ЖИТИЯ НА СВЕТЦИ

ДЕЦА-СВЕТЦИ

КОГАТО СВЕТЦИТЕ СА БИЛИ ДЕЦА

СВЕТЦИ И ЖИВОТНИ

Йоан Предтеча

(Ивановден)

Св. Йоан Предтеча е последният старозаветен пророк. Той прекарал живота си в пустинята в най-строг пост. Хранел се с акриди и див мед. Обличал се с дреха от камилска вълна и се препасвал с кожен пояс. Неговият глас се разнесъл от пустинята: „Пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки!... Покайте се, защото се приближава царството небесно!" Понеже изобличавал цар Ирод за неговия порочен живот, св. Йоан бил хвърлен в тъмница, а след това бил посечен.

Св. Йоан се нарича Кръстител, защото кръщавал народа с покайно кръщение, кръстил и Господ Иисус Христос; а се нарича и Предтеча, защото вървял пред Христа, за да подготви пътя Му.

 

Тропар, гл. 2.

Споменът за праведника е с похвали, а на тебе, Предтечо, е достатъчно свидетелството на Господа, защото наистина ти се показа най-честит от пророците, понеже се удостои да кръстиш в струите Проповядвания. Затова,като пострада с радост за истината, благовести на тези, които бяха в ада, явилия се в плът Бог, Който взема върху Си греха на света и ни дава велика милост.

 

Свети първовърховни апостоли

Петър и Павел

(Петровден)

Този ден св. Църква чества двамата върховни апостоли Христови, двата стълба на вярата-Петър и Павел.Апостол Петър се наричал Симон. Той бил рибар и живеел в град Витсаида на Генисаретското езеро. Когато Христос минавал край езерото, видял Петър и брат му Андрей да хвърлят мрежата и ги повикал да тръгнат след Него. Те веднага Го последвали.Петър бил един от най-приближените ученици на Господа. Той изповядал Христос за Син Божи. Когато съдели Христос, Петър три пъти се отрекъл от Него, но в горчив плач и разкаяние изкупил греха си и Христос го приел отново в числото на апостолите.

В деня Петдесетница св. ап. Петър, изпълнен със Свети Дух, произнесъл пред насъбралия се народ вдъхновено слово за Господ Иисус Христос. Тоя ден повярвали в Христос и се кръстили около три хиляди души. Св. ап. Петър проповядвал словото Божие в Йерусалим, Самария, Иопия, Кесария и др. Той написал и две съборни послания. Умрял, като приел да бъде разпнат с главата надолу. Това станало в Рим в 68 г. при царуването на Нерон.

Апостол Павел се родил в гр. Тарс, Киликийска област, днешна Мала Азия. Казвал се Савел. Бил иудеин по произход. Като ревностен защитник на иудейската вяра, той усърдно преследвал християните. Един ден, когато отивал за гр. Дамаск, за да хване и отведе в Йерусалим християните, силна светлина го ослепила. Той паднал на земята и чул думите: „Савле, Савле, защо Ме гониш!" -„Кой си Ти, Господине"? - казал Савел. „Аз съм Христос, Когото ти гониш!" -бил отговорът. От този момент Павел станал най-ревностен апостол Христов. Години наред обикалял близки и далечни страни, за да проповядва за разпнатия Христос. Написал 14 послания. Бил посечен с меч в Рим в 68 г.

Тропар, гл. 4.

Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на света мир и на душите ни велика милост.

 

Св. пророк Илия (Илинден)

Този велик Божи угодник живял около 900 г. пр. Христа. Тогава еврейският народ бил разделен на две царства - иудейско и израилско. Вярата в истинския Бог била заменена с езически суеверия и не-честие. Самият цар Ахав и жена му Иезавел давали лош пример с нечестивия си живот. Те се покланяли на езическото божество Ваал. Св. пророк Илия смело и открито ги изобличил. За да се спаси от гнева на царя и царицата, пророк Илия трябвало да бяга в планините и по далечни места. По негова молитва не валяло дъжд три години и половина за наказание на нечестивия народ. Илия отново се върнал при Ахав и му предложил да се увери сам Кой е истинският Бог - на Вааловите жреци ли, или Този на Илия. За тая цел на планината Кармил били издигнати два жертвеника - на истинския Бог, Когото Илия почитал, и на Ваал. Условието било: над чийто жертвеник падне огън от небето и запали жертвата, Той е истинският Бог. Дълго се молили жреците на Ваал да ги чуе и да им прати огън от небето, но напразно. След тях се помолил Илия. Веднага от небето слязъл огън и запалил жертвата му. Тогава всички казали: „Господ е Бог!" След това пророкът се помолил Бог да прати дъжд на земята и молитвата му веднага била чута.Пророк Илия не изпитал смърт: заради голямата му ревност по Бога бил взет (възнесен) жив на небето.

 

Тропар, гл. 4.

Ангелът в плът, основата на пророците, вторият предтеча на Христовото пришествие, славният Илия, от небето изпрати на Елисей благодат, болести да прогонва и прокажени да очиства. Затова на тези тези, които го почитат, дава изцерение.

 

Събор на св. Архангел Михаил и на безплътните сили

(Архангедовден)

Освен видимите творения Бог създал и невидимите, т.е. безплътните сили- ангелите. Броят на ангелите е неизчислим. Всички небесни сили образуват девет чина: серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, начала, архангели, ангели. Всички те предстоят пред Бога, пеейки непрестанно: „Свет, свет, свет е Господ Саваот..." (Ис. 6:3), и изпълняват Неговата воля. Ангелите са служебни безплътни сили, които Бог изпраща до онези, които искат да получат спасение. Те ни предпазват от различни беди и ни внушават добри мисли и желания. Това са нашите ангели-хранители. Всеки човек си има свой ангел-пазител, който невидимо го предпазва от беди и нещастия.

Ангел бил поставен да пази райските врати след изгонването на нашите прародители от рая; архангел Гавриил се явил на св. Богородица при Благовещение. Безчислено ангелско множество славело Бога в нощта на Христовото рождение.

 

Тропар, гл. 4.

НАЧАЛНИЦИ на небесните войнства, ние, недостойните, винаги ви молим с молитвите си да ни оградите под покрова на вашата невеществена слава, като запазвате нас, които коленопреклонно молим и викаме: избавете ни от беди, защото сте ЧИНОНАЧАЛНИЦИ на небесните сили.

 

Св. Николай, архиепископ Мирликийски Чудотворец

(Никулден)

 

Този дивен Божи угодник се родил в гр. Патара (днешна Мала Азия), през IIIвек. От благочестивите си родители той възприел спасителната вяра в Христа.Нарича се Мирликийски, защото бил поставен за владика на гр. Мира, Ликийска област. Отличавал се с любовта си към бедните и нещастните. Помагал на всички, които били в нужда. Избавял от смърт невинно осъдени, спасявал от гибел намиращите се в опасност мореплаватели. Чества се като покровител на моряците, търговците и рибарите. Днес светите му мощи се съхраняват в италианския град Бари.

 

Тропар, гл. 4.

Правило на вярата и овразец. на кротостта, учител на въздържанието те показа на твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата - богатство, отче свещеноночалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

 

 

Св. великомъченик Димитрий

(Димитровден)

 

Св. Димитър се родил в Солун през III век. Произхождал от знатен род. Съвсем млад той станал управител на града. Св. Димитрий бил таен християнин. Затова, когато римският император Максимилиан му възложил да преследва християнството в родния си град, той напротив - най-ревностно го разпространявал. Когато разбрал за това, Максимилиан хвърлил св. Димитрий в тъмница. В чест на императора в Солун били устроени зрелища. Християните били хващани и предавани на един огромен мъж на име Лий, който със страшна сила сграбчвал жертвите си и ги хвърлял в яма с набучени нагоре копия.Възмутен от това, оръженосецът на св. Димитър на име Нсстор дошъл при него в тъмницата, за да получи благословението му преди да излезе на борба срещу Лий. Въоръжен със силата Божия, Нестор излязъл смело на арената, сграбчил Лий и го хвърлил в ямата. За тая си смелост Нестор бил убит. Императорът узнал, че св. Димитрий е насърчил Нестор, затова заповядал да го убият. В 306 година св. Димитрий бил посечен с меч. Бог прославил тялото му с нетление и чудотворна сила.

 

Тропар, гл. 3.

 

Страдалче, вселената те придоби за велик поборник в беди, който побеждава езичниците. Затова, както си посрамил гордостта на Лий и Нестор си вдъхновил за смел подвиг, така, св. Димитре, моли се на Христа Бога да ни дарува велика милост.

 

Св. великомъченик Георги Победоносец

(Гергьовден)

Този велик Христов мъченик живял и пострадал   през времето на римския император Диоклетиан. Съвсем млад Георги постъпил на служба в императорската войска и на 20-годишна   възраст достигнал чин военен трибун. Бил красив, умен и способен. Най-ценното му богатство обаче била вярата в Господ Иисус Христос. Но започнали гонения срещу християните, затваряли ги и ги подлагали на страшни мъчения. Георги също бил заловен и измъчван. Напразно императорът го увещавал с примамливи обещания да се откаже от Христос, напразно го заплашвал с нови по-тежки мъчения. Георги смело изповядвал вя-

рата си и твърдо понасял изпитанията. На новите заплахи от страна на императора Георги казал: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз -да понасям мъченията." Бог подкрепял Георги в страданията. Мнозина, като видели твърдостта на Георги, повярвали в Христос. Повярвала и царица Александра, съпругата на императора.

Св. Георги бил убит през 306 година.

 

Тропар, гл. 4.

 

Като освободител на пленените и защитник на бедните, лекар на болните и поборник на вярващите, победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да се спасят нишите души.

 

Св. архидякон и пьрвомъченик Стефан

(Стефановден)

Св. Стефан бил в числото на седемте дякони, на които била поверена грижата за устройването на първата християнска общност.

Тъй като еврейските свещеници не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени думите на св. Стефан,  те прибягнали до клевета и интриги. Обвинили го пред Синедриона, че хулел Бога и Мойсеевия закон. Вместо да се защитава, св. Стефан изобличил своите обвинители, че нарушават Божия закон и като предците си, които погубили пророците, станали предатели и убийци на Праведника, Христос. В яростта си всички се нахвърлили върху него и с камъни го убили. За тялото на мъченика,оставено на зверовете и птиците, се погрижил еврейският законоучител Гамалиил, който го погребал в своето имение.

Светите мощи на първомъченика архидякон Стефан били открити в 415 г. и поставени в Сионския храм в Йерусалим.

 

Василий Велики

Св. Василий живял през IV век в Кесария Кападокийска при управлението на император Константин Велики. В християнско благочестие го възпитала неговата баба, св. Макрина Старша, която помнела наставленията на своя учител Неокесарийския чудотворец св. Григорий. Св. Василий получил блестящо образование в прочутата Ке-сарийска школа в Мала Азия, след което учил в Цариград и Атина. Като архиепископ на Кесария Кападокийска той отстоявал чистотата на Православното учение и го предпазвал от еретически нововъведения. В същото време развил богословското познание, като го полага на здрави основи. Св. Василий Велики устроил цял град, известен като Василиада, в който намирали убежище болни, бедни, бездомни и сираци. Този град на милосърдието и днес е най-добрият пример за организирана социално-благотворителна дейност. Св. Василий Велики починал през 379 г.

 

Тропар, гл. 1.

По цялата земя се разнесе твоята проповед, като прие твоето слово, с което достойно учи за БОГА, ОБЯСНИ естеството на съществуващото; човешките обичаи украси, ти царствено свещенство, отче преподобни, моли Христа Бога, да се спасят нашите души.

 

Свети равноапостоли цар Константин и царица Елена

Близо три века Христовата църква била преследвана от римските императори. С издаването на Миланския едикт в 313 г. гоненията били прекратени. Това станало при управлението на римския император Константин. Майка му Елена била християнка. Тя дала на сина си християнско образование. При едно сражение срещу своя противник Максенций св. Константин видял на небето кръст от звезди и думи¬е: „С това ще победиш!" Константин заповядал да издигнат Христовия кръст като знаме на войската му. В тази решителна битка Константин победил. След победата той дал пълна свобода права на Църквата. За нея започнал нов живот. Много християнски храмове украсили всички краища на империята. Християните свободно извършвали в тях своите богослужения. Самият Константин се грижел за мира и благосъстоянието на Църквата. Свикал в гр. Никея Първия вселенски събор в 325 година.

Майката на св. Константин, царица Елена, съдействала на своя син в подкрепа на Църквата, в строежа на храмове. Благодарение на нейното усърдие в Йерусалим бил открит и въздигнат Христовият Кръст и на същото място бил построен храм в чест на Христовото Възкресение.

 

Тропар, гл. 8.

Като видя на небето образа на Твоя кръст и както Павел не от човеци бе призован, Твоят АПОСТОЛ между царете, Господи, положи в твоята ръка царстващия град, който по молитвите на Богородица запазвай в мир,единствен Човеколюбче.

 

Св. Климент Охридски

След смъртта на св. Методий (885 г.), учениците му били изгонени от Моравия. Някои от тях намерили сърдечен прием в България. Сред тях бил св. Климент. Той бил изпратен от цар Борис в Западна Македония, за да просвещава народа в християнската вяра. На събора през 893 г. в Преслав бил избран за „пръв епископ на български език". Св. Климент бил истински учител и духовен наставник. Трудил се денонощно за просвещението на своя народ. Основал в Охрид школа, в която се обучавали над 3500 ученици - бъдещи учители и духовни пастири. Бог прославил св. Климент с чудотворство. Паметта на този велик Божи угодник и до днес е жива сред всички българи, особено в Македония и Охрид.Частица от нетленните мощи на св. Климент се съхраняват в храм „Св. Седмочисленици", София.

 

Тропар, гл. 4.

С поучения си наставял езичниците в Божията вяра, преблажени, с дела си се издигнал в божествення и безпечален живот, с чудеса си просиял пред тези, конто с вяра пристъпват към тебе, и с личби преславно си озарил мрака. Затова, СВ. Клименте, твоята божествена памет славим.

 

Преподобни наш отец

Йоан Рилски Чудотворец

Св. Йоан е най-прославеният български светец. Родил се през IX век в с. Скрино, Дупнишко. Още от малък бил обзет от непреодолим копнеж по свят живот. Рила планина го привлякла с девствената си красота. Той се заселил в непристъпните й дебри и прекарал с дивите зверове много години в пост и молитва. Водил сурова борба срещу несгодите на пустинния живот и против различните изкушения на дявола. Молил се за благополучието на своя народ, който тогава изживявал тежки дни.

Още приживе около св. Йоан се събрали ревнители на духовен живот, които станали негови ученици. Те образували първото   монашеско   братство   на преподобния отец. Преди да напусне този свят, Рилският чудотворец написал завет към своите духовни чеда. След блажената му кончина (946 г.), Бог прославил тялото му с нетление, благоухание и чудотворна сила. И днес св. мощи на Рилския пустинножител са извор на изцеления и чудеса.

Рилският манастир е нашата най-голяма църковна и национална светиня.

 

Тропар гл. 1.

Основа на покаянието, пример на умиление, образец на утешение и духовно съвършенство се твоят равноангелски живот, Преподобни. Защото ти пребиваваше в молитви, постничество и сълзи. Отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души!

 

Св. равноапостолен цар Борис (Михаил)

Било време, когато нашият народ живеел в мрака на езическото нечестие и суеверие. Тогава Бог, Който промишлява за отделните народи, просветил ума на цар Борис I. Той приел Христовата вяра

покръстил своя народ. Това станало през 865 година. Благодарение на християнската вяра българският народ достигнал своя културен и духовен възход.

Самият св. цар Борис бил дълбоко религиозен. В разцвета на славата си той снел царската корона и багреницата, приел монашеско пострижение и се оттеглил в манастир. Починал в 906 г.

 

Тропар, гл. 6.

Изпълнен със страх Божи и просветен със светото кръщение, СТАНА жилище на Светия Дух, богоблажени царю Борисе. утвърдил пра-вославната Христова вяра в българската земя, остави престола и царския жезъл, посели се в пустинята, процъфтя в подвизи и намери БЛАГОДАТ пред Господа. А сега, като предстоиш при престола нд Всевишния, моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила, а на нас, които ти се молим - спасение на нашите души.

 

Св. преподобна Параскева

(Петка)

 

Св. Петка се родила през X век в гр. Епиват, Тракия. Родителите й били благочестиви българи. Един ден в храма, докато се четяло св. Евангелие, тя чула думите на Господа: „Ако някой иска да върви след Мене, да се откаже от себе си...". Тези евангелски думи така силно въздействали на младата девойка, че тя веднага решила да последва Христос. Продала имота си и отишла в Йорданската пустиня, където останала почти до края на живота си. Малко преди своята смърт, към 1025 г., тя се върнала в родния си град, където умряла и била погребана. Нетленните й св. мощи били пренесени в Търново, а след падането на България под турско робство - в гр. Яш, Румъния, където се съхраняват и днес.

 

Тропар, гл. 4.

Обикнала пустинния и безмълвен живот н тръгнала след Христа, Твоя жених, на младини си взела Неговото благо иго, въоръжила си се

мъжки с кръстния знак против духовните врагове, ти, достославна Параскево, с постнически подвизи, с пост, молитви и потоци сълзи си угасила въглените на страстите, и сега, като стоиш пред Христа в небесния чертог с мъдрите девици, моли се за нас, които почитаме тво-ята скъпа памет.

 

Св. равноапостоли Методий и Кирил

Св. братя Методий и Кирил живели през IX в. Те се родили в Солун. Родителите им, славяни по народност, били знатни и просветени хора. Баща им, Лев, бил управител на града. Майка им се наричала Мария. Методий бил дълбоко религиозен и станал монах. Константин проявявал още от малък необикновена мъдрост и любознателност. Той завършил прочутата тогава висша Магнаурска школа в Цариград и станал библиотекар. По-късно и той приел монашество под името Кирил. Св. Кирил бил изпращан като мисионер (проповедник) сред сарацините, евреите и хазарите, където проявил големите си богословски познания и ораторски способности. В 852 г. двамата братя съставили славянобългарската азбука и с това отворили вратите на науката и просвещението и за славянските народи.

Св. Братя били изпратени да проповядват Евангелието в Моравия (днешна Чехия), където просветили своите близки по език и кръв славянски братя със светлината на Христовото учение. Но когато моравската земя паднала под немско-католическо господство, св. Братя били подложени на преследване, защото проповядвали св. Евангелие на славянски език. А тогава мнозина от католическите богослови мислели, че словото Божие трябва да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински, т.е. - на тия три езика, на които били написани думите на Христовия кръст „Иисус Назарянин, цар Иудейски".

Св. Братя трябвало да отидат в Рим на съд пред папата. Тук св. Кирил, изтощен от дългия и мъчителен път, се разболял и починал (869 г.). Папата признал тяхното дело за право, разрешил да се проповядва словото Божие и на славянски език и благословил славянския превод на св. Евангелие. Св. Методий бил ръкоположен за епископ на Велег-рад в Моравия. Той започнал голяма мисионерска дейност. За свои помощници подготвил много ученици. Св. Методий починал в 885 г. След неговата смърт учениците му били преследвани. Някои от тях били продадени като роби. Про¬гонени от Моравия, те намерили сърдечен прием в България.

Св. братя Кирил и Методий превели на славянски език словото Божие и богослужебните книги.

 

Тропар, гл. 4.

Като равни на апостолите и учители на славянските страни, богомъдри Кириле и Методие, Владиката на всичко молете, всички славянски народи да утвърди в православието и единомислието, да умиротвори света и спаси нашите души.

 

СВЕТИ ПРАВЕДЕН ФИЛАРЕТ МИЛОСТИВИ

Преди много, много години в огромната тогавашна Византийска империя, в Мала Азия, живеел един благороден мъж, Филарет със жена си Теодора. Те имали три деца-едно момче и две дъщери. Техният дом бил „рог на изобилието" - имали много добитък, обширни и плодородни ниви, множество робини и роби. Виждайки в това изобилие Божията милост, Филарет често си казвал:

- Нима това огромно богатство Господ ми го е дал единствено на мен и моето семейство? Ето, навсякъде около мен има толкова бедни люде: вдовици, старци, болни, и те нямат нищо. Кой друг ще ги нахрани и облече, ако не ние - богатите?И Филарет помагал на всички нуждаещи се с лека ръка и щедро сърце -на едни давал пари, на други храна и облекло, на трети добитък... Никого не връщал празен. А когато жена му мърморела недоволно и казвала, че след такива милости и щедрости, скоро сами те ще стигнат до просяшка тояга. св. Филарет й отговарял с едно мъдро изречение от Свещеното Писание: „Бях млад, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят" (Псал. 36:25).

Ала случила се беда. Родината на Филарет била нападната от мюсюлмани, които заграбили всичко от Всички, а това което все пак останало от предишното огромно богатство на Филарет, той го раздал на най-нуждаещите се, защото не можел да гледа никого как умира от глад и страда. От най-богат станал най-беден: останали му само чифт волове, една крава, един кон и двама стари слуги, негодни за работа. Наложило се Филарет сам да оре и копае единствената си нива, но той нито възнегодувал, нито възроптал против Бога. И както преди се радвал на богатството си, така сега се радвал на бедността си, помнейки Христовите думи, че богатите трудно могат да влязат в Царството Небесно.

Един ден; както работел на нивата си, при св. Филарет дошъл един много беден човек, цял облят в горчиви сълзи, и казал, че както орял нивата си. Волът, с който работел, паднал на земята и издъхнал.

-        Какво ще правя сега? - скубел косите си нещастникът. -Този

Вол не е мой. дадоха ми го под наем, и сега нямам пари да го платя.

Бедният човек не знаел,че говори със знаменития някога богаташ,

а сега бедняк като него Филарет, и добавил:

-        Ех, ако това се беше случило преди да дойдат турците, щях да

отида при Филарет и той щеше да ми   даде пари за един вол, но сега

и той осиромаша, но пак ще отида при него да споделя мъката си,да ми олекне.Свети Филарет веднага разпрегнал вола си, сложил ръка на скърбящия свой брат в Христа и убедително му казал:Вземи, брате, този вол. Той с нищо не е по-лош от умрелия, пък не ми е и нужен. У дома аз имам друг вол.Отначало беднякът не се съгласявал да вземе добичето, но св. Филарет бил толкова ласкав, толкова непринуден в оказваната от него милостиня, че накрая сиромахът я приел, поклонил се на благодетеля си и подкарал вола за дома си.Минали няколко дни. Със същия този бедняк отново се случило нещастие: подареният му от св. Филарет вол, като бил на паша приел някакво силно отровно растение и умрял. И сега беднякът отново дошъл при благодетеля си, но не да проси милостиня, а да поиска прошка от него за това, че съсипал подареното му добиче.

След като изслушал убития от скръб селянин, св. Филарет развързал последното добиче, което притежавал - и другите той подарил на бедни! - дал го на бедняка и му казал:

-        Вземи този вол. Тия дни аз и целият ми дом заминаваме за чужбина, и не е разумно през това бреме добичето ми да стои без работа!Виждайки, че от дома им се извежда последното им животно, жената на св. Филарет и децата му, надали кански писък. Св. Филарет се чудел как да ги успокои. Накрая той поверително им казал:

-        Защо така плачете и ме наричате жесток и немилосърден човек, който иска да ви умори от глад? Не бойте се, аз съм скрил едно

голямо съкровище, което ще ни стигне да проживеем и след сто години! Само потърпете още малко!Домашните му се успокоили, защото техният любим съпруг и баща никога не говорел празни приказки. И действително, св. Филарет не ги мамел, а предчувствал, че Бог няма да ги остави, а щедро ще ги възнагради.И наистина, времето за щедра отплата на Господа над Неговия верен раб дошло.През това време царувала благочестивата Ирина със своя син Константин. Когато дошло време Константин да се жени, царицата изпратила велможи из цялата страна, които да намерят достойна невяста за своя син.Такива велможи отишли и в страната и града, където живеел св. Филарет.Те видели отдалече дома на Божия угодник, който се отличавал с благолепието и височината си, и макар да им казали, че в този дом живеят много бедни хора, и че няма смисъл да се отбиват в него, велможите влезли вътре.

Св. Филарет приел високите гости с радост, поклонил им се до земята и казал:

-        За мен е голяма чест да приема царски хора у дома си.След това той се разпоредил да нагостят добре велможите, но Теозва възразила:

- С какво да ги нагостя? У дома няма дори едно пиле. Нима трябва да им сваря лобода и други треви, и то без масло, и да им дам да ядат?

Ала още не довършила думите си, дворните врата се отворили, вътре влезли едни богати съседи, носейки месо, и птици, вино и хляб, за угощение на знатните гости. Теозва сготвила вкусни гозби и сложила трапеза на горния кат на къщата. Царските пратеници, виждайки красивата горница и голямата маса от слонова кост и златни украшения, много се учудили.Те разбрали, че Филарет е бил много богат човек, но се е разорил, запитали за неговото семейно положение. Божият угодник отговорил, че е женен, има деца, от които най-голямата му дъщеря също е женена и има три дъщери, които обитават женската половина на дома му.

Тогава велможите открили с каква цел са дошли и помолили Филарет да им покаже внучките си. Щом молбата им била изпълнена и младите девойки лвезли в горницата, велможите ахнали от удивление -толкова красиви, толкова очарователни били те! Един от тях казал: „Благодарим на Бога, Който ни ощастливи да намерим онова, което търсихме. Несъмнено, една от тези девици ще стане съпруга на нашия цар. По-прекрасна девойка от тях ние нито намерихме досега, нито ще намерим и в бъдеще".Тозчас велможите наредили цялото семейство на Филарет да се стяга за път. В това време в столицата били пристигнали множество девойки от цялата империя, и между тях младият цар трябвало да избере една за своя невеста. Дошъл ред на трите внучки на св.Филарет. Младият цар харесал най-голямата от тях - Мария, задал й няколко въпроса, на които Мария отговорила с кротост и разум. Нея и избрал Константин за своя ,жена,а не след дълго и по-малките нейни сестри се оженили за царски хора, тъй че цялото семейство на св. Филарет се преместило да живее в двореца.

Тогава домашните на светеца си спомнили неговите думи, че той има скрито съкровище, което ще им стигне за много години, само да не униват, да имат търпение и упование на Господа. Станал отново богат, св. Филарет, както и преди, не забравил никога бедните, а с още по-голямо усърдие им помагал, не само с пари, дрехи и храна, но и с утешения и благи съвети. Често ги събирал у дома си на гощавка, лично им прислушвал. а на изпроводяк Всекиму давал по златна монета. И нямало човек в многолюдния Константинопол, който да не познава щедростта и благостта на този земен ангел на милосърдието.

Св. Филарет се представил с душата си на Небето пред Господа на 90-годишна възраст.

Умилителна гледка представлявало погребението на Божия угодник. Стекъл се хиляден народ. Множество бедняци не само от Константинопол, но и от други градове и села дошли да се простят със своя благодетел. Всички горчиво плачели, но скръбта им била светла, защото знаели, че Господният праведник ще се моли за тях и от Небето. Дано по неговите молитви Господ научи и нас да бъдем милосърдни към бедните и с добро сърце към всеки човек, помнейки светите слова: „Който дава на бедния, той дава заем Господу!". А Христос, нашият чуден Спасител, казва:

БЛАЖЕНИ МИЛОСТИВИТЕ, ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ БЪДАТ ПОМИЛВАНИ!

 

СВЕТЦИ, НА КОИТО ГОСПОД Е ДАРУВАЛ ОСОБЕНА БЛАГОДАТ

ДА ЛЕКУВАТ БОЛНИ ДЕЦА

 

1.      Свети праведен Симеон Богоприемец (3/16.11)

Когато на четиридесетия ден Дева Мария донесла Богомладенеца в храма, старецът Симеон, протягайки ръце, приел Го с радост, и извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си, смиром". На св. праведен Симеон се молят за покровителство на децата, за изцеление, за запазване здравето им.

2.        Светител Юлиан, епископ Кеноманийски (13/26.07)

Св. Юлиан още през време на живота си на земята изцерявал и дори възкресявал деца. На иконите му го изобразяват с младенец, който държи в ръце.

3.        Преподобни Алипий Стълпник (26.11/9.12)

Познат е още с името Стилиан Пафлагонийски. Закрилник на децата. Изобразява се с младенец в ръце.

4.      Света мъченица Параскева - Петка (28.10/10.11)

Родителите й я нарекли Параскева, понеже се родила в петък - денят на доброволните и животворни страдания на Господа. След жестоки мъчения заради Христа, мъченицата била посечена.

Помага за оздравяване на болни деца.       

 

 

Тропар-песен,която възхвалява светията

 

Използвани са материали от "Молитвеник за деца и родители"-Синодално издателство.