Богомол. - Какво чисто синьо небе! Какви леки облачета, - като през лятото. А листата на дърветата са вече наполовина, тревата е засипана с жълти листа... Хубаво е тук, но аз все пак би искал да умра на Атон. Жалко, че това е невъзможно. А колко би било прекрасно, ако моят никому неизвестен гроб би се намирал в храстите около руския Панталеймоновски манастир...
- А не може ли това някак-си да стане? - възкликнал Ежко, - На нас ни се струва, че не може да се случи, но за Бога всичко е възможно!
- Някой идва, - казал старият Богомол. - Виж, Ежко.
На пътечката се появило грозно слабо котенце. То дошло до мостчето и си пийнало малко от ручея. А след това видяло Ежко и Щуреца.
- Мяу! Нямате ли нещо за ядене? - попитало то жално.
- Ще се намери нещичко, - казал Ежко, - А ти кой си, откъде идваш и къде отиваш?
- В Калуга... Чух, че там има голям магазин за мляко.
- Е и какво? Мляко може да се намери навсякъде, дори при нас.
- Не, аз бих искал винаги да живея така, че и мляко, и сирене, и кисело мляко, всичко да има. Аз избягах от вкъщи. Отдавна пътувам, а не зная колко още ми остава.
- Няма да стигнеш, - казал Ежко, - Ние с Богомол пристигнахме тук от Калуга с влак. Доведоха ни момичетата. А тебе кой ще те заведе такъв мършав и мръсен?
- А какво да правя?
- Поживей у нас, - казал Ежко. - Аз ще ти давам моето мляко, стигат ми и ябълките... А като набереш сили, като се измиеш, ще видим какво ще правим с тебе. Добре ли е така?
- Добре е, Ежко, - казал старият Богомол. - Да се помогне на беден странник е велико дело.
И останало котенцето в бараката. Сутрин Ежко го водел на терасата, където то пиело мляко. Скоро котето станало чистичко и пухкаво. То се оказало много красиво: цялото бяло, само на опашката с черни петънца.
Ксения и Любочка започнали да го хранят. То ходело по петите им, забравило за своята Калуга и за бараката. Момичетата го нарекли Мурзик и скоро така привикнали към него, че решили да го вземат със себе си в Москва.
- Слава Богу! - казал като чул за всичко това старият Богомол. - Ето че и за странника се намери хубаво местенце.
9.
Дните станали все по мрачни. Вятърът носел дъждовни облаци, навявал хлад. Тревата в полето повяхнала. Ята птици, едно след друго, отлитали на юг. В бараката станало неуютно. Старият Богомол, завит с дебело листо от репей, за да му е топло, почти не поглеждал в прозорчето, а скоро помолил Ежко и съвсем да го запуши със сено.
- Тъжно е, - казал той, - да се гледа как всичко увяхва. Все пак всичко си има край. Но как мъдро устройва всичко Господ! Колкото можех - молех се за тукашното царство. А след мене тук ще бъдеш ти, малки Ежко. Радостно ми е да виждам как около тебе се множи доброто!
- През нощта се разразила такава буря, такъв порой се изсипал от небето, че се повредил покривът на бараката и водата се изливала като ручей върху Ежко и стария Богомол. За миг те се измокрили, а водата продължавала да се стича. Освен това било много тъмно.
- Богомол, къде си? - извикал Ежко с тревога, като не го намерил на мястото му.
- Аз съм тук, на стената, но вече едва се държа, ще падна във водата, - чул се гласът на Щуреца.
Ежко, опипвайки стената, го намерил и до пояса във вода, го понесъл към изхода. Вратата на терасата се оказала затворена. Тогава те почукали на вратата на Мишката.
- Кой е така късно? - се чуло отвътре.
- По-бързо отваряй! - извикал Ежко.
Скоро Богомол, премръзнал и кашлящ, бил положен в топлата стаичка около печката и се напил с чай. Ежко седял около него и се стараел да измисли какво още да направи, за да му помогне.
- Кажи, не искаш ли нещо, Богомол? - попитал го той, - Аз ще направя всичко за тебе.
- Нищо не ми трябва, Ежко, - със слаб глас отговорил Щуреца. - Това е моята последна нощ. Аз умирам. Но съм щастлив! И до последния си дъх съм готов да повтарям: Слава Богу!... Слава Богу!... Слава Богу!... Наистина, имах едно желание...
- Твоят гроб да бъде на Атон?
- Да. Но ако това не може да стане, какво да се прави!
И с тези думи умрял старият Богомол.
10.
Ежко седял около постелята на стрия Богомол и тихичко плакал. А после се замислил: Не може ли все пак да изпълни желанието на Щуреца? Мислил, мислил, но нищо не му дошло на ум...
Накрая се разсъмнало... Дъждът престанал. Слънцето излязло от облаците и изсушило земята. Изведнъж Ежко вдигнал глава и се заслушал... После скочил... Какви са тези звуци? А! Това са жерави! Това крякане... Но те не летят наблизо, а кацат да починат в паликското поле. Все по-силно и по-силно се чуват.
- Скоро ще се върна! - казал Ежко на Мишката, излезнал на улицата и се устремил с всички сили към полето. Жеравите били съвсем наблизо. Те изправяли изморените си криле, клатушкали се, разтърсвали се... А ето и водачът им - строга птица с блестящи зорки очи.
- Какво искаш от нас? - попитал водачът.
- Моят стар приятел Щуреца Богомол умря днес през нощта, - казал Ежко. - Той вярваше в Бога, постоянно Го славеше и научи всички в този край да правят това. За себе си нищо не искаше. Но имаше едно единствено желание в последния ден на живота си - да бъде погребан на Атон около Панталеймоновския манастир.
- Виждам, че твоят приятел е бил истински богомолец. Но какво искаш от нас?
- Вие, жеравите, летите на юг... - плахо казал Ежко. - Няма ли да ви се случи да прелетите над светата гора Атон?
- А! Ето какво било! Да, ще бъдем на Атон, там е мястото на нашата еднодневна почивка преди прелета ни в Палестина.
- Моля ви, отнесете стария Богомол там! Той е съвсем лек, сух и никак не тежи! Аз ще го донеса и ще го привържа с нишка за вашия крак.
- Браво, Ежко! - възкликнал възхитен от неговата досетливост водачът на жеравите. - Ти си верен приятел, а ние, жеравите, много ценим верните приятели. Донеси го по-бързо тук, защото вече е време да тръгваме.
Донесъл Ежко стария Богомол и го привързал здраво към крака на водача на жеравите.
- Не се безпокой, - казал той. - Аз ще изкопая ямка около Пантелеймоновския манастир и ще положа там твоя приятел.
Събрали се жеравите по-близо, размахали крилете си, вдигнали се в есенното синьо небе и там се подредили под формата на клин. Водачът напред и старият Богомол на крака му... Закрякали жеравите и започнали бързо да се отдалечават като се вдигали все по-високо и по-високо.
Дълго гледал след жеравите самотния малък Ежко.
- Прощавай, мой стари приятелю!
Те вече не се виждали, а той все още стоял и гледал.
11.
- Защо Ежко не дойде днес да пие мляко, казала Любочка, като видяла на пода недокосната пълната му паничка. - Мурзик отдавна е изпил своето!
Бабата и майката подреждали багажа, трябвало да се връщат в Москва. Всичко било сложено. Вратите - заключени. Мурзик - сложен в кошничката, бившата къщичка на стария Богомол.
Преди заминаването за гарата Любочка и Ксения погледнали в бараката. Ежко го нямало там. На пода се виждала голяма локва...
- Покривът е протекъл през нощта, - казала Ксения. - И Ежко е избягал.
- А той ще се върне ли следващото лято? - попитала Любочка.
- Кой знае... Лошо се грижихме за него. Да отиваме, викат ни!
Момичетата се спуснали да догонят майка си и баба си. Бабата носела кошничката, в която седял доволният Мурзик. А след тях гледала Мишката, застанала пред своята врата под терасата. "Това е всичко, - тъжно си мислела тя. - Лятото свърши... Съвсем свърши".
СЪДЪРЖАНИЕ
ПЪРВА ЧАСТ
"Слава Богу!... Слава Богу!... Слава Богу!..."
ВТОРА ЧАСТ
Необикновеното пътешествие в Оптина Пустин
ТРЕТА ЧАСТ
Животът в бараката
Части от четивата могат да се цитират при посочване на адреса на сайта - http://hristianche.ucoz.com
