СВЕТИТЕЛ СТЕФАН ПЕРМСКИ
Веднъж малкият Стефан седял заедно с майка си и четял Псалтира.
- Упражнявай се, упражнявай се, синко! - казал одобрително баща му, влизайки в стаята, - утре ти ще прочетеш в църква шестопсалмието.
Тези думи развълнували момчето и малкото му сърце забило от радост. Откога той мечтаеше да чете в църква! Но го беше малко страх...
- Няма нищо страшно - с усмивка добавил бащата. - Ще се справиш!
И Стефан започнал да се готви за утрешното му задание. Отначало той прочел цялото шестопсалмие сам, после с майка си, а след туй - пред баща си.
- А сега си представи, че четеш в църква - казал накрая бащата, като поставил сина си пред домашния иконостас.Лягайки си да спи, Стефан усърдно се помолил Богу, изпросlайки Неговата помощ. Накрая, уверен, че Господ е чул молитвата му, той спокойно заспал. И ето, засънувал чуден сън: той е в храма и чете шестопсалмието. Горят много свещи и кандила, ухае на тамян... А той чете високо, ясно и чувства как някой стои зад него и сякаш му подсказва. Това му дава сили и четенето му става все по-изразително и мощно, то вече стига Небесата! В този момент с него започва да става чудо: той започва да расте, става все по-висок и по-висок, докато стига ръста на баща си, дори на свещеника, който служи, а след минута извисява ръст и над него. Поразен, Стефан извиква и... се събужда.
- Какво става с теб? - попитала тревожно майка му, събудена от силния вик.
- Сънувах, мамо...
- Сънувал си... И какво сънува?
- Сънувах, че стоя в църква и чета шестопсалмието.
- Но какво страшно в това?
- След това, мила мамо, аз изведнъж започнах да раста. Отначало се изравних с татко, след това станах колкото отец Никодим, а след минута вече бях по-голям и от него...
Сънят се оказал пророчески. След години Стефан станал епископ и апостол на зиряните, които населявали северозападната част на Русия. Благодарение на проповедта на богопросветения апостол, езичниците-зиряни познали истинския Бог, а Църквата заслужено причислила техния апостол към сонма на светците.
Паметта на свети Стефан Пермски се чества на 26.04/9.05.
А. Круглов
СВЕТИ ЙОАН КРОНЩАДТСКИ
В детството си. св. Йоан бил кротък, тих, съсредоточен в себе си, замислен и особено отзивчив към човешките страдания и скърби. През работно време той с особена любов и усърдие помагал на родителите си в селскостопанската работа, а когато оставал свободен, обичал да се уединява в селските гробища, дето се отдавал на размисли, какво ли правят душите на умрелите там, в тяхното отвъдно царство. Обичал освен това, Йоан и природата, особено тихия лес край реката, с любопитство наблюдавал живота на птичките и растенията, и навсякъде виждал премъдрата ръка на Твореца.
Но най-голямо било влечението на малкия Йоан към Божия храм, дето неговата душа преживявала чудни настроения. Благочестивият му баща, отивайки ежедневно сутрин и вечер в храма, винаги вземал със себе си и своя любим малък син. Вяра в Бога, пълна преданост на Неговата блага воля, любов към църковните служби, дълбоко молитвено настроение, благоговейно слушане четенето на Свещеното Писание и житията на светиите - ето средата, в която бил възпитан малкият Йоан.
И тогава още, като 4-5-годишно момченце, той се прочува сред своите съселяни със своята чиста детска молитва. Изгуби ли се някому конят, той отива при Иванчо с просба да се помоли за добичето; случи ли се някаква беда, или някой се разболее - пак отиват при Иванчо.
На 10-годишна възраст малкият Иван постъпил в единственото тогава в цялата епархия килийно училище в гр. Архангелск.
„Далеч от родното село и от домашни - разказва по-късно светецът - аз останах без всякакво ръководство в учението и трябваше сам да гадая и да си блъскам главата. Съзнавах и чувствах сбоята безпомощност и ревниво гледах на успехите на другарите си. И ето, помня го като сега, веднъж беше нощ и всички бяха вече заспали. Само на мене не ми се спеше. Аз все тъй нищо не разбирах, все тъй едва-едва можех да сричам и то печатно, а от изучените уроци не помнех почти нищо. Тежка мъка ме налегна. Изведнъж паднах на колене и започнах горещо да се моля на Бога, Който според думите на ап. Иаков, щедро дава на всички всичко. Дълго ли съм стоял тъй, не помня, но изведнъж като че ли ме разтресе... Като че ли завеса падна от очите ми, като че ли ми се откри разумът. На душата ми стана светло и ясно си спомних урока, който учителят ни бе задал през деня. Спомних си дори, как той всичко ни разказа едно подир друго. И леко, и радостно стана на душата ми. Никога не съм спал тъй сладко, както тази нощ. Щом се съмна,скочих от леглото, грабнах книгата, и - о, щастие! - че мога веднага да го разкажа. В клас учителят ни даде задача по аритметика, аз я реших, похвалиха ме. С една дума, за кратко време толкова напреднах, че престанах да се чувствам последен ученик, а към края на курса станах един от първите."
