От книгата на свещ. Алексий Грачев „Защо боледуват децата"
Семейството е едно тяло, и често духовната тежест, която пада върху него, се разпределя неравномерно между членовете му. Случва се децата да носят непосилен товар и заплащат със своето здраве за греховете и грешките на родителите.
В едно мое познато семейство имало следния случай. Седемгодишното момиче боледувало тежко, Високата температура дълго не спадала, лекарите не можели да поставят диагноза, а родителите били на границата на отчаянието. И тогава майка им, бабата на момиченцето, им предала думите на един свещеник: момиченцето, - рекъл той, - боледува защото вие не се изповядвате и не се причастявате, и вашите грехове падат на детето. Това трогнало дълбоко бащата и майката, те започнали да ходят в храма, принесли покаяние, започнали да се причастяват и да поправят живота си. Болестта „отстъпила". Тя била Божие допущение, чрез което цялото семейство повярвало в Бога.
Понякога хората си задават въпроса: за какво страдат децата? Е, добре - ние сме грешни... Това, между другото, е един от главните въпроси при Достоевски. Да си припомним „Братя Карамазови". От гледна точка на човешката справедливост, този въпрос е неразрешим. Отговор му се дава само в перспективата на вечността, в Божиите съдби, Фьодор Михайлович разбрал това чак след смъртта на собствения си син, когато отишъл за утешение в Оптинската пустиня и беседвал със стареца Амвросий, а едва пред собствената си кончина, проумял окончателно духовния смисъл на невинните страдания.
Сега често ми се налага да посещавам един от московските детски домове за умствено изостанали деца. Мнозина от тях не стават от леглото, родителите са се отказали от много от тях, като от тежко болни. Тук има деца с тежки дефекти на развитието, те всички страдат тежко, макар много от тях, по своето блаженство и да не съзнават това. В този дом влизаш както в дъното на ада, но именно тук може да се усети сладостта на рая в сърцата, живеещи с Бога. Тук има много деца, които ходят на църква и обичат Бога.
Първото нещо, което направил Господ след Своята смърт на Кръста, - е това, че Той слязъл в ада. Първото, което е длъжен да направи разпънатия с Бога човек е да слезе заедно с Него в ада на собствения си живот и помисли.Който идва тук, в този детски дом, той остава тук завинаги.Детето и страданието. Как да осмислиш това, как да го понесеш?Като поседиш в детския дом, тръгваш си с усещането, че, може би, този свят, който врагът на човешкия род се стреми да превърне в непрекъснат „дисниленд" с дъвчещи и усмихващи се до ушите, безсмислено щастливи роботи, този паднал свят още се държи само защото има деца, които със страданията си надтежават на везните блюдото на нашето безбожие и неразкаяност. Участта на тези деца ще се разкрие във вечността. Болестите и „ненормал-ностите" са явления само от земния живот. Ако Бог не е сътворил смъртта, но тя е Влязла В света чрез отстъплението от Него, чрез греха, то толкова повече Той не е сътворил болестите.
Преди две години и половина на изповед при мен дойде едно болно дванадесетгодишно момиче от същия детски дом. Тя не можеше да каже две думи, въртеше се като пумпал, нейния ненормален поглед, постоянните гримаси, целия й вид, говореше за „непълноценност".
И ето, че тя започна да се изповядва и причастява всяка неделя.
След година у нея се появи потребност от откриване на помислите (който се моли и се изповядва често, знае какво е това). Момичето започна да води такъв внимателен духовен живот, за който не подозират даже тези хора, които се смятат за дълбоко вярващи и църковни. Тя започна да се моли с Иисусовата молитва (Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилвай мене грешния), да се бори с греховните помисли, да прощава обидите, да търпи всичко. В течение на няколко месеца тя се научи да чете и пише, преминаха всички признаци на дебилност, духовността се изписа на лицето й. Във всичко, което тя говореше и правеше имаше чувство и разсъждение. Когато я виждах сърцето ми се свиваше от греховността и неправдата на собствения ми живот.
По-късно я прехвърлиха в друг детски дом и за известно време с нея не се виждахме. Но веднъж тя дойде при мен и каза: „Отче, не се безпокойте за мен, аз през цялото време съм с Бога. Той не ме напуска даже и насън..."Ако след то8а се съберат всички умници на света и ми представят най-точните доказателства за то8а, че няма Бог, аз ще ги погледна с печал...
Болните деца приемат върху себе си подвига на мъченичеството и юродството, та Господ да не се прогневи докрай на този свят и, може би, благодарение на тях ние имаме още време за покаяние. Но ние не усещаме това поради нашата неразкаяност, поради нашия навик да не мислим за греховете си, а да виним за тях някой друг.
И ето го ропотът: ако, както казват, Бог е справедлив, то как Той допуска страданието на децата?
Да. Бог е справедлив. Той не ни учи да грешим. Той каз8а: „...бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец"(Мат. 5:48).
Нямаше да е труден за нас въпросът, защо страдат децата, ако в това, както и във всичко, ние гледахме Спасителя Христос, и съизмервахме с Него целия си живот. За какво страдат децата? За какво страдаше самият Спасител? Та нали Той е безгрешен. Всеки младенец, който се ражда на света носи върху себе си печата на първородния грях. А Господ нямаше и това. Той - по-чист от всяко дете, страдаше и то как!...Ето и отговорът на ъвпроса: за какво страдат децата. За нашите грехове. За нашето нерадение (нашата небрежност)за спасението на техните души и за нашето собствено спасение. Нашата родителска задача се състои не само в това да обезпечим физическото съществуване на децата си, но преди всичко - да се възпитат духовно, да им открием пътя към Бога. Ето думите на Спасителя: „...не им пречете да дойдат при Мене..." (Мат. 19:14).Ако ние не водим малкото дете в храма, не го учим да се моли, ако у дома нямаме икони, Евангелие, ако не се стараем да живеем благочестиво, това означава, че ние му пречим да идва при Христос. И в това е нашият най-главен грях, който пада и на нашите деца.
Ето защо, децата страдат за нашите грехове, даже ако не са виновни за тях. Ние сме свързани с тях с невидима нишка, в тях са нашите кръв и дух. Ако те не ни бяха деца, нямаше да страдат заради нас. Но тогава нямаше и да са се родили от нас. И затова грехът е най-голямото зло, защото от него страдат невинни. Но по същия този закон със страданията на едни, се изкупуват греховете на други. „От Неговите рани се изцелихме - казваме ние за Господ Иисус Христос, отворил ни Вратата на спасението,
Св. Теофан Затворник
