ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕЦАТА-ПОУЧЕНИЯ ОТ СВ.ЙОАН ЗЛАТОУСТ
1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели - е дело на разум и воля.
2. Под - дълг за възпитаване на своите деца - аз разбирам не само това, че да не ги допуснеш да умрат от глад, с което, струва ми се, хората и ограничават своите задължения по отношение на децата. За това не са необходими нито книги, нито постановления: за това твърде
ясно говори природата. Аз говоря за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта и благочестието -свещен дълг, който не трябва да се престъпва и, които не са го осъществили са виновни в някакъв вид детеубийство.
3. Тази обязаност е обща както за бащите, така и за майките. Има бащи, които нищо не жалят, за да намерят на своите деца учители в удоволствията и поощряват техните прищевки, като на богати наследници; а да бъдат децата им християни, да се упражняват в благочестие -това не ги интересува. Престъпно заслепление! - Именно на това грубо невнимание трябва да се преписват всички безпорядъци, от които стене обществото. Да предположим, че вие сте придобили за тях голямо имущество, но ако те не съумеят благоразумно да се разпореждат с него, то ще се запази у тях не за дълго. Имуществото ще бъде разпиляно; то ще погине заедно със своите притежатели, то ще бъде за тях най-печалното наследие.
4. Вашите деца винаги ще бъдат достатъчно богати,ако получат от вас добро възпитание, което да е способно да оправи техните нрави и добре да устрои тяхното поведение. И така, старайте се не за това, щото да ги направите богати, но за това, щото да ги направите благочестиви, владеещи своите страсти, богати в добродетелите. Приучете ги да не измислят мними нужди и благата на този свят да ценят толкова, колкото те струват. Внимателно наблюдавайте за техните постъпки, за техните съобщници, за техните връзки - и не очаквайте от Бога никаква милост, ако не изпълнявате този дълг.
5. Ако Апостолът ни заповядва да се грижим повече за другите, отколкото за себе си и, ако ние биваме виновни, когато нехаем за тяхната полза, то не ще ли бъдем много повече виновни в този случай, когато това се отнася до тези, които са ни така близки? Не Аз ли, ще каже Господ, дадох място за тези деца във вашето семейство? Не Аз ли ги поверих на вашата грижа, като ви поставих за техни владетели, попечители, съдии? Аз ви дадох пълна власт над тях; Аз възложих на вас цялата грижа по тяхното възпитание. Вие ще ми кажете, че те не са искали да се покорят под това иго, че те са го отхвърлили. Но тъкмо това е трябвало да предотвратите в самото начало; вие сте били длъжни да овладеете първите техни впечатления, да сложите юзда, когато те още не са имали сила да я разкъсат; да покорите тази млада душа под игото на дълга, да я приучите към него, да я обучите по него, да привържите раната, когато тя току-що се е породила; да изтръгните тръните, когато те едва са започнали да се появяват около това нежно растение, а не да чакате, докато те пуснат дълбоки корени, докато страстите, засилвайки се с постепенното развитие, станат необуздани и неукротими.
6. Премъдрият казва: "Имаш ли синове, учи ги и от детинство навеждай шията им" /Сир.7,25/. Но Господ ни внушава това повеление не само чрез устата на Своя Пророк, но още пази нашата страна, обезпечавайки изпълнението на тази заповед със страшно наказание, с което заплашва децата, непокорни на властта на своите родители; "Който хули баща си или майка си да бъде умъртвен" /Лев.20,9/. Той наказва със смърт тези, които стават виновни против вас, а вие хладнокръвно гледате на онези вини, които те вършат против най-върховната власт. Те въстават против Самия Бог.като престъпват Неговите заповеди, а вие гледате на това без всякакво негодувание, без най-малък укор към децата. Какво губи Той от тяхното оскърбление? Нищо. Но вие, не трябва ли вие да се уплашите за самите себе си? Защото, който оставя Господа, той вече не ще почне да уважава нито своя баща, нито самия себе си.
7. Деца, покорни и верни на Бога в покоряването на Неговия закон, биха намерили обилен източник на щастие, даже и на временното щастие. Бедният откъм християнски нрави заставя да бъде той уважаван и обичан,докато всички вас, обкръжаващите го, при зло и развратено сърце, и цялото ваше богатство не ще ви спаси от негодувание и отвращение.
8. Юноша, на когото вие дадете добро възпитание,не само, че ще придобие всеобщо уважение към себе си, но колко по-мил ще стане за самите вас! Вашата привързаност към него не ще бъде просто едно природно влечение; тя ще бъде плод на неговите добродетели.За това, по време на вашата старост, вие на свой ред ще получите от него всички услуги на синовната любов; той ще бъде ваша опора. Защото, както онези, които не почитат Господа, презират и своите родители; така, напротив, ония, които почитат Бога, Бащата на всички човеци,
винаги всячески ще уважават и тези, от които те са получили живот.
9. Да предположим, че вие изпълните заповедите на закона във всички други отношения, но бидейки неверни на тази едничка заповед, вие ще бъдете строго наказани. Изслушайте доказателство за това, взето от историята на един древен народ. Вие веднага ще видите на
какво страшно наказание се подхвърлят бащите, които са небрежни за възпитанието на своите деца. У юдеите имало един свещенник, уважаван заради кротостта на неговия нрав; той се казвал Илий. Този свещенник имал двама сина, които се предавали на всички пороци. Бащата не се грижел за това и едва обръщал, внимание на това; или ако техният разврат, стигайки до висша степен, го заставял да им направи забележка, той вършел това без необходимата ревност и власт. Той би следвало строго да ги накаже, да ги прогони от очите си, да приложи строги мерки, за да прекрати техния безпорядък.Нищо от това не станало: той се ограничил с това, да им говори във вид на увещание: "Не, деца мои, недейте върши това, понеже не са добри слуховете, които чувам за вас" /Щар.2,24/. Така ли е трябвало да говори? Те оскърбявали Бога и той ги наричал свои чада? Те забравяли Оня, на Комуто са задължени за своето съществуване, а той още ги признавал за. свое семейство? Напразно и безполезно той им правел увещания. Не - тук се изисквало не увещание, но силен урок, строги изтезания, лечение също толкова силно, колкото е и злото. Той е бил длъжен да действува застрашително и да изтръгне това младо сърце от неговото вцепенение.
Увещания! Децата на Илий не са имали недостатък в себе си. Безполезни слова! Престъпна кротост, на която те станали жертва! Започва война, нещастниците стават плячка за неприятеля; бащата, като узнал за тяхното злополучие, пада на земята и, като си разбива главата, умира.
10. Сега аз ви казах, че бащите, които не се грижат да дадат християнско възпитание на своите деца, са чедоубийци, убийци на собствените си деца. Не е ли вярно! Кого следва да обвинява Илий за смъртта на своите деца? Самия себе си. Наистина, мечът на врага ги е умъртвил, но безгрижието на лъже-бащата е насочило неговия удар; изоставени от небесна помощ, те са се явили голи против стрелите на филистимците. Бащата погубил и себе си и тях.
Между впрочем ние ежедневно виждаме пред себе си това същото, Колко родители има, които не желаят да поемат върху себе си труда за изправянето на своите деца, непокорни и развратени! Те сякаш се боят да не огорчат децата, ако със строги думи обуздават порочните наклонности, на които те се предават. Но какво ще излезе! Безпорядъците се увеличават; ненаказването довежда до държавни престъпления; завежда се съд; нещастниците умират на мястото на екзекуцията. Като не ги оправяте, ставате техни съобщници. Вие сте се отказали от своите лични права над тях и сте ги подхвърлили на строгостта на общественото наказание; и ето човешкото правосъдие е приложило над тях своите строги права. Вие се страхувате да не ги унизявате с леко наказание във ваше присъствие; но какво ужасно безчестие ще падне върху вас, когато вашият син повече не ще стане и баща, навсякъде преследван с поглед от обвинителите, не ще посмее вече никъде да се покаже.
11. И така, аз ви умолявам, погрижете се за доброто възпитание на вашите деца. Преди всичко помислете за спасението на техните души, Бог ви е поставил за глава и учител на цялото ваше семейство; ваш дълг е да наблюдавате и непрестанно да следите за поведението на
своята жена и на своите деца. Послушайте св.ап. Павел.Ако вашите жени, казва той, искат да се научат на нещо,нека питат за това своите мъже. Възпитавайте своите деца в Господните учения и наставления /ср, 1 Кор. 14,35; Еф. 6, 4/. Подражавайте на Йов, който постоянно внимавал за своите деца и принасял умилостивителна жертва за тайните простъпки, каквито са могли да извършат /Йов 1,5/. Подражавайте на Авраам, който по-малко се е грижел за придобиване на богатства, отколкото за опазване на закона Божий от всички свои домашни и за когото Господ свидетелствува: "защото Аз го избрах, за да заповядва на синовете си и на своя дом след себе си, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд /Бит 18,19/. Давид, приближавайки се към смъртга, иска да остави на Соломон най-трайното наследство; той го повиква при себе си, за да му повтори
следните мъдри наставления: "ако твоите синове пазят своите пътища, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол" /ЗЦар.2,4/. Ето образци, на които ,ние трябва да подражаваме и през време на живота и
при последното си издихание!
12. Ако биха се старали добрите отци да дадат на своите деца добро възпитание, то не биха били необходими нито закони, нито съдии, нито съдилища, нито наказания. Палачи има, защото няма нравственост.
13. Ние не щадим нито трудове, нито издръжки, за да изучим децата на светски науки, за да ги научим добре да служат на земните власти. За нас е безразлично самото знаене на св. вяра, самото служене на небесния Цар. Ние им позволяваме да посещават зрелища; а да не избягват те Църквата, да не стоят не благоговейно в нея -за това малко се грижим. Ние ги заставяме да дават от¬чет за това, което са изучили в светските училища; защо пък да не изискваме от тях отчет за това, което те са чули в дома Господен?
14. Като прави увещание на децата, кое как трябва да бъде, Апостолът се обръща и към бащите, казвайки: "и вие, бащите, не дразнете децата, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне" /Еф.6,4/,Искаш ли твоят син да бъде послушен? От детство го възпитавай в наставления и учения Господни. Не мисли,че слушането на Божествените Писания е излишна работа за него. Там той преди всичко ще чуе: "почитай баща си и майка си" - думи, отправени за твоя полза. Не казвай: - това слушане на Писанията е дело за монасите;нима ще го правя монах? - Не му трябва да бъде монах.
Направи го християнин. Понеже и за миряните е твърде необходимо да внимават в учението, съдържащо се в св.Писание, а особено за децата, тъй като в тази възраст те още много неща не знаят. Но без да знаят Божествените истини, те знаят по нещо от езическите съчинения, изу¬
чавайки от тях живота на дивните, по тяхно понятие,герои, които са служили на страстите и са се бояли от смъртта. Какви примери - Ахилес, безутешен и умиращ за наложница, или друг, предаващ се на пиянство и проч.и проч.! - И така твоят син се нуждае от това спасително ръководство - от Господните поучения и наставления.
15. Не е ли безразсъдно да учим децата на изкуства,да ги пращаме в училище, нищо да не жалим за това тяхно образование - а за тяхното възпитание в Господните поучения и наставления да не се грижим? Тъкмо за това самите ние и ще пожънем плодовете от такова възпитаване на своите деца, виждайки ги дръзки, невъздържани, непослушни, развратни! Ами пък не ще постъпваме по този начин и ще послушаме увещанията на блажения Павел; ще започнем да възпитаваме своите деца в Господните поучения и наставления, ще им дадем пример за благочестие, ще ги заставим от ранна възраст да се упражняват в четене на св. Писание. Ах! Аз постоянно говоря за това; само че ми се струва, дали не напразно аз пилея своите думи? Но, при всичко това, аз не ще престана да говоря за него; то е мой дълг.
16. Защо, кажете ми, не подражавате на древните? Особено вие, жените, би трябвало да съревнувате на дивните древни жени. Родило ти се е детенце - подражавай на Анна, майката на Самуил, Послушай, как е постъпила тя: тя не се забавила да представи своето дете в храма Божий. Кой от вас не би пожелал да има син веднъж завинаги, като Самуила, отколкото хиляда пъти да бъде цар на цялата вселена?! Ще кажете: как е възможно това? А защо да е невъзможно? Ти само пожелай това и го повери на Оня, Който може да го направи такъв. Но кой, ще попитате, може да направи това? Бог. Затова тя (Анна) Му поверила своя син. Самият Илий не е бил много способен да го развие и образова; пък и как би могъл да направи това, когато не е бил в състояние да се справи със своите собствени деца? Но вярата на жената и нейното усърдие постигнали всичко, Като родила своя първенец, единствен и без да знае още ще има ли тя други деца, тя не е казала: "ще почакам, ето ще порасне детето; нека се наслади на живота; ще му позволя да прекара детските години край мене". Без ни най-малко да помисли за това, тя обмисля само как по-скоро да го посвети на Бога. Да се засрамим ние, мъжете, от такова любомъдрие на жената; тя представила своя син в Божия храм и там го оставила. Това прославило и нейния съпружески съюз, защото, като принесла първия плод на този съюз в дар Богу, с това тя е показала, че в този съюз тя е търсила не чувственните наслаждения, а Богоугаждане; тъкмо затова и нейната утроба станала многоплодна и тя, неплодната преди, след това имала други деца; подир което, без съмнение тя е видяла, с каква слава и с каква почит се ползува нейният син сред хората.
17. Всичко у нас трябва да бъде второстепенно в сравнение с грижата за децата и с възпитаването им в Господните поучения и наставления. Който преди всичко се е научил да бъде любомъдър, той чрез това ще придобие богатство, превъзхождащо всяко едно богатство и най-велика слава. Не е толкова полезно да се образова сина,' като му се преподават науки и външни знания, посредством които той ще започне да печели пари.Ако искаш да го направиш богат, постъпвай по този начин. Богат е не оня, който се грижи за голямата печалба на имението си и владее над многото, а оня, който от нищо няма нужда. Това внушавай на твоя син, на това го учи; в това е най-великото богатство. Не се грижи за това, че да го направиш известен по външна ученост и да му доставиш слава; но постарай се да го научиш да
презира славата на настоящия живот; от това той ще бъде по-славен и по-знаменит. Това може да направи и богатия и бедния. На това се научават не от светските учители, и не при способа на науките, а от Божественните Писания. Не се грижи, щото твоят син тук да поживее дълго, но се грижи там да се удостои на живот безпределен и и нескончаем; давай му великото, а не малкото* Внимавай в думите на Апостол Павел: възпитавайте ги в Господните поучения и наставления. Не се старай да го направиш ритор, а го научи на любомъдрие. Ако
той не бъде ритор, от това не ще произлезе още никаква вреда; а при недостиг от любомъдрие и най-голямото риторство не ще принесе никаква полза. Нужно е добро поведение, а не остроумие; нравственост, а ,не сила на речта; дела, а не думи; това доставя царство небесно,това дарува и действителни блага. Не изостряй езика, но очиствай душата. Това говоря не за да се запрети светското образование, но за да не се привързвате изключително към него.
18. Не мисли, че единствено на монасите са необходими наставления в св. Писания; твърде много от тези наставления са потребни и за онези деца, които трябва да навлязат в светския живот. Както при екипировката на кораба е необходимо да има кормчия и пълен брой моряци не за оня, който винаги стои на пристанището, а за оня, който постоянно се занимава с мореплаването, точно същото трябва да се каже и относно монаха и мирския човек. Монахът, намирайки се сякаш на необуреваемо пристанище, прекарва необезпокояван живот и е отстранен от всякакво вълнение, а мирският човек постоянно се вълнува силно и плува сред морето, сражавайки се с множество тревълнения. Дори и той самият (светският човек) да няма нужда от наставление, но то може да му бъде необходимо, за да е в състояние, ако се случи, да запуши устата на другите.
19. Колкото с по-големи почести се ползува някой в настоящия живот, толкова повече е нужно за него такова образование. Служи ли някой в царския дворец -там има много елини философи, надменни люде с временна слава, Там всички са надути и надменни; а които
не са, те се стараят да се направят такива,Помисли, какво пък, ако твоят син, като встъпи тук, влезе, като най-добър лекар с оръдието, което е в състояние да укроти надменностга на всеки, приближава се до всеки и разговаря, лекува болното тяло, привързва пластир от Писанията, щедро раздава любомъдри доказателства.
20. Монахът с кого ще разговаря. Нима със стените на своята килия или с покрива? С пустинята или с дебрите? С планините или с дърветата?! И така, за него не е толкова необходимо подобно учение; без да гледа на това, той се старае да се усъвършенствува в него, не затова, че да наставлява другите, а за самия себе си. А щосе отнася до людете, които живеят в този светски живот, то на тях твърде им е необходимо такова учение;защото на светския човек повече му се представят съблазни за грях, отколкото на монаха. И ако искаш да зна¬
еш, с такова обучение твоят син заедно с това ще бъде и най-приятният човек; всички ще започнат да го уважават, когато ще видят, че той не е избухлив и не се домогва към власт. Като знаете това, възпитавайте децата си в Господните поучения и наставления. А ако някой е беден? Нека си остане беден. Това, че той не ще се намира в двореца, от това той никак няма да бъде по-зле от оня, който служи в двореца; напротив, може да стане за предмет на удивление. Понеже, ако елините, люде струващи не повече от три пенеза - циници, приели също такава философия, струваща не повече от три пенеза (наистина, такава е гръцката философия), или по-точно не самата философия, а само нейното име, като са се облекли в мантия и са отпуснали коси, посрамят мнозина; то не е ли способен за нещо повече истински любо-мъдрият? Ако един лъжлив вид така възвисява само сянката на философията какво да се каже за това, ако ние истински възлюбим светлото любомъдрие? Няма ли всички да започнат да го уважават? Не поверяват ли на такива любомъдри, без всякакво опасение и домовете, и жените, и децата.
20. Кажи ми, кои от растенията са най-добрите? Не тези ли, които сами по себе си съдържат сила и нито от дъжд, нито от град, нито от духането на ветровете, нито от други някакви подобни причини, не търпят вреда, но стоейки открито и нямайки нужда нито от покрив, нито от ограждане, принебрегват сякаш всичко? Такъв е истински любомъдрият, такова е и неговото богатство,.. Той нищо не притежава, а всичко има; и всичко има, а нищо не притежава. Понеже стената не е отвътре, а отвън, и оградата не е от природата, а се издига отвън. Също така кажи ми още, кое тяло бива особено здраво? Онова ли, което е здраво, което лесно понася глад, не изисква пресищане, нищо не претърпява от студа, както и от горещината, или онова, което е неспособно да понесе всичко туй и освен това за своето здраве се нуждае от готвачи, тъкачи, ловджии и лекари? Действително, само истински любомъдрият, който не се нуждае от нищо подобно, е истински богаташ. Тъкмо за това и блаженният Павел е казал: възпитавайте децата в Господните поучения и наставления. И така, не във външните блага търсете закрила за своите деца, но ги възпитавайте спо-ред наставлението на Апостола; в това се заключава богатството, в това се състои славата.
22. Богатството твърде много вреди, когато ни прави негодни за понасяне превратностите на живота. И така,ще възпитаваме децата си така, че те да могат да понасят всичко и да знаят, как трябва да постъпват при нещастията; да ги възпитаваме в Господните поучения и
наставления, тогава и на нас ще се въздаде голяма награда. Наистина, ако хората, занимаващи се с изобразяването на царете, изписващи техните портрети, се ползуват с големи почести, то ние, които украсяваме образа на Небесния Цар (понеже човекът е образ Божий), не ще ли се наслаждаваме с много по-големи блага, за това,че възстановяваме Божието подобие? Именно с това може да се сравни добродетелта на душата, когато научим децата да бъдат добри, нераздразнителни, непаметозлобни, готови на благодеяния, човеколюбиви (всичко, което е свойствено на Бога) и, когато ги наставим да не се пристрастяват към земните блага. И така, да обучим и да направим порядъчни и себе си и тях - ето нашето задължение! Иначе, как ще дръзнем да застанем пред престола Господен? Ако оня, чийто деца са необуздани, не е достоен за епископ, то толкова повече той е недостоен за царството небесно. Нима, ако нашите деца бъдат безпорядъчни, то ние ще подлежим на отговорност за тях?Да - ако това стане поради това, че ние не сме употребили от своя страна строги мерки, каквито е следвало да употребим.
23. Нехайството за децата е най-великият от всички грехове и в него е последната степен на безчестието. И че аз заключавам така не без основание, -ще докажа това от самия опит, за да знаете вие, че макар и у нас,всичко, отнасящо се до самите нас, да би било устроено прекрасно, обаче ние ще бъдем подхвърляни на крайно наказание, ако нехаем за спасението на децата. Вие знаете повестта за първосвещенника Илий, съдържащо се в Божественното Писание. Ако свещенника, престарелия,знаменития, двадесет години безпорочно началствуващ над еврейския народ, живеещ във времена, не изискващи голяма строгост (в живота), нищо не е могло да го оправдае - напротив той умира ужасно и бедственно за това, че не се е грижил за децата си с пълно старание и виновността за това малопопечителство, като силна и голяма вина, е превишила всички тези преимущества и е покрила всички добри дела на Илий - то какво осъждане ще ни постигне нас, които живеем във времена, изискващи твърде голямо любомъдрие, а нямаме и неговите добродетели, и не само, че ние самите не наставляваме децата, но и против тези, които желаят да вършат това измисляме козни и се въоръжаваме, и постъпваме със своите чада по-жестоко от всяко варварство? Понеже жестокостта на варваарите довежда само до робство, до опустошение и до пленяване на отечеството и въобще до телесни бедствия; а вие заробвате самата душа и, като я свързвате, като някакъв пленник, ще я предадете по такъв начин на злите и свирепи демони и на техните страсти. Точно това, а не друго правите вие, когато и сами не внушавате на децата нищо духовно, и на другите не позволявате да вършат това.
24. И никой да не ми казва, че много хора, нехаещи за своите деца повече от Илий, не са претърпели нищо подобно на него; не, многократно са претърпели и много, и още много повече, и именно за самия този грях. Понеже откъде е преждевременната смърт? Откъде са тежките и продължителни болести и у нас, и у нашите деца? Откъде са загубите, откъде са нещастията, откъде са огорченията, откъде е безкрайното множество от злини? Не е ли от това, че ние не се стараем да изправяме своите порочни деца? И за удостоверяване на това, че туй не е догадка,достатъчно би трябвало да бъде бедствието на този старец (Илий}; но аз ще ви кажа още едно слово от нашите мъдреци. Той, разсъждавайки за децата, ето какво казва: "не се радвай на синове нечестиви, ако в тях няма страх Господен. Не се надявай на техния живот... и по-добре да умреш бездетен, отколкото да имаш деца нечестиви" /Сир. 16,1-4/. Защото ще зарида-еш с преждевременен плач и без да очакваш ще узнаеш за тяхната гибел, И така, много хора, както казах, доста са претърпели от това; ако пък някои са избегнали нака¬занията, то не ще ги избегнат завинаги; ако са ги избег¬нали тук, то е за погибел на главата им, защото ще поне¬сат най-жестоко наказание след заминаването им оттук.
25. Не ще постъпваме безразсъдно, поради това, че Бог не изпраща сега пророк и не предвъзвещава наказания, както е било с Илий: сега не е времето на пророците, но впрочем Той и сега ги изпраща. А откъде пък ни е известно всичко това? Казано е: "Имат Мойсей и пророците" /Лук. 16,29/. Казано е на тези (при които са живяли Мойсей и пророците), казано е също така и на нас и Бог говори не само на Илий, но чрез него и неговите страдания, на всички, които съгрешават подобно на него. Бог е нелицеприятен и, ако Той така е изтребил със целия му дом по-малко виновния, то не ще остави без
наказание извършилите много по-тежки престъпления.
26. Сам Бог има велика грижа за възпитанието на децата. За това Той е вложил в природата такова влечение на родителите към децата, за да постави сякаш родителите в неизбежна необходимост да се грижат за децата. А впоследствие, беседвайки с нас, е поставил и
закони относно грижата за тях и, учредявайки празници е заповядал да се обяснява на децата за тяхното установяване, Така, като е говорел за Пасхата, Той е прибавил и наставлението: "В опя ден възвеста и на сина си, като му кажеш: туй е заради онова, което Господ Бог ми направи, когато излязох от Египет" /Изх.13,8/. Това същото върши Той и в Закона. Понеже, като говори за първородните, пак добавя: " И кога отпосле те попита син ти и рече: що е това? ти му кажи: със силна ръка ни изведе Господ от Египет, от дома на робството; защото, когато фараонът се противеше да ни пусне, Госдпод умъртви всички първородни в Египетската земя, от човешкото първородно до първородното от добитъка - затова аз принасям жертва Господу всичко мъжко, отварящо утроба" /Изх.13,14-15/. С всичко това Той повелява да направляваме децата към Богопознание. Пък и на самите деца Той доста много заповядва по отношение на родителите, награждавайки послушните деца, а наказвай¬ки непризнателните и правейки ги по такъв начин още по-драгоценни за родителите. В действителност, когато някой ни направи господари над някого, то чрез тази чест ни налага най-силното задължение да се грижим за него, така че самото това, без всичко друго, е в състоя¬ние да ни убеди, че цялата съдба на този човек е в наши ръце и ние скоро не ще се решим да причиним вреда на този, който ни е поверен по този начин. Когато пък той след това, още се гневи и негодува повече, отколкото самите оскърбявани и се проявява, като строг наказвач, то с това още повече ни подбужда към изпълняване на дълга. Така е направил и Бог. Към тези двете, той е добавил още и трето, естественото задължение, а ако искаш, то е и първото. А именно - родителите, като са получили повелението да възпитават децата, за да не пренебрегват Неговите заповеди, Бог ги е свързал с естествена необходимост. А за да не се разкъса съвсем тази свръзка, когато бива оскърбявана от страна на децата, Той я е обградил с наказание и от Себе си, и от страна на самите родители, и по такъв начин и децата е подчинил на родителите, и в родителите е възбудил любов към децата. Впрочем не само с този, но още и с друг, четвърти способ Бог здраво и тясно ни е свързал с тях. Той не само наказва злите деца спрямо родителите, а добрите награждава, по това същото върши и с родителите, като жестоко наказва тези, които нехаят за децата, а грижовните удостоява с почести и похвали. Така и този старец Илий, във всяко друго отношение достоен за похвала, Той го е наказал само заради безгрижието му към децата: а патриарха Авраама е възнаградил за неговата грижливост не по-малко, отколкото за другите му добродетели. Понеже, говорейки за онези много и велики дарове, които е обещал да му даде, Бог представя, като причина за такова обещание именно тази добродетел: "защото Аз го избрах, за да заповядва (Авраам) на синовете си и на своя дом по своему, да ходят по пътя Господен и да вършат правда и съд" /Бит. 18,19/.
27. Сега това е казано от мен, за да разберете, че Бог не ще бъде снизходителен към нехайните към тези, за които Сам Той толкова се грижи. Понеже не е възможно същият Бог, Който Сам толкова е направил за спасението на тези деца, и да остави без внимание, когато пък родителите са небрежни към тях. Така Той не ще остави това без внимание, напротив, още по-силно ще възнегодува и ще се прогневи, както се оказва и в действителност. За това и блаженният Павел настоятелно убеждава, казвайки: "вие, бащите, не дразнете децата, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне" /Еф.6,4/ . Впрочем, ако ние, духовните наставници, сме задължени усърдно да се грижим за техните души - "те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души" /Евр. 13,17/; толкова повече е длъжен да върши това бащата, който е родил сина, възпитал и постоянно живее с него. Защото както не може да намери той извинение за себе си и оправдание за своите собствени грехове, също така е и за постъпките на децата си. И това също е посочил блаженният Павел. Предписвайки какви трябва да бъдат приемащите началство над другите, той, свръх всички необходими за тях качества, изисква от тях и грижа за децата, така че няма никакво извинение за нас, когато децата ни са развратени /1 Тим.3,4-5/. И напълно справедливо! Ако злото в хората би било от природата, то всеки справедливо би прибегнал към извинение; но тъй като ние биваме развратени и честни по собствена воля, то какво благовидно оправдание може да представи оня, който е допуснал до разврат и нечестие сина си, обичан от него повече от всичко? Това ли, че той не иска да го направи честен? Но нито един баща не ще каже това; самата природа непрекъснато и настоятелно го подбужда към другото. Или това, че той не е могъл да го възпита? Но и туй не може да се каже; понеже всичко - и това, че той е взел сина под своите грижи още в най-нежна възраст, и това, че първом и единствено нему е връчена властта над него и това, че той постоянно го е имал при себе си - всичко това прави за него обучението на сина твърде лесно и удобно. Значи развращавай ето на децата произхожда не от нещо друго, а от безумната привързаност на бащите към житейското; като обръщат внимание само на това и не зачитайки нищо по-високо от него, те вече по неволя нерадеят за децата и за техните души. За такива бащи аз ще кажа (и никой да не счита тези думи, породени от гняв), че те са дори по-лоши от детеубийците, които разлъчват тялото от душата, а те И едното, и другото заедно хвърлят в геенския огън. На онази смърт необходимо се подхвърлят и по естествен порядък, а тази би могло да се избегне, ако безгрижието на бащите не би ги довело до нея. А пък онази телесна смърт възкресението може веднага да я прекрати, когато то настъпи, а загубата на душата - вече нищо не ще я възнагради; след нея следва вече не спасение, но необходимост от вечно страдание. Значи, не е несправедливо да назовем такива бащи най-лоши детеубийци. Не е така жестоко да изостриш меч и, като го вземиш в дясната ръка, да го стовариш в самото сърце на детето, отколкото да погубиш и развратиш душата му; защото у нас няма нищо равно на нея.
28. Ако злото би се ограничавало само с това - родителите да не дават никакви полезни съвети на децата, тогава злото не би било така голямо. Но ето вие, родители, подбуждате децата още и към противното. В действителност, когато бащите убеждават децата да се зани¬мават с науки, то в техните разговори с децата не ще чуеш нищо друго, освен такива думи: "еди-кой си човек, казват, долен и от долно състояние, като се усъвършенствува в красноречие, получи твърде висока длъжност, придоби твърде голямо имение, взе богата жена, построи великолепен дом, стана за всички страшен и знаменит". Друг казва: "Еди-кой си изучи латински език, блести в царския дворец и се разпорежда там със всичко". Някой пък посочва на друг и всички сочат само славните на земята, а за прославилите се на небесата никой нито веднъж не ще си спомни; даже ако някои се и реши да напомни за тях, него ще го преследват, като човек, който всичко разстройва. И така, когато вие внушавате на децата това още от млади години, ги учите не на нещо друго, а на първопричината за всички пороци, като вселявате в тях двете най-неистови страсти - т.с. сребролюбие и още по-порочната страст - тщеславие. Всяка от тях и сама може да изврати всичко; а когато те двете заедно се втурнат в нежната душа на юношата, то подо¬бно на слелите се буйни потоци, погубват всичко добро и ще надонесат толкова тръни, толкова пясък, толкова боклук, че правят душата безплодна и неспособна за ни¬що добро. А ти какво си мислиш, че твоят син лесно ще може да избегне дяволските мрежи, бидейки млад, жи¬веейки сред Египет, или по-добре сред дяволското войн¬ство, без да слуша при това полезен съвет от никого и, като вижда, че всички, а повече от всички родителите и възпитателите, го водят към противното? Как пък ще може той да избегне злото? С помощта на твоите увещания ли? Но ти му внушаваш противното и, тъй като не му позволяваш да си спомни за любомъдрието даже и насън, напротив, занимавайки го постоянно с настоящия живот и с неговите изгоди, само още повече съдействуваш за неговото удавяне. Или той ще може да избегне дяволските козни от само себе си? Съвсем не; юношата сам по себе си няма достатъчно сили за извършване на добродетел и, ако се породи нещо добро, то това добро скоро ще погине от пороя на твоите думи, преди още да порасне. Понеже както тялото не може да живее дълго, когато се храни не със здрава, а вредна храна, така и душата, получавайки такива внушения не може и да помисли за нещо добро и велико; не, бивайки разстройвана и разслабвана, като с някаква зараза, тя, накрая, неизбежно се строполясва в геената и в тамошната по гибел.
29. Ами че вие, сякаш преднамерено, стараейки се да погубите децата, заповядвате им да правят само това, което като вършат, е невъзможно да се спасят. Ето, погледнете, преди всичко е казано: "Горко вам, които се смеете сега" /Лук.6,25/, а вие давате на децата множество поводи за смях. "Горко вам, богатите" /Лук.6,24/, а вие само за това се стараете, те да забогатеят. "Горко вам, когато всички човеци заговорят добро за вас" /Лук.6,26/, а вие често изразходвате цялото си имущество заради човешка слава. И пак, който оскърбява брата си, "виновен ще бъде за геената огнена" /Мат.5,22/, а вие считате за слаби и боязливи ония, които мълчаливо понасят обидни думи от другите. Христос повелява да се отвращаваме от бран и разпри, а вие постоянно занимавате децата с тези зли дела. Той е повелил в много случаи да изтръгваме окото си, ако то ни скланя към злото /Мат.5,29/, а именно вие правите техни приятели, особено пък оня, който само да може да дава пари, пък ако ще и да научи детето ти и на краен разврат. Той не е позволил да се напуща жена, освен само за прелюбодейство /Мат.5,32/, а вие, когато може да се получат пари, заповядвате да се пренебрегва и тази заповед. Той абсолютно е забранил клетвата /Мат.5,34/, а вие дори се смеете, когато видите, че това запрещение се спазва. "Който обича душата си, ще я погуби" /Йоан 12,25/, казва Господ, а вие всячески ги въвличате в тази лю¬бов. "Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" /Мат.6,15/, а вие даже упреквате децата, когато те не желаят да отмъщават на обидилите ги и се стараете по-скоро да ги приведете в състояние да вършат това. Христос е казал, че обичащите славата и да постят, и да се молят, и да дават милостиня - всичко това вършат без полза /Мат.6,1/, а вие само за това се и стараете, щото вашите деца да се прославят. И за какво да изброявам всичко? Ако вече и казаните пороци, не само всички заедно, но и всеки сам по себе си е в състояние да приготви хиледи огнени геени, а вие, като сте ги събрали всичките наедно и, като сте възложили на децата това непоносимо тежко бреме от грехове, с него ги препращате в огнената река; то как пък те ще могат да се спасят, носейки толкова храна за огъня?
30. И лошото е не само това, че вие внушавате на децата противното на Христовите заповеди, но още и това, че безчестието прикривате с благозвучни имена, наричайки постоянното пребиваване на конските хиподруми и в театрите - аристократичност, притежаването на богатства - свобода, дързостта - откровенност, разточителството - човеколюбие, несправедливостта - мъжество. След това, сякаш е малко още тази измама, но вие и добродетелта наричате с противните имена: скромността- необразованост, кротостта - плахливост,справедливостта - слабост, смирението - раболепие, незлобието -безсилие. Вие сякаш се боите - да не би децата, като чуят от другите истинското название на тези добродетели и пороци, да не би да избегнат заразата. Понеже на-зоваването на пороците с преките им и истински техни имена не малко способствува за отвръщаването от тях. Аз познавам много и такива, които по този начин бяха вразумени и, като са чули оскърбителни названия за себе си, са станали по-скромни в живота. Но вие сте отне¬ли от децата и този начин за изправление. И, което е още по-лошо, внушавате им злото не само с думи, но и с дела - строите великолепни домове, купувате скъпи ниви, обкръжавате ги и с друг блясък и с всичко това, като с някакъв мръсен облак, помрачавате тяхната душа. Така че с какво мога пък да се убедя, че е възможно за тях да се спасят, когато виждам, че вие ги скланяте към такива дела, за които Христос е отредил неизбежна погибел; когато виждам, че вие за тяхната душа, като за нещо ненужно, небрежите, а за това, което дествително е излишно, се грижите, като за нещо необходимо и най-важно. Вие всичко правите, за да има синът ви слуга, кон, най-хубави дрехи, а за да бъде самият той добър - за. това не искате и да помислите; стигайки до такава степен на загриженост за дърво и камък, душата не удостоявате и с най-малката частица от тази загриженост. Правите всичко само и само в дома ви да би стояла чудна статуя и покривът ви да бъде позлатен, а за да бъде душата скъпоценно изваяна, за да бъде тя златна, за това не искате и да помислите.
31. По-нататък, желаейки да запознаем децата с науки, ние не само отдалечаваме всичко, което възпрепятствува учението, яо им доставяме всичко, което съдействува за това: поставяме им възпитатели и учители, изразходваме пари, освобождаваме ги от всички други занятия и по-често от учителите на олимпийските игри им крещим за бедността от неученето и за богатството от учението - говорим и вършим всичко и сами, и чрез другите, та само и само да достигнат те до завършване на предстоящото им учение; обаче и при всичко това често не успяваме. А скромността на нрава и старанието за честно поведение, по наше мнение, ще дойдат от само себе си и без да обръщаме внимание на толкова многото препятствия за това. Какво може да бъде по-лошо от това неразумие - на най-лесното да обръщаме толкова внимание и грижи, сякаш другояче не би могло да се успее в това, а за много по-трудното мислим, че то, като някоя празна и нищожна вещ, ще дойде при нас, дори и ние да спим? Нали упражняването на душата в благочестив живот е толкова пъти по-трудно и по-тежко от изучаването на науки, колкото е по-трудно да се изпълни нещо на дело от казването на думи.
32. Но за какво, ще кажеш, на нашите деца е нужно благочестие и строго поведение? Ето тъкмо това е погубило всичко, така че туй, което е толкова необходимо и служещо за опора на нашия живот, се счита за излишно и ненужно. Когато види сина си болен телесно, нали никой не ще каже - за какво му е необходимо съвършенно и крепко здраве? Напротив, със всички мерки ще се постарае да приведе тялото в такова благосъстояние, че болестта повече вече да не се връща. А когато у децата е болна душата, казват, че не им е нужно никакво лечение
- и след тези думи се осмеляват да наричат себе си бащи? Също така, ще кажеш - ако започнем всички ние да мъдруваме; а житейското - всичко ли да погине? Не, почитаеми, нелюбомъдрието, не благочестието, а отклоняването от него е погубило и разстроило всичко, Защото кои, кажи ми, разстройват сегашното положение на нещата - тези ли, които живеят въздържано и скромно, или тези, които изобретяват нови и беззаконни начини за наслаждение? Тези ли, които се стараят да завладеят за себе си всичко чуждо, или тези, които са доволни от своето? Човеколюбивите и кротките ли и не търсещите почест от народа, или тези, които я изискват от своите събратя повече от всеки дълг и правят хиледи неприятности на оня, който не става пред тях, не каже първи приветствие, не се поклони, не окаже раболепие? Тези ли, които обичат да се покоряват, или тези, които търсят власт и началство и за това са готови да направят и да принесат всичко? Тези ли, които почитат себе си повече от всички и, поради това мислят, че на тях е позволено да говорят и да вършат всичко, или тези, които считат себе си за последни и чрез това укротяват в себе си безумното своеволие на страстите? Тези ли, които съзнават немощта на човешката природа, или тези, които не искат и да узнаят това, но от прекомерна гордост са престанали да считат себе си и за хора? Тези ли, които поддържат блудници и оскверняват чуждото легло, или тези, които се въздържат и от своите си жени? Първите не са ли в човешкото общество същото, каквото е злокачественият тумор за тялото и бурният вятър за морето и чрез своята невъздържаност не удавят ли тези, които сами по себе си биха могли да се спасят? А последните не са ли, като ярки светила посред дълбок мрак, призовават бедствуващите сред морето към тяхната безопасност и, като са запалили в далечината на високо светилниците на благочестието, не ръководят ли по този начин към спокоен пристан всеки, който пожелае това? Не са ли заради тях ония и бунтове, и войни, и бран, и разрушение на градовете, и плен, и робство, и лишаване от свобода, и убийства, и безбройните бедствия в живота -бедствия, нанасяни не само от човеци на човеци, но и всички, които се изпращат от небето, като: суши, и наводнения, и земетресения, и потъване на градове, и глад, и язви, и всичко останало, което оттам се напраща върху нас? Така, тъкмо те сриват общественния порядък и погубват общото благо; тъкмо те причиняват безброй бедствия и на другите, те са, които вдигат на бунт людете, търсещи спокойствие, влечат ги и ги разкъсват от всички страни. Тъкмо за тях са и съдилища, и закони, и глобяване, и различните видове наказания.
33. Ако ние бихме пожелали да обучаваме децата от най-млада възраст и да ги предадем на желаещите да ги възпитават, те, разбира се, биха могли да станат войнство от първа класа; защото Бог не би презрял едно такова усърдие и ревност, но би прострял Своята ръка и би я сложил за извайване. А когато действува Неговата ръка, тогава е невъзможно да няма успех в работата, или по-добре да се каже - не е възможно да не се достигне до висшата степен.на блясък и слава, само ако би било изпълнено онова, което зависи от нас. Ако и жени са могли да преклонят Бога, за да им помогне Той във възпитаването на децата, толкова повече това бихме могли да направим ние, ако пожелаем. За да не удължавам твърде много речта,- аз ще премълча за другите жени, макар че бих могъл да посоча много от тях, но ще упомена само една. Имало една юдейка - Анна. Тази Анна родила един син и вече не се надявала да има друг, защото и с този едва се сподобила, след много сълзи, по причина на своето безплодие. Макар че съперницата й често я оскърбявала за това безплодие, тя, обаче, не постъпила така, както постъпвате вие, но и като се сдобила с този син, го държала при себе си само до времето, докато било необходимо да го кърми с млеко, А щом той вече започнал да не се нуждае от тази храна, тя, като го взела, веднага го посветила Богу и не се молила да се завърне той в родния си дом, но го оставила да живее постоянно в Божия храм. И ако понякога, от майчинско чувство, пожелаела да го види, то не извиквала детето при себе си, но сама с бащата отивала при него и вече се отнасяла с него внимателно, като с дар, принесен в жертва Богу. Затова и юношата станал толкова доблестен и велик, че когато Бог се отвратил от еврейския народ, заради неговото крайно нечестив, не изричал пророчества и не откривал видения, той чрез своята добродетелност отново привлякъл Бога и с молби Го склонил да дарува на юдеите същото, каквото и преди, и да възобнови прекратилите се пророчества. И това той направил, когато бил не в зряла възраст, а отде малко отроче. "Словото Господне беше рядко в ония дни, виденията не бяха чести" /Цар.3,1/; а между това на него, на Самуил, Бог често му откривал Своята воля. Тъкмо затова е полезно винаги да отдаваме своите придобивки Богу и да се отказваме не само от пари и вещи, но и от самите деца. Понеже, ако ни е заповядано да вършим това по отношение на нашите души /ср.М-ат. 10,37/, толкова повече по отношение на всичко останало. Това направил и патриарх Авраам, или по-добре да се каже, много повече от това, затова и получил син с голяма слава. И наистина, тъкмо тогава ние особено имаме при себе си своите деца, когато ги отдадем на Господа. Понеже Той много по-добре от нас ще ги съхрани, защото повече се грижи за тях. Не виждате ли, че така е и в дома на богатите? И там низшите слуги, които живеят с бащите си, не се уважават толкова и нямат такава сила, а тези, които господарите им, като са ги взели от родителите ям, ги назначават на служба при себе си и ги правят пазители на съкровищата им, се ползуват с голямо благоволение и свобода. Ако пък човециите са така добри и благосклонни към своите хора, към слугите, толкова повече безпределната благост, т.с. Бог.
34. Да позволим на децата да служат на Бога, въвеждайки ги не само в храма, като Самуил, но на самото небе, да служат заедно с Ангелите и Архангелите. Понеже, който е посветил себе си на това целомъдрие, действително ще служи с тях, с Ангелите, това е очевидно за всеки. При това такива деца ще се застъпват с голямо дръзновение не само за себе си, но и за нас, Защото, ако някои деца са получили помощ от Бога заради бащите,толкова повече бащите могат да получат заради децата; защото в първия случай за право на помощ служи само единството на природата, а в последния - и възпитанието, което е много по-важно от природата. И едното и другото ще ви докажа от Божественото Писание. Така Езекия, добродетелен и благочестив цар, но нямащ дръзновение, поради своите дела, да се надигне против заплашващата го голяма опасност, Бог го спасява заради добродетелта на бащата, както Сам Той казва: "Аз ще запазя тоя град, и ще го опазя заради Себе Си и заради Моя раб Давида" /4Цар.19,34/. А Павел в посланието си до Тимотей за родителите е казал: "жената... ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в святост. със целомъдрие" /1 Тим.2,15/. И Йова Писанието възхвалява, както затова, че той "беше човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягваше злото" / Йов, 1,1/, така и заради неговата грижа за децата (ст.5). А тази грижа се е състояла не в събиране на богатства за тях и не в стараене да ги направи славни и знаменити, но в какво? Послушай какво говори Писанието: "когато се завършваха дните на гощавките, Йов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше вресъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Йов казваше: може би синовете ми са съгрешили и са похулили Бога в сърцето си" /Йов 1,5/. А какво пък оправдание ще имаме ние, постъпвайки така небрежно? Защото, ако този, който е живял преди благодатта и преди закона и не е слушал никакво учение е имал толкова голяма грижа за децата, че е треперал и за техните тайни грехове; а кой пък ще ни оправдае нас, които живеем във времето на благодатта, имаме толкова учители, толкова примери и увещания, а между това не само, че не се опасяваме за тайните, но не обръщаме внимание и на явните грехове, и не само самите ние не обръщаме внимание, но и желаещите да ги изправят гоним? И Авраам, както казах по-напред, се е отличавал между другите и с тази добродетел.
35. И така, имайки толкова примери, ще приготвим за Бога благочестиви служители и раби. Ако оня, който възпитава борци за градовете, или обучава войници за царя, се удостоява с голяма почест, то какъв дар можем да получим ние, като възпитаваме за Бога толкова доблестни и велики мъже, или по-добре да се каже: ангели? А пък ще направим всичко възможно, за да им оставим богатството на благочестието, което пребъдва постоянно, съпровожда ни и след смъртта и може да принесе най-велика полза не само тук, но и отвъд. Светското богатство не ще премине във вечността заедно с хората, но още тук ще погине и преди тях, а често и погубва своите владетели; но богатството на благочестието и тук, и отвъд, и само ще пребъдва постоянно и тези, които са го придобили ще съхрани в голяма безопасност. Това действително е така: който предпочита земното пред духовното, той ще се лиши и от едното и от другото, а който се стреми към духовното, към небесното, той по всяка вероятност ще получи и земното. Това не са мои думи, а на Самия Господ, Който обещава да даде тези блага: "Но първом търсете царството на Бога а Неговата правда и всичко това ще ви се придаде" /Мат.6,33/ -казва Той. Какво може да се сравни с тази чест? Грижи се, казва, за духовното, а всичко останало остави на Мен. Както състрадателният баща взема върху себе си цялата грижа за дома, управлението на слугите и на всичко останало, а сина си съветва да се занимава само с благочестие, точно така постъпва и Бог. Ще бъдем пък послушни, ще започнем да търсим царството Божие, тогава и децата ще видим почтени навсякъде и сами ще се прославим с тях, ще се насладим и на настоящите блага, само ако възлюбим бъдещите и небесните. Ако послушате, то ще получите голяма награда, а ако се противите и не послушате, ще претърпите особено тежко наказание. Защото не е възможно за нас да се оправдаем и да кажем: "никой не ни е учил на това'1.
36. /из 9 бес.1Тим./ Младостта е неукротима и има нужда от много наставници и учители, ръководители, надзиратели, възпитатели, И само при такива усилия е възможно да я обуздаем. Каквото е необуздан кон, каквото е неукротим звяр - именно това е и младостта. Затова, ако в началото и от най-ранна възраст поставим за нея истински ограничения, то впоследствие не ще имаме нужда от големи усилия; напротив, после привичката ще се превърне за тях в закон, Не ще им позволим да вършат онова, което е приятно и заедно с това вредно; не ще им угаждаме, защото те са ни деца; но ще ги опазваме предимно в целомъдрие. Понеже това повече от всичко ще принесе вреда на младостта. Повече от всичко трябва да се грижим за това, към него ние трябва да бъдем особено внимателни. Бързо ще им вземем жени, за да имат те чисто и неразтленно тяло, когато се съединят с невестите. Такава любов бива особено пламенна. Който е бил целомъдрен до брака, той в повечето случаи си остава такъв и след брака. Напротив, който до брака се е научил да любодействува, той и след брака ще започне да върши именно това. Понеже е казано в Писанията: "на блудник всеки хляб е сладък: той не ще престане, докле не умре" /Сир.23,23/. За това се възлагат и на главите венци - в знак на победа, че те, без да бъдат победени, встъпват в брачния чертог, че те не са били победени от похот. Ако пък някой, увлечен от сладострастие, се е предал на блудници, то за какво след това трябва да има и венец на главата, когато той е бил побеждавай? Това ще им внушаваме, с това ще ги вразумяваме, застрашаваме, заплашваме, вършейки ту едното, ту другото.
37. На нас ни е поверен важен залог - децата. Затова ще се грижим за тях и ще употребим всички мерки, за да не ни ги похити лукавият. Между впрочем, сега у нас всичко става наопаки. Ние употребяваме всевъзможни усилия за това, че нивата ни да бъде хубава и да я поверим на благонадежден човек. Ние най-изкусно издирваме и коняря, и мулетаря, и надзирателя, и пълномощника, а на това, което е по- скъпо от всичко за нас, именно - на това, че да поверим сина си на човек, който би могъл да го опази в целомъдрие, не обръщаме внима-ние, без да гледаме на туй, че тази придобивка е по-ценна от всичко друго и заради нея идват и останалите блага. Ние се грижим за имущество за тях, а за самите тях - не. Виждаш ли какво безумие ни е овладяло! Първом обучи душата на твоя син, а имане той после вече ще получи. Ако душата му не е добра, то той не ще има ни най-малка полза от парите; и напротив, ако на нея е дадено правилно обучение, то бедността никак не ще му повреди. Искаш ли да го оставиш богат? Научи го да бъде добър. Понеже за деца, които не са получили пра¬вилно възпитание, бедността е по-добра от богатството; дори, въпреки тяхната воля, тя ги удържа в пределите на добродетелта; а между впрочем богатството, макар и някой дори да желае добродетелта, то не позволява да се води целомъдрен живот, но увлича, събаря и въвежда в безброй много престъпления.
38. Вие, майки, повече от всичко внимавайте за дъщерите си: тази грижа за вас не е трудна. Следете за това, че те да си стоят у дома, а преди всичко ги учете да бъдат благочестиви, скромни, да презират парите и да не се грижат твърде много за премени, Така ги давайте и
за омъжване. Ако така обучите вашата дъщеря, то ще спасите не само нея, но и мъжа, който ще я вземе и не само мъжа, но и децата и не само децата, но и внуците.Ако коренът бъде хубав, то и клоните по-добре ще се развиват и за всичко това ще получите награда. Затова
всичко така ще вършим, както е прилично за грижещите се за благото не на една душа, а за благото на много души чрез една. Понеже те, дъщерите, при встъпването си в брак, са длъжни така да излизат от бащиния дом,както излизат борците от мястото за състезания, т.с. те
трябва да знаят с точност цялата наука, с помощта на която те биха могли, подобно на закваска, всичко забъркано да възведат към собствената му красота.
39. И пак синовете трябва дотолкова да бъдат скромни, че по-скоро да могат да се познават по тяхното благонравие и целомъдрие, та. да заслужат велика похвала и от хората и от Бога. Нека те се научат да се въздържат от излишни разноски, да бъдат пресметливи, нежно любещи, нека те се научат да се покоряват на властта. Защото по такъв начин те могат да доставят на родителите голяма награда. Тогава всичко ще бъде насочено за слава Божия и за наше спасение, за Христа Иисуса нашия Господ - на Него с Отца, заедно със Светия Дух, слава, власт, чест и поклонение сега всякога и във вечните векове. Амин.
