Светиите са приятели Божи. Синът Божи, Господ Иисус Христос, се роди и живя на земята, разпна се и възкръсна, за да ни спаси от греха, който ни отдалечава от Бога, и за да ни даде вечен живот. приятелите (Христови, светиите, са разбрали от това събитие безкрайната Божия любов към. човека. Душата им се изпълня с благодарение и като се подвизават, гледат да изпълняват Неговата свята воля, а не да Го оскърбяват с постъпките си. Христос, Който те винаги, имат в ума си, ги обича, прегръща и те Го чувстват близо до себе си, сърцата им. се изпълват, с дълбока радост. Всички те желаят великата любов на техния Приятел да бъде почувствана и желана от хората. Искат всички да станат Христови приятели и да Го възпяват и славословят с едно сърце и една душа. Затова те усилено се молят за всички хора по земята без да пренебрегват раса, език, беден или богат.

-2-

Родителите предали детето на първосвещеника, а той, просветен от Господния Дух, въвел Мария в Святая святих ~ онази част от храма, която била отредена за Киво-та със скржалите на Божиите заповеди. Там можел да влиза само първосвещеникът, и то веднъж в годината.

Пресвета Богородица растяла в Святая святих, отглеждана от Ангели. Те И носели храна и се грижели за Нея.

Мария била тиха, скромна и самовглъбена. Тя силно обичала Господа. Била най-чистото същество на земята - единствената достойна да вмести в Себе Си Божия Син и да Му даде човешка плът. Целият ум и всички желания на Светата Девица били устремени към Бога. Затова Тя говорела малко и само най-нужното. С голямо внимание изслушвала всеки. Смирявала се пред всички. Никога не се гневяла и,не се смеела. Спазвала неотклонно Господните заповеди. Била свята и по дух, и по тяло, и развила в себе си всичките добродетели.

В небесната стълба Света Богородииа стои над всички същества, сътворени от Господа -дори над Господните Ангели.

Ето как един светец описва срещата си с Нея: "Свидетелствам пред Бога. че освен Самия Бог, във вселената няма същество, изпълнено в такава степен с Божествена сила и благодат. Когато застанах пред лицето на Пресветата Дева, изпитах неизразимо чувство. Пред мене светеше Божествено сияние. Усещах благоуханието на неописуеми аромати. Изпълваше ме възторг, който нито тялото, нито духът ми можеха да понесат. Това бяха прояви на вечното блаженство и небесната слава. Не познавам по-голяма радост от изживяната от мен

тогава."

                                                  -2-

След него Апостолите носели на носилка пречистото тяло на Божията Майка, а подир тях следвал много народ. Мнозина болни напирали да се докоснат до носилото и който успявал да стори това, веднага оздравявал. И чудно, уж погребвали човек, а радост и блажен покой изпълвали душите на всички.

Единствено недоволни били еврейските свещеници и старей - същите

ония, които предадоха Иисуса Христа на Пилат, за да бъде осъден и разпнат.

Един от тях, свещеник Афтоний не се сдържал, промъкнал се в навалицата

и посегнал с ръце да прекатури носилото, на което лежало пречистото

тяло. Но невидим Ангел мълниеносно отсякъл и двете ръце на злодея до

китките. Поразен от това чудо Афтоний се покаял и веднага бил излекуван.

След три дни Апостол Тома, който не бил на погребението на Пресвета

Богородица дошъл в Йерусалим. Неговите съученици му разказали всичко,

случило се в негово отсъствие тия дни. На Апостол Тома му станало

непоносимо тежко, че не могъл да се прости с Пресвета Богородица и да

присъства на погребението й. От цялата си душа пожелал да се поклони на

нейното тяло. Апостолите склонили. Завели го в Гетсимания, отворили

гроба, но той се оказал празен. Както при гроба на Възкръсналия Христос,

така и тук стоели само грижливо сгънати погребалните повивки.

Поразените Апостоли със сълзи на очи започнали да молят Бога да им

открие какво е станало с пречистото тяло на Богородица. Същия ден

вечерта, след като се нахранили, по време на молитва те чули Ангелско

пение и, като отправили взор към небето, видели във въздуха Божията

Майка, обкръжена от Ангели, цялата сияеща в небесна слава.

-        Радвайте се! - казала им тя. - Аз ще бъда с вас през всички дни и

винаги ще се моля за вас пред Бога!

Апостолите радостно извикали:

-        Пресвета Богородице, помагай ни!

От този ден Апостолите разбрали, че Пресветата Божия Майка възкръснала в третия ден след Успението си и с тялото била взета на небето, където нейният Син и Господ я поставил на по-почетно място от всички Ангели.

-2-

Проповядваше Евангелието не само на евреите, но и сред други народи на изток и Запад. На всяко място ръкополагаше нови апостоли и с общата вяра в Господ Иисус Христос обединяваме хората и. правеше Църква. Този, който не опозна Господа тук на земята, когато проповядваше и учеше на път истински имаше огнена вяра, която даваше и на другите. Имаше такава любов към. Господа, че казваше: Не аз живея, но Христос вътре в мене. Тази любов извираше от неповторимата вяра в Господа. За нея той пострада мъченически в Рим..

Така бе сложено началото на византийската култура.

От многото християнски неща, които този велик приятел на Църквата въведе, бе и това, че определи неделята за почивен ден.Неговата

майка, благочестивата царица Елена, имаше голямо желание да отиде и да намери честния Кръст Господен в Иерусалим. и тя постигна целта си.Когато честният Кръст Господен бе издигнат сред църквата, душите на вярващите се изпълниха с вяра.

Св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Иоан Златоуст са, както казва един църковен химн, три лястовици, които донесоха на света пролетта на Божието познание и три сладкогласни славея, които носят пролетта на Божията истина в човешките ду или.

          Всички ние, малки и големи, сме техни ученици.

                                            -2-

Душата му се превърна в най-прекрасно почистен дом., където нямаше нечистотата на егоизма. Не завиждаше на никого, не желаеше богатство, власт, нито силата на другите. Не търсеше похвали. Никой друг освен Бог не виждаше духовната му висота и безбройни трудове.

В този чист дом на неговата душа дойде и заживя Христос. Човекът, който е с чиста душа, както св. А.нтоний, завинаги вече не е сам и няма да му липсва нищо. Христос има и дава всичко. 'Радост, свобода, мир, любов, утеха.

По този начин живееха и живеят подвижниците и постигат целта си, която е една: в сърцата им да дойде и да заживее небесният Жених, Господ Иисус Христос.

ИЛЮСТРАЦИИТЕ СА ОТ КНИГАТА"МАЛКИЯТ ИКОНОПИСЕЦ"-ИЗДАНИЕ НА СДРУЖЕНИЕ "ГЪЛЪБ",БРАТСТВОТО НА МЪЖКА ОБЩЕЖИТЕЛНА СВЕТА ОБИТЕЛ"СВ.ИОАН РИЛСКИ"с.Скрино-Руен.

ТЕСТЪТ Е ПРЕПЕЧАТАН ОТ КНИГАТА "СВЕЩЕНА ИСТОРИЯ НА НОВИЯ ЗАВЕТ"-ИЗДАНИЕ НА ФОНДАЦИЯ "СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ"

Копирането на материали от "Православно християнче" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка.

http://pravoslavno-hristianche.hit.bg

НАЧАЛО

МАЛКИЯТ ИКОНОПИСЕЦ