-2-

Господ Иисус Христос знаел, че Неговите Кръстни страдания ще изплашат учениците Му. Затова, за да ги укрепи с надежда, Той показал на някои от тях Божествената Си слава. Христос взел със Себе Си апостолите Петър, Яков и Йоан. Отвел ги на планината Тавор и се преобразил пред тях. Лицето Му просияло като слънце, дрехите Му станали блестящи като светлина. Явили се пророците Моисей и Илия и заговорили с Христос за Неговата кръстна смърт Удивен от чудото, апостол Петър възкликнал: "Господи,... ако искаш да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един и един за Илия." Докато Петър говорел, светъл облак обгърнал присъстващите и прозвучал гласът на Бог Отец: "Този е Моят бъзлюбен Син, в когото е Моето благоволение, Него слушайте!" Като чули думите на Бог Отец учениците се изплашили много. Те закрили лицата си с ръце и паднали на земята. А Спасителят се приближил, допрял се до тях и им рекъл "Станете и не бойте се!"

Църквата възпоменава Христовото преображение на празника Преображение Господне.

  -2-

Той отвел човека в място, където имало много и различни кръстове — по-дълги и по-къси; по-тънки и по-дебели; направени от камък, дърво или пък от желязо.

Човекът се зарадвал.

—       Ето този ще взема!— казал той и посегнал към един лъскав,

издължен и тесен кръст, а Ангелът кимнал в знак на съгласие.

Но когато понечил да вдигне красивия кръст, той не помръднал.

—       Избери друг! — подканил го Ангелът.

Мъжът взел неугледен кръст от дърво, който се оказал толкова ръбест и неудобен, че скоро оставил и него.

Ангелът го гледал с кротост.

—       Опитай всичките и вземи онзи, който най-много приляга.

Човекът вдигал кръст след кръст. Най-подир понесъл един с лекота и радостно възкликнал:

—       Този е! Него ще взема!

Ангелът се усмихнал:

—       Та това е твоят кръст — този, от който ти се отказа.Мъжът се пробудил и се замислил. После се обърнал към иконата на Спасителя и прошепнал: "Вече няма да роптая. Днес разбрах, че Ти отмерваш всекиму според силите."

И тъй, мили деца, от разказа запомнете, че Господ не допуска повече изпитания, отколкото можем да понесем. Понякога ние си мислим: "Колко ми е трудно на мен, а на другия му е тъй лесно! Неговият кръст е по-лек от моя!"

Ех, как не познаваме своите ближни и колко често се лъжем в преценките си за тях! Може да ни се струва, че на човек му е лесно, а в същност да не е така. Но дори да сме прави, това означава, че той е с по-малко сили от нас и затова Бог му отрежда по-лекия кръст.

Като знаете това, мили деца, не се сравнявайте с другите и и не изпитвайте завист към тях. Молете Господ да ви подкрепя на вашето собствено място и славете премъдростта на Твореца Вседържител.

-1-

За Възкресяването на ЛАЗАР.

За влизането на ХРИСТОС в Йеруелим

и изгонването на търговците от храма

Едно от чудесата, което прославило много Спасителя преди доброволните Му страдания, било възкресяването на Лазар. Христос отишъл във Витания, където живеел благочестивият Му ученик Лазар и неговите сестри Марта и Мария, на 4-ия ден след Лазаровата смърт. Лазар бил вече погребан и тялото му се било изменило от тлението. Господ наредил да вдигнат камъка от гроба.

Лазар бил вече погребан и тялото му се било изменило от тлението. Господ наредил да вдигнат камъка от гроба. На умрелия Той заповядал: "Лазаре, излез вън!" Мъртвият възкръснал и излязъл обвит в погребални повивки. Много от евреите видели чудото и повярвали, че Иисус Христос е наистина Божий Син.Възкресяването на Лазар Църквата чества на празника, наричан Лазаровден.След Като възкресил Лазар, Христос тръгнал към Йерусалим, за да отпразнува приближаващия празник Пасха.

-2-

Йерусалимските граждани узнали за дивното чудо с Лазар и посрещнали Господа с радост. Те държали в ръцете си палмови клонки и викали: „Осанна на Давидовия Син, благословен е Идещият в име Господне; Осанна във висините!" Хората събличали горните си дрехи и ги постилали по пътя на Христа. Дори децата с радост славели Твореца. Иисус Христос седял върху младо осле, покрито с дрехите на учениците Му. Такъв бил тържественият, царски вход на Господа в Йерусалим. Него Църквата възпоменава на празника Връбница, наричан още Цветница, а на църковен език - неделя Вайя.

Като влязъл в град Йерусалим, Христос отишъл първо в храма. Там търговци предлагали стоки. Спасителят пламнал от свещен гняв. Той обърнал масите на продавачите и ги изпъдил навън.

- Писано е: "Домът Ми дом за молитва ще се нарече, а вие го направихте разбойнически вертеп!" - казал с укор Той.

-2-

Апостол Петър изявил готовност да умре заедно със Спасителя. Но Христос предрекъл, че още същата нощ, преди да пропее петел Петър три пъти.чупил го и дал на апостолите, като казал: "Вземете, яжте, това е Моето Тяло." После Той взел чаша с вино, благословил и я подал с думите: "Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива." Господ наредил повярвалите в Него да пристъпват към тайнството Свето Причащение за вечно благодатно съединяване с Него и за възпоменаване на Неговите спасителни за човешкия род страдания, смърт и възкресение.

Разбрахте ли, дечица, какво направил Христос на Тайната вечеря? Той умил нозете на учениците Си.

Колко голямо било Неговото смирение!

И нас Господ ни учи, че ако искаме един ден да влезем в Небесното царство, в живота си трябва да се смиряваме.

Смирението е първата, най-важна добродетел. То е противоположно на най-тежкия грях-гордостта.Баща на

гордостта е дяволът.  Свети Антоний Велики видял веднъж с Божията помощ онова, което е невидимо за човешките очи. Пред него се разкрила цялата земя, осеяна с дяволски мрежи.

ще се отрече от своя Учител и Бог.

На всяка крачка дебнела клопка. Ужасен, светецът викнал: "Господи, как могат да се избегнат примките на врага и кой може да се спаси?" "Смиреният", прозвучал отговор от Небето.

Сега ще ви разкажа за един християнин, който бил наистина смирен:

Живеел в манастир монах на име Ефросин. Той бил неграмотен, но много смирен и приготвял храна за монасите. Като се занимавал с това, Ефросин рядко отивал на черква. Той стоял пред огъня на печката и тъжно разсъждавал: "Горко на тебе, грешна душо! Ти не направи нищо угодно на Бога. Не се научи даже да четеш книги, които разказват за Него. Сега твоето място е тук — пред огъня на печката. Труди се, душо, за да не ти отреди Господ и след смъртта място във вечния огън на ада!"

Игуменът на манастира водел свят живот. Господ му открил, че най-праведно измежду всички в манастира живее неукият Ефросин.

На другия ден, в края на Божествената служба, игуменът казал поучение на монасите. В него той посочил, че пред Господ стоят по-високо онези, които макар неграмотни, смирено Му служат с вяра, отколкото високообразованите хора, които не са придобили смирение. За пример той дал Ефросин.

Случило се обаче, че точно тогава в храма бил и Ефросин, Като чул хвалебствия за себе си, той пламнал от срам и незабелязано излязъл.

После, за да избегне изкушението на врага, отишъл в друг манастир.

Подобно на смирения монах трябва да постъпвате и вие, деца. Вършете всичко заради Бога, а не за човешкото одобрение. Ако пък ви постигне слава, спомнете си за цар Соломон, който бил най-мъдър, но в славата съгрешил. По-мъдро от най-мъдрия цар постъпил неукият Ефросин. За да запази душата си чиста, той не допуснал врагът да го изкуши.

                                                              -2-

                                          ЗА СЪДА НАД ХРИСТОС

ъсно вечерта, в четвъртък, Спасителят напуснал град Йерусалим и заедно с апостолите отишъл в Гетсиманската градина. Това била маслинова горичка близо до града, 6вподножието .на Елеонската планина. Там Христос често се молел. В Гетсиманската градина Изкупителят коленичил и се обърнал молитвено към Своя Небесен Отец: "Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тая тежка участ, но да бъде не Моята воля, а Твоята!" От усилената молитва кървави капки пот се стичали по лицето на Спасителя. Той знаел, че е дошъл часът на Неговите страдания заради греховете на хората и доброволно отивал да се пожертва за спасението им. После вградината нахлули въоръжени юдеи, предвождани от Юда Искариот. Предателят знаел къде Учителят му се усамотява за молитва. Приближил се до Спасителя и Го целунал с думите: "Радвай се,Учителю!" Юдината целувка била уречен знак за враждебно настроените юдеи. Те заловили Божествения Изкупител и Го отвели при първосвещеника на съд.Изплашени от това, Христовите ученици побягнали.На съда се явили лъжливи свидетели, които говорели неверни неща. Въпреки лъжите, съдниците не установили нищо лошо, за което да осъдят Въплътения Бог. Накрая първосвещеникът го запитал: "Ти Божий Син ли си?" Иисус му отговорил: "Ти казваш!" и прибавил, че предстои да седне отдясно на Божията сила. Първосвещеникът изкрещял: "Той богохулства!" и раз-

късал одеждата, която носел в знак на дадената му от Бога власт. Юдеите изисквали Христовата смърт. Според тогавашните закони смъртната присъда трябвало да бъде потвърдена от римския управител на Юдея. Той се наричал Пилат. Отвели Спасителя при Пилат. Римлянинът извършил съд, но не намерил вина у Христа. Юдеите викали в изстъпление „Разпни Го!"

Пилат показал пред народа измъчения и окървавен Спасител. Юдеите безжалостно крещели: "Разпни Го! Разпни Го!" Малодушният управител измил пред всички ръцете си с вода и заявил: "Невинен съм за кръвта на тоя Праведник;." Юдеите викнали: "Нека вината за Него да бъде върху нас и потомството ни!"

              -2-

ЗА СТРАДАНИЯТА И СМЪРТТА НА СПАСИТЕЛЯ

След като Пилат произнесъл присъдата си, повели Господа към хълма Голгота. По стар жесток обичай осъденият тряб-бало сам да отнесе до мястото на наказанието кръста, на който щял да бъде разпънат. Спасителят бил измъчен и изтощен. От времето на Тайната вечеря Той не бил вкусвал нито залък. Под тежестта на Кръста, по стръмния път към Голгота, Христос паднал. Тогава се задал чуждоземецът Симон. Него Пилатовите войници накарали да отнесе Кръста до лобното място. Разпънали Господа между двама злодеи. Било 3-ия час по еврейското времеизмерване.

При вида на страдащия Спасител единият разбойник от сърце се разкаял за лошия си живот. Той се помолил: "Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството Си!" Заради неговото искрено покаяние Христос му обещал: "Днес ще бъдеш с Мене в рая!"

Мъките на Спасителя били нечовешки. От тежестта на тялото раните на прикованите крайници се разширявали и кръвта

изтичала от тях на струи. Цялата плът тръпнела, изранена от римските бичове и камшици. Прижуряло южното слънце. Въздухът трудно достигал гърдите. Мъчела жажда.И при най-малко помръдване на главата бодлите от трънения венец пронизвали все по-дълбоко и причинявали нови страдания.

Юдеите наблюдавали Христовите мъки, присмивали се и охулвали невинния Страдалец. А Той, надмогвайки страданията, се молел за хулителите Си и с въздигнат към небето поглед казвал: "Отче, прости им, понеже не знаят какво правят!"

От 6-ия час до 9-ия час по еврейското времеизмерване слънцето помръкнало. Настъпил мрак по цялата земя.Накрая Христос извикал: "Свърши се!" и предал духа Си на Своя Небесен Отец. В този миг завесата на Йерусалимския храм се раздрала на две. Станало земетресение и много скали се разпукали. Цялата природа потреперила при смъртта на Божествения Изкупител.Всяка година Църквата възпоменава спасителните Христови страдания през време на Страстната седмица. Дните на тази седмица се наричат Велики понеделник, Велики Вторник, Велика сряда, Велики четвъртък, Велики петък и Велика събота.Християните възпоменават изкупителната смърт на Спасителя в деня Велики петък и винаги в петъчните дни.

                                            -2-

Със свито от скръб сърце стояла там и гледала страдащата Божия Майка заедно с няколко жени, които следвали Господа през земния Му живот. Когато се свечерило и вече застъпвала съботата, сломени от мъка, те си тръгнали от гроба.Мразещите Господа юдеи били чули, че Спасителят предсказвал Възкресението Си. Но те не вярвали в Господните думи, а съдели за другите според собственото си лукавство. Те мислели, че светите апостоли могат да откраднат тялото на Учителя си и после да обявят, че Той е възкръснал. Затова отишли при Пилат и го помолили да постави стража при Христовия гроб.

Римските войници запечатали входа на гроба и останали да го пазят.

                                              -2-

Същият ден Христос се явил и на учениците Си. Тогава един от 11-те апостоли - Тома, не бил с тях. Те му казали: "Видяхме Господа." Тома се усъмнил: "Ако не видя белезите от гвоздеите на ръцете Му и не сложа пръста си в раните Му, няма да повярвам."След осем дни 11-те Христови ученици били в един дом. Понеже се бояли от юдеите, които разпнали Спасителя и преследвали последователите Му, те заключили вратите.Неочаквано Самият Господ се явил сред тях. Той казал на Тома: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми и не бъди невярващ, а вярващ!" Тома зарадван възкликнал: "Господ мой и Бог мой!" Иисус го поучил: "Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са които не са видели и са повярвали!"Църквата празнува Възкресение-на Спасителя на своя най-голям празник - Великден. Християните наричат този ден също Възкресение Христово или Пасха Христова. Те възпоменават Възкресението на Божествения Изкупител и всеки неделен ден, защото то е най-великото събитие в човешката история. Чрез него Господ победил смъртта и дарил на хората надежда за възкресение и за вечен живот.

Мили деца,

Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи

чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим.

И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. Ето какво точно е то: В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него — величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.

Най-ранните сведения за Благодатния огън са от 2-ия век след Христа (сл. Хр.). Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб.Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво6. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане — 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли.Изведнъж: във въздуха се появяват светлини, подобни но мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият йерусалимски патриарх: "Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут." През 17-ти век, при управлението на султан Мурад Справедливи, арменците подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим, и ги склонили да не допуснат при Гроба православния патриарх. Там влязъл арменски владика, а православ¬ните останали пред храма. Всички дълго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал. Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли право¬славните, се пропукала. През цепнатината излязъл огън.

Така благодатният,  огън отново бил даден най-напред на православните християни.

    -2-

МИЛИ ДЕЦА,

Днес научихте за основаването на Христовата Църква. Сега ще узнаете притча за спасението в Христовата Църква:

Живял един човек, който искал да се спаси, но това дело му изглеждало трудно и той често унивал. Веднъж, когато бил съкрушен, му се присънил такъв сън:

Човекът стоял пред широка река — черна и смрадна. В нея имало множество хора. Някои от тях излизали от водата, а други с наслада се гмуркали вътре. По повърхността плували лодки. Управлявали ги младежи със светли лица и сияйни одежди. Те помагали на устремените към брега да напуснат реката. Край реката се разстилала тучна ливада. Сред нея се издигала величествена бяла сграда. Хората влизали в сградата и излизали измити, с нови и чисти премени. После поемали по един път. В началото той бил равен, но скоро се устремявал към върха на стръмна планина. Пътят бил труден: ту се изпречвали канари, ту го пресичали урви. Встрани често се виждали сгради, подобни но бялата къща от равнината. В тях хорото си почивали, подкрепяли се и с нови сили тръгвали нагоре. По пътя различни зверове и години нападали пътниците. Връхлитали жилещи насекоми, в краката пълзели змии и хищници тракали зъби. Хората се борели с тях.

Някои се отказвали от борбата и поемали по обратния път, надолу. Никой не им пречел и те бързо достигали до реката. Потапяли се в нея, а тя ги понасяла надолу и се изливала в бездна. Тези пък, които продължавали нагоре по пътя, получавали чудна утеха. Те стигали плато с красиви цветя. Краят на пътя се губел в сияние. Пътниците влизали в него и повече не се виждали.

—       Какво означава това?— учудил се човекът.

Благ и добър глас му отвърнал:

—       Това е притчата за спасението. Нали знаеш, че в притчите чрез измислени образи Господ открива на хората важни неща?

—       А как да разбера тази притча?— попитал човекът.

—       Ето така — каза гласът. — След като Адам и Ева сториха грях, човешкото естество стана склонно към злото. Затова най-напред ти видя черната, смрадна река на греха. Устремените към брега искат да се спасят. Светозарните младежи са Божиите Ангели. Бялата сграда е храм на Христовата Църква. В нея хората се кръщават и се освобождават от всичките грехове, които са сторили дотогава.  Обновени и чисти, християните поемат по спасителния път.  Той не е лесен. Канарите и урвите са житейските трудности. Сградите по пътя са църковните храмове. В тях се извършват тайнствата на Църквата, а те подкрепят хората с Божествена сила. Връхлитащите зверове и години са дяволските слуги —бесовете. С тях трябва да се води постоянна борба. Които се отказват от борбата,  се връщат към греха и той ги отвежда до адската бездна. Които пък се сражават, достигат до мирен и радостен край. Него ти не видя, понеже там земният път свършва и започва небесният.Такава е притчата за спасението, а ти не унивай! Сражавай се смело с греховните страсти, черпи сили от Църквата и върви все напред! Там е щастливият край.

И вие, дечица, тръгнете по пътя. Макар че е труден, той води до Бога, а в Него е пълната радост на вечен прекрасен живот.

ИЛЮСТРАЦИИТЕ СА ОТ КНИГАТА"МАЛКИЯТ ИКОНОПИСЕЦ"-ИЗДАНИЕ НА СДРУЖЕНИЕ "ГЪЛЪБ",БРАТСТВОТО НА МЪЖКА ОБЩЕЖИТЕЛНА СВЕТА ОБИТЕЛ"СВ.ИОАН РИЛСКИ"с.Скрино-Руен.

ТЕСТЪТ Е ПРЕПЕЧАТАН ОТ КНИГАТА "СВЕЩЕНА ИСТОРИЯ НА НОВИЯ ЗАВЕТ"-ИЗДАНИЕ НА ФОНДАЦИЯ "СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ"

Копирането на материали от "Православно християнче" в други Интернет сайтове е разрешено единствено при коректно посочване на първоизточника посредством добре видима хипервръзка.

http://pravoslavno-hristianche.hit.bg

НАЧАЛО

МАЛКИЯТ ИКОНОПИСЕЦ